Днес е Петковден

На 14-ти октомври православната църква отбелязва паметта на преподобна Параскева или Петка Българска.

Имен ден празнуват всички, носещи имената Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата.

Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”.

Св. Петка е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят. Живяла е през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...

Името на света Параскева идва от гръцки и гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди, които са символ на Възкресението в неделния ден. Днес мощите на светицата почиват в румънския град Яш.

На 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

На обредната трапеза трябва да присъстват овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

Любопитно поверие е, че

от Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.