Днес е Тодоровден
Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботният ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.
По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.
Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.
На Тодоровден празнуват хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиян, Юлияна.
Тодоров ден се нарича още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурните български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.
Тодоровден в разложкото село Бачево - традиции и конници.
Празникът на бачевци, чиято хилядолетна традиция е наследена още от траките, с всяка година се превръща в притегателен център на всички, които обичат конете.
Тук бебетата първо се качват на кон, шегуват се местните. И наистина е така. Много бачевци обличат невръстните си деца в автентични носии и ги качват на собствените си коне, които в Бачево са почти във всяка къща, като представителите на 4-те конни бази в селото също се присъединяват към красивите традиционни ритуали.
Млади и стари с народни носии яздат окичени с мартеници коне и се подреждат чинно в очакване на водосвета и захранването.Площадът се изпълва с туристи и гости отблизо и отдалече, след което се провеждат кушиите.
1638 са жителите на с. Бачево, които отглеждат 120 коня. Гербът е с изображението на кон, 4 конни бази превръщат любовта към конете в бизнес и устойчив туризъм.
Магията на кушиите в Бачево е запазената марка на красотата на традицията, преминала през хилядолетията и останала жива и до днес.
