Джамбазки пред македонския „Поглед“: Нека Гоце Делчев ни обединява, а не да ни разединява

29 Юни 2019 | 08:15
0 коментара
Политика

След неразбирателството в смесената междуведомствена комисия по историческите въпроси относно личността на Гоце Делчев и реакциите от страна на България и Македония македонското издание „Поглед“ потърси за коментар българския евродепутат и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки. 

Комисията бе създадена след подписването на договора за добросъседство между двете държави, като цели да изчисти въпросите по съвместните исторически чествания и дати.

 

Припомняме, че след поредните провокации от македонска страна и отказът им да признаят, че Гоце Делчев е българин, лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов излезе с остра позиция, в която обяви, че комисията е безсмислена, след като очевидно не работи. Каракачанов обвини също, че от македонска страна умишлено бавят решенията, като междувременно очакват да получат покана за преговори за ЕС. 

Пресцентърът на ВМРО прилага на книжовен български цялото интервю с Ангел Джамбазки за „Поглед“: 

Поглед: Откъде започва идеята за прехвърляне на мощите на Гоце Делчев в Македония, която е във Федерална Югославия? 

Ангел Джамбазки: За жалост, много често съдбата на героите е да не почиват мирно след смъртта си. Добре известно е, че три години след смъртта на Гоце Делчев войводите Михаил Чаков и Таската Серски се връщат в с. Баница, за да си върнат тленните му останки. Това е направено от страх, че гърците могат да поругаят гроба на героя. Оказва се обаче, че тялото не е разложено напълно и затова изваждат само костите на черепа, ръцете и краката. След това са положени от клисаря на църквата в Баница под светия престол в храма. Това разбира се е било пазено в пълна тайна. След балканските войни, когато става ясно, че селото ще бъде окупирано от Гърция, е взето решение, костите да бъдат преместени в България. След кратко митарстване в София и Пловдив те са положени в новопостроения „Дом на македонските българи“ на улица „Пиротска” в град София, където с огромна почит се съхраняват до 1946 г. Тогава идва голямото предателство на българските комунисти. Заради натиск от СССР, Коминтерна и Тито БКП разрушава и обезглавява ВМРО в София и предава на Югославия костите на Гоце. 

Сега е назрял моментът да дадем покой на костите на Гоце Делчев. В България и в Македония има много хора, които се казват Георги, но само един Гоце. Това да го почитаме заедно би било знак на уважение пред паметта на героя. Смятам, че е една добра идея честването, освен в Скопие, да се случва и на лобното място на Гоце Делчев в с. Баница. Би било добър жест на добросъседство от гръцка страна да позволи едно такова официално честване на България и Македония. 

Поглед: Дали Гоце Делчев се е обявил за българин десетки пъти и може ли да посочите няколко документа, в които той лично казва, че е българин? 

Ангел Джамбазки: Разбира се. Най-известният документ, в който Гоце Делчев се самоопределя като българин, е писмото му до Никола Малешевски, в което той заявява: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…". Съзнателно запазвам стария български правопис, на който Делчев е писал и преподавал. Също така си струва да се видят и дипломите от екзархийското училище в Ново село, където Гоце Делчев е бил преподавател по естествена история, география и геометрия. На децата там са писани оценки и са били изпитвани на български език. 

Освен това Гоце Делчев е бил възпитаник на Солунската българска мъжка гимназия. Гоце е бил и юнкер в Софийското военно училище. За мен няма съмнение как се е самоопределял Гоце Делчев. 

Поглед: Каква е каузата, за която Делчев се е борил, къде е роден, за какво се е борил? 

Ангел Джамбазки: Гоце Делчев е бил преди всичко идеалист, който е искал да работи за освобождението на Македония и Одринско от турския гнет. В първия устав на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) е ясно записана целта, която си поставят: 

„Чл. 1. Целта на БМОРК е придобиване на пълна политическа автономия за Македония и Одринско. 

Чл. 2. За постигане на тая цел те са длъжни да събуждат съзнанието на самозащита у българското население в казаните в 1 чл. области (...)“ 

Тази формула не е нова за времето си. Както един от основателите на БМОРК (която по-късно ще стане ВМОРО) д-р Христо Татарчев заявява, че БМОРК е взела за пример именно от Българския революционен комитет, описан в „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов. Захари Стоянов е участвал активно в работата за съединението между автономната Източна Румелия и Княжество България. Автономията е била логичната крачка към нещо по-голямо. 

Поглед: Какво точно ще поискате от македонското правителство и какво можем да очакваме като отговор от България, ако не се намери общ език и от македонската страна не се признае, че Гоце Делчев е българин? 

Ангел Джамбазки: Нека Гоце Делчев ни обединява, а не разединява. Говорихме за това как той сам е определял своята националност. Нека не позволяваме отцепленията и разцепленията отново да ни плашат. Всеки българин вижда във всеки македонец брат. Гоце Делчев е крайъгълният камък, покрай който можем да се обединим. Нека го честваме заедно, нека заедно помним заветите и заедно да почитаме паметта му. 

Поглед: Ако България беше в същото положение като Македония и ако от Вас като правителство беше поискано да промените конституционното име на страната за влез в ЕС, щяхте ли да сключите такова споразумение? 

Ангел Джамбазки: Нека заявя, че България е признала първа Република Македония с конституционното ѝ име. За нас това никога не е било на въпрос. Лично аз и организацията ми смятаме Македония не за Северна или Южна, а за братска. Смятам, че недоволството на Гърция идваше най-вече от опитите на редица македонски правителства да провеждат политика на „антиквизация“. За нас този спор беше странен и ето защо не сме взимали отношение. Македония и Гърция намериха работеща формула, но България никога не е заемала позиция срещу Македония по този въпрос. 

За да отговоря напълно на въпроса Ви – в процеса на присъединяване винаги има неща, които не ни харесват. При нас, например, абсолютно ненужно бяха спрени два от най силните реактора в АЕЦ „Козлодуй“. Съветвам преговарящите македонски дипломати да спазват баланса между защитата на националните интереси и изпълнението на целта – членство в ЕС. Не е лесно, но си заслужава.Епицентър 

Добавете Вашия коментар

TOP