Димитър Ганев: Европейските избори са определящи за политическия хоризонт на ГЕРБ

 Няма никакво съмнение, че обществено напрежение има и то се трупа от няколко месеца.

Въпросът е дали ще има искра, която да събуди отново масово недоволство. Видяхме подобно недоволство в края на 2018 г. Искрата като че беше там от леснозапалимата смес на горивата. Но като че ли тези протести вече притихнаха и не можаха са се масовизират така, както през зимата на 2013 г.

Идват обаче януари и февруари, които се явяват най-тежките месеци за властта по няколко причини – първо това са по-студени месеци, с по-високи сметки за комунални услуги. Към това трябва да бъде добавено очакваното повишаване на цените на основни стоки. И нещо друго – вече хората са изхарчили парите си по време на празниците, чувстват се материално затруднени. Всичко това прави януари и февруари месеци на преобладаващ песимизъм.

Психолозите го обясняват като следпразнична депресия, ние политолозите го наричаме месец на социално недоволство. Европейските избори съвпадат точно с половината на третия мандат на кабинета Борисов. Това ще бъде неминуемо вот на доверие или съответно на недоверие от страна на гражданите спрямо властта.

Една победа на ГЕРБ над БСП хипотетично би дала добър тласък на управлението, би го заредила с висок кредит на доверие поне за няколко месеца. Това ще изведе политическия дневен ред в навечерието на избори за местна власт, които са в края на октомври. Ако трябва да начертаем календар за 2019 г. сигурно е, че това ще бъде изборна година. Прескочат ли се първите два месеца и разминат ли се управляващите със сравнително малки имиджови щети, това ги изстрелва по-скоро с политически хоризонт към края на годината, когато са и местните избори.

От европейските избори през май зависи с какви позиции ще излязат управляващите за местните избори, които са всъщност са много по-важните. Те бетонират управлението в местната власт за 4 години, където няма предсрочни избори, усвоява се огромен ресурс.

Проучванията на изследователски център „Тренд“ за електоралните нагласи през 2018 г. показаха определена динамика. Най-общо годината може да бъде разделена на две – първата по време на председателството и втората – след това.

В първата половин година българското правителство имаше ясна политическа линия и ясен сюжет. Правителството успяваше на фона на множеството скандали, които практически съпътстваха цялата година, все пак да създава някакъв позитивен дневен ред. Освен това недвусмислено председателството беше прочетено като успешно и в административен, и в политически план.

Проблемът обаче дойде във втората половина на годината, когато правителството беше вече с изчерпан дневен ред, свързан с председателството и вече не можеше да създава нов позитивен дневен ред.

Фактически във втората половина на годината правителството се намираше в перманентна кръгова отбрана. Скандалите не престанаха, атаките от страна на извънпарламентарната и парламентарната опозиция станаха все по-остри. Това нямаше как да не доведе до определени промени в електоралните нагласи.

Ако в първата половина на годината не се виждаше някакво разместване в електоралната картина – ГЕРБ и БСП бяха на около 3-4 процента пункта разлика, то в последните месеци на годината, особено през септември, октомври и ноември се виждаше лека ерозия в доверието към управляващата партия.

Така финиширахме с минимална разлика между първите две партии – ГЕРБ и БСП в рамките на малко над 1%. Ако данните на агенциите покажат след февруари, че БСП води в тази надпревара, това вече ще е различна политическа ситуация. Но ако говорим за възможността БСП да поведе в електоралните нагласи, трябва да имаме предвид следното: В рамките на 2018 г. БСП не повишава своя резултат. Това сближаване между ГЕРБ и БСП се дължи най-вече на тенденцията на лек спад на обществената подкрепа към управляващата партия. И ако действително БСП излезе в социологическите проучвания едни гърди преди ГЕРБ, това няма да е в резултата на вдигане на подкрепата за БСП, а на базата на сваляне на доверието от ГЕРБ.

Интересно е при тази ситуация да видим къде отиват хората, които оттеглят доверието от ГЕРБ. Те не отиват при БСП. Недвусмислено те отиват в т. нар. партия на негласуващите. Т.е. хората не виждат алтернатива в БСП.

Огромното предизвикателство пред управлението е дали ще успее да създава нов позитивен дневен ред. Дали ще успява да има разказ за това, че удължаването на живота на това правителство е полезно за страната. Ако се върнем назад в годините, ще видим, че при всяко управление Борисов е имало подобен разказ.

В началото бяха повишената активност на МВР, акциите по време на вътрешния министър Цветан Цветанов. След това строителството на магистрали, на инфраструктура и т.н. После имаше един сюжет, свързан с реформите, когато бяха в коалиция с Реформаторския блок.

Сега в третия кабинет повишената международна активност без съмнение беше основният сюжет. А в бъдеще – търсенето на нов сюжет е основното предизвикателство, което в голяма степен ще реши живота на този кабинет и най-вече неговия смисъл.

Пред Борисов стои един много важен въпрос – а именно изкарването на този мандат до край. Защото той не може да не си дава сметка, че едни предсрочни парламентарни избори много трудно биха го поставили в ситуация, в която той да има силни позиции в предизборна кампания.

Три оставки и за четвърти път да искаш доверието, това е твърде много. То нарушава т.нар. му теза за стабилността – каква стабилност, след като при всяко по-сериозно напрежение се хвърля оставка. Нещо повече при едни предсрочни избори трябва да имаме предвид, че минаваме през служебен кабинет. Той се назначава от президента Румен Радев.

Радев се явява много ясен политически опонент на управлението. Може да се окаже, че този служебен кабинет няма да бъде този мекият кабинет, който беше в началото на 2017 г. с премиер Огнян Герджиков. Може да очакваме нещо много по-категорично в оценките си спрямо Борисов и неговото управление. Това само по себе си се явява опасност за ГЕРБ най-малкото, че ще се намираме в предизборна кампания тогава.

Димитър Ганев, политолог от Изследователски център „Тренд“. Анализът е направен специално за агенция БГНЕС.