Димитър Йончев: Няма политическа култура, всичко е театър

Служебното правителство е натъпкано с хора, свързани с ГЕРБ и с президента, вярно е, и че то подработва нещата за следващото. Няма в какво да се съмняваме, защото уволненията и назначенията са еднопосочни, независимо от воплите, които се раздаваха даже от страна на Бойко Борисов, че бил против тези уволнения. Това всичко е политически театър.

Ясно е, че служебният кабинет разчиства пътя. А президентът, който стои повече от близко до позицията на НАТО онзи ден обясни на света, че Владимир Путин е империалист от 19 век и "Газпром" веднага вдигат цената на горивата тука. Това е неразумно говорене. Но тези хора, които уж представляват България, ще искат да се вдига бюджетът, да се харчат повече пари. И все пак, нека изчакаме да видим какво ще е правителството. Ако имаме късмет да имаме правителство, то ще се реализира само при едно условия – при ясно разписани програмни цели и задачи. Аз не съм оптимист това да се случи, защото ние нямаме политическата култура на Меркел. Всеки иска да се снима с Меркел, ама на никого не му идва на ум, че тя, когато беше избрана за трети път и нямаше мнозинство, нито един път не направи намек, че трябва да се правят избори, докато дойде резултат, който да й е удобен, за да управлява. Подобно поведение не е демократично. А и удобното управление не е грижа на избирателя. Избирателят съобщава състоянието към момента и при такова състояние трябва да се управлява. За това обаче се иска висока политическа култура. Боя се, че я нямаме. Тези заплахи "пак ще отидем на избори", са чисто тоталитарно мислене. Ако имаха малко демократична култура, щяха да се скрият дълбоко и да не говорят никога такива глупости. Дано поне на консултациите се сравнят позициите, защото политиците, които в момента са под прожекторите, нямат друг изход, освен да кажат какво целят. Ако не кажат какви политики целят, няма за какво да се срещат. Макар, че съм убеден, че от всичко ще останат приказките, а всъщност важното за тях ще е кой с кого. Просто нямат политическата култура да се измъкнат от статуквото на политическия театър, който разиграват.

Слушам Цветанов какви големи думи казва – че ще са отговорна партия, ще водят отговорна политика, че ще са национално отговорни. А ден преди на пресконференция им го няма лидерът – той на манастир, те правят отговорни пресконференции, а той щял да бъде министър-председател, но пък го нямало там. Не знам кое е отговорното в случая. Затова си мисля, че в крайна сметка ще преобладават личните отношения и свързаните с тях пари. Това не е оптимистично – за нас, не за тях.

Заложените намерения от служебното правителство във "Визия 2020" не трябва да се гледат сериозно. Аз съм скептично настроен за това дали те ще се реализират. Възможностите на едно служебно правителство, което няма никакви отговорности, са минимални. В България президентът не представлява избирателите. Той е само представителна фигура. Той назначава служебен кабинет с ограничени пълномощия. А тези наши приятели се разпростряха да правят стратегии, да определят дългосрочни визии, финанси и какво ли не още. Това не се прави така, защото не е убедително. Не съм склонен да коментирам сериозно такива документи, тъй като всяко едно уважаващо себе си правителство, щом дойде на власт, ще ги огледа – това са сериозна разходи. Не смятам, че следващите, които съставят нормално правителство, ще се ангажират с такива документи.

Ние живеем, затворени в собствените си проблеми, не се и опитваме да видим извън тях какво се случва. Цял свят се вълнува от опасностите, идващи от Ислямска държава. Опасностите са последствия от много силни намеси в този район на света в последните няколко години. Като започнем от навлизането в Ирак преди няколко години и досега – конфликтната зона се разширява и събужда тази джихадистка реакция. В момента няма как да се укроти това, още по-малко по начина, по който се прави – с позиви със съмнителна ефикасност и обтягане на отношенията до безкрайност. Така че май не сме на правилен път. В този смисъл България може да се окаже под заплаха на ответни удари на атентатори самоубийци при условие, че демонстрира много висока активност в този конфликт.

Ние нямаме интерес да демонстрираме такава активност. Ето вчера стана ясно, че Холандия отказа да използва сила без санкциите на Съвета за сигурност ООН. Аз съм доволен, че нашият президент, предизвикан от медиите, каза, че България няма да участва в мисии срещу Ислямска държава. Дано тази позиция остане и да не се променя. Ние не можем да се справим с начина, по който те организират в момента атентати. Ако решат да направят атентат, почти навсякъде, където са искали, са успявали.

Колкото до националната сигурност на страната ни, няма да се уморя да го повтарям – сигурността трябва да се основава на един национален закон. Защото ако няма такъв закон, не може да се направи координация между всичките елементи на сигурността. А сигурността е комплексен резултат от усилията на цялото общество – първо на специализираните му органи, след това на цялото гражданско население. Затова, ако трябва да правим нещо, то трябва да започнем с този закон за националната сигурност. Много години /вече 25/, много управления избягват да го направят, но мисля, че тук има нездрави интереси. Защото един добре подреден закон, който урежда мястото на всяка структура и определя подчинеността, ще намали много възможността за всякакви поръчки, комисионни, заигравания и скриване на отговорност. С такъв закон там ще стане по-светло, по-подредено. Вече на тази основа ще можем да мислим за стратегии за цели райони, за населението и да бъдем по-ефикасни. Сега в момента сме на волята на случая. Единственото ни спасение да казваме: "Да не дава Господ". Светът се бори с тези неща с превенция, а тя трябва да започне със сигурността, със закон за националната сигурност. Иначе стратегията, ако не се преведе на правен език и не стане норма на поведение, се превръща в един празен документ. /БГНЕС

------