Днес е Еньовден
На 24 юни (в сряда) 2015 година, църквата чества рождението на Йоан Кръстител . Задължителен е обичаят за масово къпане Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде за здраве през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.
Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види - ще има пари и от здраве няма да се отърве.
Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
На 24 юни (в сряда) 2015 година, църквата чества рождението на Йоан Кръстител . Светията е братовчед на Исус, но не роднинската връзка го прави така значим, а фактът, че предрича появата на сина Божи и сам го кръщава.
Йоан, наричан накратко Еньо или Яне, е в основата на празника Еньовден , един от най-интересните във славянските фолклорни традиция. Той съвпада с лятното слънцестоене, затова често много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Празнуват: Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян,Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Ивет, Иван, Ивана, Иванка, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна, Деан, Деана, Диан, Диана.
Истинското лято още не е започнало. Децата чакат ваканция, чиновниците - отпуска, собствениците на хотели и ресторанти - печалба, а "Еньо вече си е наметнал кожуха и върви за сняг". Така е според легендата. Денят започва да намалява, а годината клони към зима. Но преди да поеме дългия си път, слънцето спира да си почине. Окъпано в "живата вода", на Еньовден огненото кълбо изгрява много рано. Мило му е да се прости със света, който няма да види до догодина. Според поверието то "трепти", "играе" и който види това странно явление, ще бъде здрав през годината. Поради това в сряда по изгрев се обърнете с лице към огромното небесно светило и през рамо погледнете сянката си. Цяла ли е, няма да имате работа с личния лекар и здравната реформа няма да ви мъчи - оловина ли е обаче, ставате неин роб. Според вярванията там, където се е окъпало слънцето, водата става лековита, а росата покапала от него, носи особена магическа сила. Затова добре е преди изгрев всеки да се измие в течаща вода и да се отъркаля в росата за здраве. При момите положението е по-специално. Тази, която първа види слънцето, без съмнение ще бъде румена и богата. Нощта срещу Еньовден е изключително подходящо за т. нар. "грабене" (крадене) и "мамене" (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че някои практикуват този ритуал през цялата година и повсеместно - дори в банките.
Малко по-особен е обичаят, който следват бездетните булки. Те съвсем нормално, според традицията, отиват да крадат плодородието на чуждата нива, събличат се голи, вдигат глава към небето и призовавават светията: "Брате Яню, знаеш ли оти съм ти дошла?" Най-често в този момент отнякъде изскача стопанинът на нивата. И тъй като според селското право заловена на местопрестъплението жена трябва да бъде набита и "посрамена" (насилена), невестата си получавала "наказанието". А ако след 9 месеца се роди детенце, кръщавали го Енчо или Енка.
Еньовден свързваме най-вече с обичая да се берат билки. Според нашите баби срещу празника те имат магическа и целебна сила.
Но тя изчезва бързо с изгрева на слънцето. Затова сънливите нямат шанс, а самодивите и знахари обикалят полята още по-тъмно. Набраните билки трябва да са "77 и половина", за всички болести и за една без име. През нощта в навечерието на празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Съществува и поверие, че преди Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък Очарованието и магнетизмът на Еньовден са толкова силни, че подобно на Нова година и на Гергьовден, тогава се гадае за здраве, женитба и плодородие, а нощта е най- потайната и мистериозната. Тогава всяко предсказание се сбъдва.
Веселбата започва със свиването на голям венец от горски цветя и треви. Между тях непременно трябва да има и еньовче, царят на билките. Останалите са невен, вратига, комунища, жълт и бял равнец, джоджен, маточина и здравец...