Велики или Разпети петък е денят, в който Христос е разпнат на кръст, за да изкупи греховете на човечеството.
На този ден в православните храмовете се извършва неговото опело. Преди началото на службата, на специално място в средата на църквата, се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Исус след свалянето му от кръста. Молещите се пристъпват към нея и се покланят пред Бог.
На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя.
Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява по време на службата на Велики петък, се нарича "Плачът на Богородица".
Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син и го призовавала, произнасяйки скръбни слова.
След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в "гроба" - в центъра на храма. Поклонението пред плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста.
На Разпети петък вярващите ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието. Така човек символично се пречиства от своите грехове и оставя всички тежести и проблеми в ръцете на Бога.
В деня, в който е бил разпнат Исус Христос, не се върши никаква работа, защото се смята, че ако хората не спазват тази повеля, ще бъдат сполетени от нещастие. Строго са забранени песните и веселбите.
По време на Разпети петък постът в Православната църква е особено строг – тогава не се яде, дори не се пие вода.
През 2010 г. Велики петък бе обявен за официален празник и неработен ден.
