Димитър Ганев: Радев издълба чудовищно политическо разделение, пропаст която не можем да запълним!

България изпрати политическа година, която започна с редовно правителство, но посрещна новата 2023 година със служебен кабинет и минимални очаквания за решение на политическата криза. Първият мандат за съставяне на правителство се провали, вторият е с много малки шансове за успех, третият – под сериозен въпрос.

Ако се стигне до предсрочни избори обаче, картината на представителството в Народното събрание се очертава да бъде почти идентична. Как да се излезе от кризата, каква е ролята на държавния глава, който вече дълго управлява чрез служебни правителства, може ли да се стигне до крах на партийната система в резултат на силно разочарование от парламентарната демокрация?

Това са горещите въпроси на прага на 2023 година, когато през изминалите месеци се сляха две кризи – вътрешна и външна. Епицентър.бг. се обърна към социолози и политолози за отговори и прогнози.

Предлагаме ви мнението на политолога Димитър Ганев, агенция „Тренд“.

- Г-н Ганев, събитията през 2022-а сочат, че политическата криза ескалира. Започнахме годината с редовно правителство, а влизаме в 2023-а със съмнения за успех и на третия мандат. Към криза ли върви и партийната система?

- Без съмнение се намираме в дълбока политическа криза, която трае вече 2 години. Ако през пролетта на тази година се проведат предсрочни парламентарни избори, те ще са пети поред за две години. Това е абсолютен рекорд в следосвобожденската история на страната.

Аз не съм склонен обаче да говоря за криза на модела. Още преди две години в страната се роди ново разделение – на „промяна“ и на „статукво“. На лагера на промяната първо им беше трудно да съставят кабинет – справка изборите през април и юли 2021. Впоследствие формираха правителство начело с Кирил Петков, което обаче бързо изчерпа политическия си потенциал и се разпадна отвътре с напускането на ИТН. На изборите през октомври 2022 г. българите ясно показаха с вота си, че няма да дадат нов мандат на лагера на „промяната“, нито пък ще върнат „статуквото“. Очевидно трябва да се върви към някаква форма на помирение между тези два лагера, ако искаме да се реши политическата криза. Засега обаче все още се чертаят червени линии и не се вижда готовност за това. Следващи избори също няма да дадат чист мандат нито на партиите на „промяната“, нито на тези на „статуквото“. Дано обаче след тях видим по-голяма готовност за диалог.

- Виждате ли рискове за парламентарната демокрация при толкова нисък рейтинг на Народното събрание и невъзможност да се постигне консенсус за преодоляване на политическата криза?

- Риск безспорно има. Ако политическата криза продължи, ще има все повече гласове в посока на това, че всъщност парламентарният модел в страната е изчерпан и трябва да се върви към президентска република например. Има вече играчи по терена, които загряват на това поле. Ниският рейтинг на Народното събрание само налива вода в мелницата на подобни политически предприемачи. Добрата новина в случая е, че все още това е маргинална идея, която не е подета от някоя от големите партии.

- Има ли роля президентът в задълбочаването на политическото напрежение?

- Президентът имаше сериозна роля за покачването на политическото напрежение през 2021 г., когато той се явяваше нещо като патрон на лагера на „промяната“. Това чудовищно политическо разделение се дължи и на неговата тотална непримиримост спрямо тогавашните управляващи. Беше изкопана политическа пропаст, която още не можем да запълним. Но да обвиняваме в момента държавния глава не би било напълно коректно. Към момента Радев се опитва да не играе страна в противопоставянето, каквато безспорно беше през 2021. Ако партиите искат да ни лишат от властта на Радев и служебните му правителства, ами да седнат и да се разберат за съставяне на редовен кабинет. Така за 1 ден властта на Радев ще се прибере в неговите стандартни правомощия.

- Набира ли скорост идеята за президентската република и откъде идва основният тласък за този дебат? Възможно ли е да си стигне до смяна на модела, след като и рейтингът на държавния глава ерозира?

- Нашата конституция се сменя трудно. Трябва да се мине през гласуване в Народното събрание от минимум 2/3, за да се произведат избори за Велико Народно събрание, а то самото да приеме нова конституция със същото мнозинство. При сегашното разположение на силите, подобен сценарий ми изглежда невъзможен. Но това съвсем не означава, че подобна идея няма да набира скорост в дългосрочен план.

- Идеята за помирение звучи примамливо, но откъде трябва да дойде тя, за да има желания ефект?

- Тя може да дойде от преглъщане на личностни егота. Струва ми се, че сме все още далеч от този момент. Много тежки думи се казаха в последните две години.

- Ще успее ли едно експертно правителство да се справи с предизвикателствата, които идват по линия на геополитическите трусове или на България е нужно силно политическо лидерство на основата и на редовен кабинет?

- България трябва час по-скоро да формира редовно правителство, защото служебното въпреки, че има всички правомощия на редовния кабинет, той има две много съществени ограничения. Първо – няма мнозинство в Народното събрание, а по-честият случай е дори да няма Народно събрание по време на неговия мандат. Второ – има ограничен и кратък мандат. В този смисъл – не може да се заложи каквато и да е стратегия, не може да се поеме какъвто и да е ангажимент в международен план, не може да се стартира каквато и да е реформа. Нуждата от политическо лидерство и стабилен редовен кабинет с ясен профил и програма е от изключително значение за страната особено сега, когато сме изправени пред огромни геополитически и икономически предизвикателства.

- Ще успеят ли местните избори да развържат възела на българската политика?

- С тази динамика на политическата ситуацията, местните избори изглеждат много далеч. Вотът за местна власт обаче ще даде една важна отправна точка – партиите, които успеят да постигнат добър резултат, ще се установят по-трайно в политическия живот на страната. Местната власт дава много сериозен фундамент на партиите – ресурс, който е със сигурна 4-годишна перспектива. 

Автор:

Епицентър.бг/снимка:БГНЕС