Днес честваме Св. Харалампий - покровител на пчеларите

На 10-ти февруари по традиция почитаме Св. Харалампий Магнезийски, свещеномъченик на вярата. Тъй като тази година денят се пада в събота и съвпада със задушница, Светият Синод на Българската православна църква реши празникът да се чества вчера на 9-ти февруари.

Честит имен ден на Харалампий, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрина, Ламбрин!

Св свмчк. Харалампий живял през II век в Магнезия, Мала Азия. Той бил много праведен и още приживе показвал своята святост, разпространявайки Божието слово. А не след дълго станал епископ и имал голямо влияние върху хората. Но по това време християнството било осъждано от тогаващите управници и имало жестоки гонения срещу миряните. Жстокият римски император Септимий Север не пощадил светеца и го измъчвал близо 13 години, искайки да го отрече от Христа. Харалампий оставал непоколебим, а вярата му лекувала всичките му рани след всяко изтезание. На достолепна възраст - 113 години той издъхнал. 

Може би заради чудодейното му излекуване, народът също много почита Св. Харалампий, като му отрежда роля на целител и пазител на здравето. В народната традиция Св. Атанас е покровител на чумата, а Св. Харалмпий пази от нея. Той често е изографисан, как я държи затворена в стъкленица.

Заради лековитата си роля Св. Харалампий е смятан за покровител на меда и пчеларите, които смятат 10 февруари за свой професионален празник. А народът нарича този ден още Хараланбей, Араланбей, Чуминден, Харалапинден.

На този празник не се върши никаква домашна работа, да не се разсърди светецът и да пусне болестите. Само жените месели обреден хляб с орнаменти кръст, няколко пъпки, имитиращи чумата, и по края на питата - венец, символ на здравето. Докато ставал хляба, носели мед в църквата да бъде осветен на специална празнична литургия. С този мед се ядяла питата, чупела се за здраве, а меда пазели като цяр до догодина.

Още едно поверие свързваме с днешния празник, днес Араланбей „араландисва” земята, т.е. тя се затопля и може да започне обработката й.

На днешния ден се прави и освещаване на меда. Всеки, който иска да има мед за цяр или просто благословен, го носи в църквата и свещеникът чете молитва. В Благоевградско обичаят е много разпространен. 

Празникът остава в българската традиция като един от последните зимни празници. От този ден народът започвал да обработва земята, след като зимата си е отишла със Св. Атанас.