Депутатите от ГЕРБ бламираха президента и премиера за поправката „Бакалов”
С прегласуването на текста, предложен от БСП, в Закона за военното разузнаване, който отваря процедура за смяна на назначения само преди 6 месеца директор на служба „Военна информация” Йордан Бакалов, депутатите от ГЕРБ бламираха не само наложилия ветото президент Росен Плевнелиев, но за първи път и своя лидер премиера Бойко Борисов, който публично подкрепи Бакалов | Фотограф: Агнес Асенова, vsekiden.com.
Със 159 гласа „за”, 15 „против” и двама въздържали се 43-то Народно събрание в четвъртък (5 ноември 2015 г.) отхвърли президентското вето върху текстове от Закона за военното разузнаване, с които на практика се цели смяна на назначения през месец май тази година директор на Служба „Военна информация” (СВИ, съвременното военно разузнаване) Йордан Бакалов.
Против ветото, наложено от Росен Плевнелиев, гласуваха 61 депутати от ГЕРБ, 33-ма от БСП, 27 от ДПС, 15 от Патриотичния фронт, 6 от БДЦ, трима от „Атака”, 10 от АБВ и трима независими. Двама от ГЕРБ се въздържаха.
По този начин парламентът и в частност парламентарната група на ГЕРБ бламира не само президента Плевнелиев, но за първи път и своя лидер премиера Бойко Борисов, която публично се изказа в подкрепа на Бакалов.
Поправката „Бакалов”, която предвижда директорът на СВИ да е военнослужещ вишист и с най-малко 10 години стаж в системата за сигурност, беше предложена от депутата от БСП Таско Ерменков, бивш щатен сътрудник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунистическия режим, бел. Ред.) и изненадващо беше подкрепена от ГЕРБ при гласуването на второ четене на Закона за военното разузнаване, като дотогава този текст беше отхвърлян от депутатите на партията на Бойко Борисов при обсъждане на закона в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
При обсъждането на ветото то беше подкрепено само депутати от Реформаторския блок и народния представител от ГЕРБ Методи Андреев.
В парламентарна зала депутатът от БСП Ангел Найденов, министър на отбраната в кабинета Орешарски, заяви, че държавният глава е бил твърде пристрастен, назначаването на Бакалов било въпрос на сделка. По думите му в над 90% от страните от НАТО шефовете на тази служба са професионални военни разузнавачи. „Назначаването на цивилен крие риск за нейната политизация”, посочи о.р. ген. Михо Михов от АБВ.
Депутатът от Реформаторския блок о.р. ген. Атанас Атанасов заяви, че целта на закона е начело на военното разузнаване да застане съветски кадър. По думите му 36% от кадрите в службата са завършили съветски спецшколи.
Методи Андреев от ГЕРБ посочи, че въпросът кой да ръководи разузнавателните служи трябва да бъде поставен сериозно на демократична основа. „Нека да видим дали в чуждите военни разузнавания, САЩ например, има останали 36 процента, които са завършили школи на ГРУ в СССР”, каза той. По думите му, военното разузнаване остава най-закостенялата специална служба в България.
Интересното е, че именно ГЕРБ, чиито депутати сега подкрепят смяната на цивилният Йордан Бакалов, наложи за първи път цивилен начело на Служба „Военна информация” в лицето на Веселин Иванов през 2012 г. при първия кабинет на Борисов.
Той беше освободен от министъра на отбраната Николай Ненчев през март 2015 г. с мотива посочено, че двамата не са постигнали съгласие по кадровата политика и обновяването на състава на Служба „Военна информация”, в която 39% от ръководните кадри са служители на комунистическото Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА, въпреки че от краха на режима са минали 26 години.
Отделно от това ръководството на СВИ отказа да предаде на Комисията по досиетата 33 000 досиета от времето на РУ-ГЩ. След назначаването на Йордан Бакалов начело на военното разузнаване министър Ненчев му възложи да изпълни закона и архивите на РУ-ГЩ да бъдат предадени на Комисията по досиетата.
Въпреки това, половин година по-късно, този процес все още не е завършил. В мотивите си за налагане на вето президентът Росен Плевнелиев в прав текст заяви, че целта на отстраняването на Йордан Бакалов е да се спре предаването именно на тези архиви. Не е ясно как и дали изобщо ще бъде осъществено предаването им под контрола на Комисията по досиетата.
Прави впечатление, че при номинацията на Йордан Бакалов за директор на СВИ през май 2015 г., съгласувана с премиера Борисов, резерви срещу кандидатурата му изрази председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов.
„Моето лично мнение е, че винаги в сектора за сигурност трябва да бъдат доказани професионалисти. Смятаме, че това [назначаването на Бакалов] може да създаде малко напрежение в системата от гледна точка на това, че политик ще оглави една служба, която е изключително секретна”, заяви тогава пред журналисти Цветанов.
Сега той не е коментирал смяната на Бакалов. Самият Бакалов, който е бил дълги години депутат от СДС и бивш председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, също не е правил публични изявления. Премиерът Бойко Борисов все още не е коментирал разминаването между позицията му с тази на парламентарната група на ГЕРБ след отхвърленото президентско вето.