Десните търсят президент по формула от 1996 г., но дали тя ще проработи днес?
Партиите, позиционирани в десния политически спектър - ДСБ, „Да, България“ и „Продължаваме промяната“ са категорични – трябва да излъчат общ кандидат за президент, за да могат да разчитат на успех на изборите, които ще се проведат през есента на следващата година.
И вече започнаха, поне на думи, да работят за изпълнението на тази цел.
„Победа на демократичната общност на президентските избори догодина ще промени сегашното политическо статукво“, подчертава лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов.
От ДСБ бяха първи – на 31 май Националното ръководство на партията се обяви за провеждане на кръгла маса с общественици, социолози и политолози, съвместно с коалиционните партньори от „Продължаваме промяната“ и „Да, България!“ Целта е да се даде начало на процес по излъчване на единна кандидатура на демократичната общност.
Три дни по-късно 30 видни юристи, икономисти, политолози, университетски преподаватели и популярни фигури на десницата излязоха с открито писмо – призив общият кандидат да бъде излъчен чрез предварителни избори.
„След успеха преди почти 30 години демократичната общност не е излъчвала свой победител в президентски вот. Време е на тази негативна тенденция да бъде сложен край. Необходима е не просто нова кандидатура, а нов подход – с поуки от допуснатите грешки, мобилизация на целия демократичен потенциал и ангажиране на гражданското общество в процеса на номинация и избор“, се казва в призива, под който стоят подписите на бившия външен министър в кабинета на Иван Костов Надежда Нейнски, икономиста Евгений Кънев, Бойко Станкушев от Антикорупционния фонд, пиар експерта Арман Бабикян, медийния експерт Георги Лозанов, бившия служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов, адвокат Велислав Величков от "Правосъдие за всеки", философа и богослов Калин Янакиев и др.
От „Да, България“ подкрепиха инициативата за обща кандидатура, излъчена на предварителни избори.
"Вярваме, че с единната кандидатпрезидентска кандидатура българската демократична общност ще може да постигне максимална консолидация и мобилизация, която е жизнено необходима, за да не допуснем България да бъде отклонена на Изток и да остане в плен на похитителите на държавните институции", смятат от "Да, България".
От „Продължаваме промяната“ също се обявиха "за". А акад. Николай Денков, за когото се твърди, че е харесваният в партията човек за кандидат-президент, потвърди, че в „Промяната“ са за широко обединение. „Ние ще бъдем заедно с ДБ, включително и ДСБ. Трябва да търсим всички хора, които са за европейското развитие на България и са против корупцията. Не затварям спектъра и към лявата част“, каза той.
Всички изброени партии са категорични и какъв човек им трябва – с ярък евроатлантически профил.
От ДСБ са описали задачата така:
"Изправени пред опасността от балотаж между кандидат на статуквото и проруската „алтернатива“ – нямаме право на грешка. Нашата цел е ясна: европейски и демократичен кандидат, олицетворяващ идеала за просветен патриотизъм, който да победи, да върне достойнството на президентската институция, да бъде изразител на националното единство и гарант за европейската и атлантическа ориентация, и националната сигурност на България."
Ясен е и пътят, по който трябва да се върви – с предварителни избори.
Това е изпитана практика на десницата - така през 1996 т. тя успя „да обърне палачинката“ в политическия живот. Тогава на власт бе социалистическо правителство, начело с Жан Виденов. БСП разполагаше и с комфортно мнозинство в парламента с 125 народни представители. Но изборът на Петър Стоянов за държавен глава на 2 ноември 1996 г. обърна тенденцията. След „виденовата зима“ и финансовата криза Обединените демократични сили постигнаха убедителна победа на предсрочните парламентарни избори през пролетта на следващата година и взеха 137 мандата.
Сега десните искат да повторят чудото. И знаят, че за да може техният кандидат да отиде на балотаж, на първия тур трябва да вземе поне 500 – 600 хиляди гласа.
Но кой може да реши тази задача?
Вече се завъртяха имената на вероятните кандидати. Всичките – популярни лица на десницата.
Кои са те?
Атанас Атанасов – лидерът на ДСБ бе инициатор на издигането на обща кандидатура. Генералът е отдавна в обществения живот и са известни амбициите му да завърши дългата си политическа кариера с достоен пост. Но дали това е достатъчно, за да постигне победа на президентски избори?! Особено като се има предвид, че се препъна в битката за председателския пост в парламента.
Веселин Методиев – професор и преподавател в Нов български университет. Историкът е сред най-популярните лица на десницата. Той е бивш вицепремиер и министър на образованието в кабинета на Иван Костов.
Кадър от кабинета на Костов е и друг вероятен кандидат – Надежда Нейнски, бивш външен министър и бивш посланик в Турция.
Сред спряганите имена е и на проф. Екатерина Михайлова, сега преподавател в НБУ, но в миналото дясната ръка в парламента на Костов като премиер. Тогава тя бе председател на парламентарната група на СДС и колегите й депутати с уважение и респект я наричаха „класната“.
В медийното пространство се завъртяха и имената на евродепутата Радан Кънев и на бившия евродепутат Светослав Малинов, а също и на кмета на столичния район „Средец“ Трайчо Трайков.
След митинга в подкрепа на столичния кмет Васил Терзиев по време на протеста на градския транспорт неговото име също се завъртя сред евентуалните кандидат-президенти на десницата.
Всички изброени обаче са политици и затова има гласове да се излезе извън тези рамки. И така списъкът на претендентите допълни писателят Захари Карабашлиев.
Проблемите в общността, наричаща себе си демократична, обаче не са малко. Повечето ѝ лица са склонни да говорят като Господ на Страшния съд - истина от последна инстанция. А така не се печелят гласове – гласоподавателят не приветства назидателния тон. Президентският вот е мажоритарен и ако някой кандидат, колкото и да е достоен, дразни средния гражданин, дори и стигнал до втори тур, рискува анти вот на втория. В десницата издигат на пиедестал Иван Костов. Неговите заслуги като премиер реформатор, трасирал пътя на България към ЕС, са безспорни. Сигурно затова името му се спряга като консолидиращ фактор в подготовката за евентуалното обединение. Но тези, които го спрягат, едва ли си дават сметка колко мразен е Костов от т.нар. обикновен българин. Как с такова „знаме“ се печели победа?!
Спряганите кандидати са популярни, всеки е чувал името им, но ще гласува ли за тях? Популярността не е гаранция за успех в едно политическо начинание.
Времената на Петър Стоянов са славни, но са отминали. Тогава – в средата на 90-те, духаха други ветрове. Основният страх бе не дай си Боже, някой да ни отклони от мечтания път към Европа. И затова тези, които най-много олицетворяваха този избор, бяха абонирани за успех. Днес е друго – България отдавна е член на Европейския съюз, израства поколение, което не знае друго време. И страховете ни са други, и надеждите, и мечтите – европейски са. А в Европа от известно време основната борба сякаш е между статуквото и суверенистите, макар и с много национални особености.
Видяхме какво стана и в Румъния, и в Полша.
При нашите северни съседи Никушор Дан победи като в пословицата - „двама се карат, третият печели“. Той е с проевропейски профил, но не е от статуквото. Напротив – в политическата си кариера винаги е разчитал на гражданския активизъм.
В Полша случаят бе друг – от почти 20 години основният сблъсък е между проевропейската Гражданска платформа и националконсервативната Право и справедливост.
Когато избират свой кандидат за президент от демократичната общност би трябвало да имат предвид тези два избора. Особено румънския вариант. Защото, ако искат да успеят им, трябват поне половин милион гласа на първи тур и милион и половина – на втори. Сега май никой не ги слага в сметките. Но и с Никушор Дан бе така.
На 16 юни в столичния хотел "Милениум" предстои кръгла маса, на която политици, общественици, политолози и социолози ще мъдрят какъв да е кандидатът. Формулата – когато двама се карат, третият печели, не е лоша. Далеч по-добра от мечтите да върнем 1996 г. Епицентър.бг