Димитър Ганев: Протестната общност търси ново представителство

Протестната общност не успя да отцепи от статуквото и да се разшири, а по-скоро се преразпредели вътрешно. Общата сума от гласовете и мандатите за протестните партии ще бъде може би дори по-малка, отколкото на предишните избори през юли.

В следващия парламент съставянето на правителство ще бъде не по-малко трудно. „Продължаваме промяната“ ще бъдат кингмейкър, т.е. от тях ще зависи съставянето на кабинета, независимо от конфигурацията.

Проф. Анастас Герджиков може да разчита за втория тур на президентските избори на много по-твърд електорат, отколкото Румен Радев, който разполага с по-голяма периферия, но тя трябва да бъде мобилизирана.

Политиците не излизат на дебат, защото предпочитат да говорят пред комфортната среда, която им осигуряват социалните мрежи, а именно без неудобни въпроси. От това губят единствено избирателите.

Това заяви в интервю за БГНЕС политологът Димитър Ганев.

Според него най-интересното, което се случи в периода между юли и ноември е, че ако има разместване, то е в рамките на така наречения „протестен лагер“.

„През юли имахме протестен лагер включващ „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“, а сега, ако пак използваме това етикетиране „протестни партии“, ще видим едно съвсем различно разпределение от това през юли. Но общата сума от гласове и мандати, вероятно, няма да бъде по-висока, а дори ще бъде по-малка, според последните проучвания“, заяви Ганев.

„Има вътрешно преразпределение на гласове в протестния лагер. Т.е. „протестната общност“ търси ново представителство, изпитвайки разочарование най-вече от „Има такъв народ“, която се оказва електорален донор на „Продължаваме промяната“, подчерта политологът.

Протестната общност не успя да отцепи от статуквото и да се разшири, а по-скоро се преразпредели вътрешно.

„Бъдещият кабинет ще зависи и от четирите партии, имам предвид от „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и разбира се от БСП, защото първите три партии няма да имат мнозинство. Ако трите протестни партии искат да създадат правителство, на тях им трябва подкрепата на БСП“, каза Ганев.

И тук според него въпросителните са страшно много, защото отношенията между изброените по-горе партии на са еднозначни. Политологът посочи и следните примери:

От ИТН заявиха, че не биха подкрепили Кирил Петков за министър. Това беше позиция на Тошко Йорданов. Същият се обръща към един от видните представители на ДБ Радан Кънев с обръщението „боклук“. БСП въобще няма да бъде лесно смилаем партньор за ДБ. „Демократи за силна България“, една от формациите в ДБ, много трудно биха влезли в коалиция със социалистите.

„Само „Продължаваме промяната“ изглеждат приемливи и те самите не поставят дебели червени линии. Така ще бъде подреден парламента, че „Продължаваме промяната“ ще бъдат кингмейкър, т.е. без тях няма как да има кабинет не само на протестните партии, но и в друга конфигурация е почти невъзможно“, заяви Димитър Ганев и добави:

„Ако трябва да обобщим, не мисля, че в следващото НС ще е по-лесно да се формира кабинет, отколкото в предишните две“.

Политологът посочи, че едва ли ще успеем да изберем президент още на първи тур, вероятността за това е малка.

„Между 14 и 21 ноември нито една от партиите, които подкрепят Румен Радев, няма да работи реално на терен. Заради вероятно голямата преднина на Радев срещу проф. Анастас Герджиков на първи тур, това ще доведе до демобилизация на част от привържениците на действащия президент, защото те ще го предвидят като напълно ясен и очевиден победител. Това ще доведе до по-ниска избирателна активност на втория тур“, каза той.

Тук въпросът е колко по-ниска.

Димитър Ганев обяснява, че при много по-ниска активност, тогава процентите на Радев и Герджиков могат да се приближат повече, отколкото на първия тур, защото зад Герджиков ще стоят два твърди мобилизирани електората – на ГЕРБ и ДПС. Зад Радев ще стоят електорати, с които няма да се работи на терен през тази една седмица.

„Много трудно би било на Герджиков да настигне тази преднина. Въпреки това колкото по-ниска е избирателната активност на втори тур, това играе в полза на Герджиков. Колкото по-висока е това играе в полза на Радев. Герджиков няма възможности да мобилизира много голяма част електорална периферия извън традиционните избиратели на ГЕРБ и ДПС. Предполагам, че движението ще го подкрепи официално преди втория тур. Радев може да няма толкова твърдо ядро колкото Герджиков заради ГЕРБ и ДПС, но пък разполага с голяма периферия“, поясни Ганев.

Той коментира и липсата на предизборен дебат между основните кандидати за президент и лидерите на политическите партии.

„По-притеснителното е не, че на тези избори нямаше лидерски дебат, по-притеснителното е, че един лидерски дебат трудно можем да си спомним кога за последен път се е водил в България. Това е една тенденция, която забелязваме от няколко години. През последните 5 години двамата основни политически лидери, Бойко Борисов и Корнелия Нинова, никога не са заставали един срещу друг. От това избирателят губи. Прекият сблъсък е начин да сравниш двама лидери, да чуеш идеите и посланията им в некомфортна среда“, заяви Ганев.

В същото време той посочи, че се забелязва и друга тенденция.

„Все повече лидери и кандидати за какъвто и да е пост бягат в комфортни зони. Комфортната зона е най-вече в социалните мрежи. Голяма част от кандидатите и лидерите предпочитат да пускат видеа и да говорят по лайфове в контролирана и комфортна среда, в която не може да се зададе въпрос, който да се окаже неудобен. Всеки от кандидатите гледа да говори на своите публики и все по-малко да влиза в тази некомфортна среда, която е класическата, в която да чуеш основните критики за теб, да ти зададат най-щекотливите въпроси. Тя постепенно отстъпва на тези нови методи на социалните мрежи, предоставящи комфортната среда“, заяви Димитър Ганев. /БГНЕС