Денят 16 февруари в българската история

През 1861 година в Струга турските власти арестуват българския просветител и книжовник Димитър Миладинов. Миладинов е арестуван по обвинения на гръцкия владика Мелетий, че подбужда населението срещу властта и агитира в полза на Русия. През 1887 г. избухва бунт, организиран от офицери русофили в Силистра. След контрапреврата през 1886 г. по-голямата част от офицерите, участвали в детронацията на княз Александър I Батенберг, емигрират. Външният министър Бойко Димитров подчертава, че не може да се поставя въпросът за "македонско малцинство" в България и че обръщението на югославската Скупщина до българското Народно събрание по този въпрос е намеса във вътрешните работи. Годината е 1990. На 16 февруари са родени: композиторът Стефан Диомов, музикантът Иво Папазов – Ибряма. На тази дата умират: цирковият артист Лазар Попов, поетесата Дора Габe.


2006 г.
Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” – лента на Негово Височество Брат Ендрю Бърти Велик (Магистър на Суверенния военен благотворителен орден на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта) „за изключително големите му заслуги за развитие на отношенията между Република България и Малтийския суверенен военен орден, въз основа на които предстои разгръщане на благотворителна и болнична дейност на територията на страната ни“.


2005 г.
Създадена е Софийската търговско-промишлена камара.


1992 г.
Анастасия Мозер е избрана за председател на БЗНС "Никола Петков". Анастасия Мозер е родена на 30 юни 1937 г. в София. Дъщеря е на видния земеделски лидер Г. М. Димитров. По политически причини тя завършва гимназия като частна ученичка. През 1962 г. заминава при родителите си в САЩ. Завършва френска филология, след което работи в Световната банка, в Института за стратегически проучвания и Радио "Гласът на Америка". През 1992 г. се завръща в България и се включва в политическия живот на страната. Тя е главен секретар на БЗНС "Никола Петков" от 16 февруари до 8 ноември 1992 г., след което е избрана за главен секретар на БЗНС (8 ноември 1992 г.- 18 май 1997 г.). От 18 май 1997 г. е главен секретар на БЗНС "Народен съюз". Депутат е в 37-о, 38-о, 39-о и 40-о Народно събрание. На парламентарните избори 2005 г. се явява като кандидат на Българския Народен съюз.


1990 г.
В заявление пред БТА външният министър Бойко Димитров подчертава, че не може да се поставя въпросът за "македонско малцинство" в България и че обръщението на югославската Скупщина до българското Народно събрание по този въпрос е намеса във вътрешните работи.


1964 г.
Започва официалното посещение на Тодор Живков в СССР, което продължава до 21 февруари. Подписана е спогодба, според която СССР предоставя кредит в размер до 300 000 000 рубли при 2 % годишна лихва за срок от 10 години (от 1 януари 1970 г.) за заплащане на проектните работи и доставката от СССР на оборудване за изграждането на промишлени предприятия. Някои от тях са ТЕЦ "Варна", "Марица-изток 2", "Марица-изток 3" и цехове от Кремиковския металургичен комбинат. Сключено е и споразумение за образуване на междуправителствена двустранна комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. СССР обещава и техническо съдействие за изграждане на крупни промишлени предприятия, включително и на три завода за електроника. Тези дивиденти са извлечени в голяма степен в резултат на лансираната от Тодор Живков през 1963 г. идея за "сливането" със СССР.


1945 г.
Първа Българска армия приключва окончателно съсредоточаването си в Унгария и заема полосата за отбрана, заповядана й от командването на Трети украински фронт.


1940 г.
Назначен е нов служебен безпартиен кабинет начело с проф. Богдан Филов, който многократно е преустройван. Богдан Филов е български историк и политик. Роден е на 28 март 1883 г. Учи класическа филология и сравнително езикознание във Вюрцбург, Германия (1901 г.) и в Лайпцигския университет (1902-1903 г.). Завършва римска история и археология във Фрайбург, Германия (1904 г.). Пише докторска дисертация “Легионите в провинция Мизия” (1906 г.). В периода 1920-1944 г. е професор по археология в СУ “Св. Климент Охридски” и директор на Българския археологически институт. В периода 1924-1925 г. е декан на Историко-филологическия факултет, а в годините между 1931-1932 г. е ректор на СУ. През 1923 г. влиза в Берлинската масонска ложа. Специализира класическа филология в Бон, Париж и Рим. От 1937 г. до 1944 г. е председател на БАН. Член е на много научни дружества в Европа. Активно участва в държавния живот на страната като: министър на народната просвета (14 ноември 1938 г.–15 февруари 1940 г.), министър-председател и министър на народната просвета (16 февруари 1940 г.–11 април 1942 г.), министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (11 април 1942 г.–14 септември 1943 г.). Член е на Регентството (9 септември 1943 г. –9 септември 1944 г.). Като министър-председател подписва присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г., с което държавата ни се включва във Втората световна война (1939–1945 г.) на страната на Германия. По време на неговото управление България подписва Антикоминтерновския пакт (25 ноември 1941 г.) и обявява война на Англия и САЩ (12 декември 1941 г.). След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт, 5 млн. лв. глоба и конфискация на имуществото. Отнето му е и званието “академик.” Негови трудове са: “Антични паметници в Народния музей”, “Археологически паралели”, “Софийската църква, Св. София”, “Старобългарско изкуство”, “Римско владичество в България”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра” и др. Богдан Филов умира на 2 февруари 1945 г.


1887 г.
Избухва бунт, организиран от офицери русофили в Силистра. След контрапреврата през 1886 г. по-голямата част от офицерите, участвали в детронацията на княз Александър I Батенберг, емигрират. По-късно и други русофилски настроени военни и политически дейци са принудени да напуснат страната поради политиката, провеждана от Регентството (1886–1887 г.). Част от емигрантите се установяват в Румъния. В Букурещ те създават Емигрантски офицерски комитет, който си поставя за задача да подготви и вдигне бунтове във военните гарнизони в Русе и Силистра на 19 февруари 1887 г., след което да се пристъпи към завладяване на властта в цялата страна. За целта в Силистра е образуван местен комитет, начело на който застава началникът на гарнизона капитан Христо Кръстев. Властите разбират за подготвяния заговор и бунтът започва преждевременно на 16 февруари. От Румъния в града пристигат офицери, ръководени от Р. Димитриев. Регентството взема бързи мерки за ликвидиране на бунта. Към Силистра са изпратени войскови подразделения, а вътре в града се води пропаганда за разколебаване на войниците. Бунтът е потушен, капитан Христо Кръстев е убит, а на участниците са наложени тежки наказания.


1872 г.
Иларион Ловчански отказва да приеме екзархийския пост с мотива, че е вече стар. Същият ден се провежда нов избор, при който за екзарх е избран видинският митрополит Антим. Антим I със светско име - Атанас Михайлов Чалъков е духовник, първият български екзарх, обществен и политически деец. Роден е през 1816 г. в Лозенград (дн. в Турция). Учи последователно в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на о. Халки и в Духовната академия в Москва. След като се завръща от Русия, той става преподавател, а по-късно и ректор на Духовната семинария на о. Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на I ВНС (1879 г.) в Търново. Умира на 1 декември 1888 г.


1861 г.
Българският просветител и книжовник Димитър Миладинов (1810-1862 г.) е арестуван в родния си град Струга. Той е окован във вериги и изпратен в Битоля. Димитър Миладинов е послушник в манастира “Св. Наум”. Учи в гръцко училище в Охрид (1829 г.), по-късно работи като учител (1830-1832 г.), след това продължава образованието си в гимназията в Янина (1833-1836 г.). През 1836 г. като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на българския език в гръцко училище. Заради дейността си е преследван от гръцкото духовенство. През 1836-1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839-1840 г.), Кукуш (1840-1842 г.), в гръцко училище в Битоля (до 1855 г.). По време на Кримската война (1853-1856 г.) обикаля Босна и Херцеговина. След това учителства в Кукуш (1857-1859 г.), Струга (1859 г.), Охрид (1860-1861 г.), като заедно с това продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в “Цариградски вестник” (1860 г.), обикаля македонските села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм “Св. Стефан” в Цариград. Арестуван е от турските власти по обвинения на гръцкия владика Мелетий, че подбужда населението срещу властта и агитира в полза на Русия. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград. Умира в Цариградския затвор, вероятно от тиф (има съмнения, че с брат му Константин е отровен от фанариотите). Основната заслуга на Миладинов е, че през юни 1861 г. в Загреб, заедно с брат си К. Миладинов, издава сборник с автентични български народни песни от Македония под заглавието “Български народни песни”.


1860 г.
Свиканият от Високата порта църковно-народен събор в Цариград е закрит. На събора присъстват само трима представители на българските епархии. Българските очаквания не са удовлетворени. Отхвърлено е дори умереното искане за назначаване в епархиите на владици, които да знаят езика на местното население. В знак на протест българските представители отказват да подпишат протоколите на събора. Църковната борба се изостря все повече. В много селища населението не приема новоназначените гръцки владици. На 3 април 1860 г. (Великден) Иларион Макариополски не споменава на тържествената служба името на гръцкия патриарх. Великденската акция повдига духа на българския народ. От всички краища на България пристигат прошения, с които народът се отказва от Цариградската Патриаршия и признава за свой духовен глава Иларион Макариополски. След акцията Макариополски е заточен заедно с присъединилите се към борбата Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Във всички български земи се провеждат митинги, изгонват се владици, населението не плаща църковните данъци и др. Критското въстание (1866-1869 г.), нарастването на революционния подем, преминаването на четите на П. Хитов и Филип Тотьо (1867 г.), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.) в България принуждават Високата порта да разреши църковно-националния въпрос в полза на българския народ. Така на 28 февруари 1870 г. е издаден ферман за учредяването на Българска екзархия.



На тази дата са родени:
1952 г.
Роден е Иво Папазов (псевдоним на Ибрям Хапазов) - български музикант, кларнетист виртуоз. Свири от 5-годишен. Отдава се изцяло на народната музика. През 1974 г. създава оркестър "Тракия". След "възродителния процес" в България Джо Бойд (продуцент на "Пинк Флойд") извежда Иво Папазов и оркестър "Тракия" на международната сцена, което им осигурява много концерти, записи и световно признание. Сред най-продаваните етноалбуми на "Ханибал рекърдс", подразделение на "Райко диск", са записите на Папазов, продуцирани от Джо Бойд. През 1992 г. Иво Папазов и оркестър "Тракия" са класирани на 5 място в анкетата на критиците на сп. "Даун Бийт" в категорията "уърлд бийт". Дискография: "Иво Папазов, кларнет" (1980 г.), "Популярни кларнетисти от Тракия" (1983 г.), "На хорото" (1984 г.), "Иво Папазов, циганска музика" (1985 г.), "Стамболово’86" (1987 г.), "Orpheus Ascending" (1991 г.), "Balkanology" (1993 г.). На 5 март 2005 г. Иво Папазов - Ибряма печели Наградата на публиката - част от престижните награди на английската радиостанция Би Би Си 3 за "уърлд мюзик". Наградата се определя чрез вота на слушателите от цял свят през интернет и по телефона, а повод за номинацията на българския виртуоз е неговият компактдиск "Панаири", издаден в Германия от "Кукер мюзик". На финала Иво Папазов се състезава с "Чеаде брадърс" от Палестина, италианския саксофонист Енцо Авитабиле и турско-канадския състав "Меркан ДеДе".


1949 г.
Роден е Николай Петров Звезданов - български литературовед. През 1974 г. завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, а по-късно работи като асистент по руска класическа литература във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Защитава кандидатска дисертация на тема "Художествената картина на света в творчеството на Йордан Радичков и Гогол". Специализира в Москва. През 1989-1991 г. е лектор по български език и култура в Мексико Сити. През 1991 г. чете лекции по руска класическа литература в университетите "Интерконтинентал" и "Иберо американа". Негови съчинения са: "Неосветените дворове на душата. (Йордан Радичков)" (1987 г.), "В света на "Майстора и Маргарита" (1992 г.).


1945 г.
Роден е Стефан Диомов - български естраден композитор. С музика се занимава от 1961 г. Утвърждава се като ръководител на вокалните групи "Тоника" (1972 г.) и "Тоника СВ". От 1986 г. е главен художествен ръководител на група "Магистрали". Песните му печелят награди на редица конкурси в България.


1928 г.
Роден е проф. Иван Йорданов Славов – български философ. Той завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски” (1956 г. ), а по- късно е преподавател във Философски факултет (1960-1993 г.). Професор Славов е първият български посланик в Словакия (1995-1998 г.). Негови трудове са: “Марксовото естетическо наследство” (1972 г.), “Кичът” (1977 г.), “Ирония в структурата на модернизма” (1979 г.), “Критически резонанси” (1982 г.), “Дилетантизмът” (1984 г.), “Марксизъм и естетика” (1988 г.), “Прекословици” (1988 г.), “Кич спектър” (1990 г.), “Златната решетка” (1991 г.), “Цеко Торбов - несломимият кантианец” (1992 г.), “Фашизмът” срещу фашизма” (1992 г.), “Речник на глупостта” (1998 г.) и др.


1920 г.
Роден е Андрей Михайлов Чапразов - български театрален и филмов актьор. Учи право, музика и актьорско майсторство. Той е един от стълбовете (до пенсионирането си) на Народния театър “Ив. Вазов”. Изпълнява роли в: “Дон Карлос”, “Ромео и Жулиета”, “Крал Лир”, “Сирано дьо Бержерак”, “Нора”, “Тази малка земя”, “Хъшове”, “Обещай ми светло минало” и др. Има над 5 000 записа в радиотеатъра, чийто създател е. Записва на плочи различни поетични композиции. В телевизията е от нейното създаване (1959 г.). Роли в телевизионния театър изпълнява в: “През една дъждовна есен” (1963 г.), “Семейство Калинкови” (1968 г.), “На живот и смърт” (1974 г.), “Умирай само в краен случай” (1978 г.), “Отрова в извора” (1978 г.), “Тази малка земя” (1978 г.), “Спирка Берлин” (1982 г.), “Бронзовият ключ” (1984 г.), “Константин философ” (1986 г.), “Признавам всичко” (1989 г.) и др. В киното е от 1944 г. Филмография: “Героите на Шипка” (1955 г.), “Следите остават” (1956 г.), “Това се случи на улицата” (1956 г.), “Големанов” (1958 г.), “Дом на две улици” (1960 г.), “Специалист по всичко” (1962 г.), “Черните ангели” (1970 г.), “Обич” (1972 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Допълнение към ЗЗД” (1976 г.), “Топло” (1978 г.) и др.


1862 г.
Роден е Юрдан Иванов (Ю. И. Мирчев) - български публицист, финансист, библиограф, изследовател на български периодичен печат, действителен член на БКД (дн. БАН, 1900 г.). Учи в Прилеп, работи като писар в търговската фирма "Бр. Факарови". От 1880 г. е в Софийското градоначалство, а след това в Министерството на външните работи, в Министерството на финансите (1884-1906 г.) и БНБ (1906-1907 г.). Слуша лекции в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1894-1895 г.). По политически убеждения либерал, радикал-социалист. Издава седмичника "Югозападна България" (1893-1894 г.). Сътрудничи на либералния и демократичния печат, води рубриките по финансови въпроси в сп. "Дело" на В. Благоева (1894-1896 г.). Той е един от организаторите на първия събор на журналистите в България, свикан в София през 1894 г. Основател е на Българското икономическо дружество (1895 г.). Издава книгите: "Българский периодический печат на книгата от възраждането му до днес" (3 кн., 1891-1892 г.), "Българските ценни книжа" (1902 г., на фр.). Публикува в сборника НУНК, кн. ХХI (1905 г.) "Документи по нашето възраждане" - 163 писма от и до видни дейци на Българското възраждане. Умира на 12 март 1907 г.


1857 г.
Роден е Иван Попов - генерал-майор. През 1876 г. Попов участва в четата на Филип Тотю. След Освобождението завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). Служи в пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.) като капитан командва дружина във Втори пехотен Струмски полк и се сражава при Сливница и Пирот. След приключването на войната заема редица строеви длъжности - командир на дружина, командир на Двадесет и втори, Двадесет и седми и Осми пехотен полк (1893 г.). На 2 август 1895 г. получава звание полковник. Командва бригади в Пета, Седма и Девета пехотни дивизии. По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на Втора бригада от Първа пехотна Софийска дивизия, която воюва при Люлебургаз. В навечерието на Междусъюзническата война (1913 г.) поема командването на Първа пехотна дивизия, а впоследствие на Тринадесета пехотна дивизия. Народен представител е в ХVII ОНС. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя".



На тази дата умират:
2013 г.
Умира Юлиян Радулски - български шахматист, гросмайстор от 2004 година. През 2011 г. става републикански шампион по шахмат на Държавното индивидуално първенство за мъже в Банкя.
Активно се занимава с шахмат от 1983 г. и бързо развива таланта си. Спечелва много медали в юношеските индивидуални и отборни първенства. В мъжкия отбор на СКШ "Локомотив" – Пловдив дебютира през 1992 г. с резултат 6 точки от 7 партии, с което решаващо допринася за спечелената национална титла на своя клуб. През 2002 г. е бронзов медалист на Държавното индивидуално първенство и влиза в националния отбор.


2012 г.
Умира Иван Славов - български философ, публицист, дипломат.
Професор, доктор на философските науки. Дълги години преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Посланик е на Република България в Словакия (1994-1998 г.).
Личният му житейски и философски девиз е: „Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра“. Една от целите, на които посвещава живота си е борбата с дилетантството, на което противопоставя агресивния снобизъм и в резултат претърпява съкрушително поражение.


1983 г.
Умира Дора Габе - българска поетеса. Родена е на 28 август 1886 г. Тя учи в Женева (Швейцария) и Гренобъл (Франция), където завършва френска литература. Редактор е на "Библиотека за малките" (заедно със С. Андреев) (1926 г.) и на детското списание "Прозорче" (1939-1941 г.). След 9 септември 1944 г. завежда отдел "Културни връзки с чужбина" в Министерство на пропагандата (до 1947 г.). Дора Габе е съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава (до 1949 г.). Нейни съчинения: "Теменуги. Лирически песни" (1908 г.), "Малки песни" (1923 г.), "Някога" (1924 г.), "Малкият добруджанец" (1927 г.), "Мълчаливи герои" (1931 г.), "Буквар и първа читанка" (1936 г., в съавторство с Хр. Спасовски), "Когато бях малка" (1939 г.), "Партизанска поема" (1946 г.), "Неспокойно време" (1957 г.), "Нови стихове" (1963 г.), "Лирика. Избрани стихове" (1966 г.), "Почакай слънце" (стихове, 1967 г.), "Невидими очи" (стихове, 1970 г.), "Майка Парашкева. Романизована биография. [на П. Димитрова]" (1971 г.), "Стихотворения" (1975 г.), "Глъбини. Разговори с морето" (1976 г.), "Избрани стихове" (в 2 т., 1978 г.), "Избрани преводи" (1979 г.), "Поеми" (1982 г.), "Светът е тайна" (1982 г.), "Избрани стихове" (1982 г.) и много други.


1982 г.
Умира Иван Христов - български оперен певец (баритон) и музикален педагог. Роден е на 30 май 1902 г. През 1925 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Взема уроци по пеене при М. Михайлов в София. Учи пеене в Милано при М. Саммарко и Е. Вентура (1923-1931 г.). Иван Христов завършва Държавната музикална академия в София (днешната БДК, 1937 г.) при М. Цибулка. Дебютира в операта в София през 1935 г. с ролята на Бал Хакан ("Савската царица" от К. Голдмарк). Утвърждава се в драматични роли от италианския оперен репертоар от ХIХ в.


1971 г.
Умира Александър Петров Стоименов - български художник - живописец и плакатист. Роден е на 23 юни 1881 г. в Кукуш. През 1926 г. завършва живопис в Държавната художествена академия в София при Н. Маринов. В периода 1940-1941 г. специализира във Флоренция. Работи като учител по рисуване в София (1941-1944 г.) и художествен редактор в изданието “Наука и изкуство”. Член е на Дружеството на новите художници. Рисува пейзажи, портрети, натюрморти и композиции на социални теми. Работи в областта на агитационно-монументалната живопис и приложната графика. Участва в създаването на “Братската могила” в Борисовата градина в София. По-известни негови творби: “Портрет на жената на художника” (1936 г. ), “Предградие” (1937 г.), “Рибар” (1937 г.), “Завръщане” (1938 г.), “Портрет на момиченце” (1958 г.), “Площад “Народно събрание” (1959 г.), “На открито” (1962 г.), “Созопол” (1963 г.), “На разговор” (1964 г.), “Портрет на Рибаров” (1967 г.), “Лодки” (1967 г.), “Автопортрет” (1968 г.), “Натюрморт” (1968 г.) и др.


1970 г.
Умира Лазар Иванов Попов - български цирков артист, педагог и режисьор. Лазар Попов е лауреат на най-високото звание за цирково изкуство в света "сеньор на цирковото изкуство". Учи в Политехническото училище в Ание, Франция, но го напуска и става цирков артист. Дебютира на 1 октомври 1897 г. в Брюксел в номера "Въздушни бари", изпълняван от румънската трупа на Димитреску, с която работи до 1901 г. (с прекъсване). През 1905 г. се представя за първи път с номера "Трапец на смъртта" в берлинския цирк "Шуман" (уредът, който използва, е негово изобретение и по-късно е широко използван в цирковата практика). Работи в цирковете "Ренц", "Чинизели", "Волнер", "Барнум Байлай", "Хамершмид", "Пиерантони", "Браун" и други, гастролира в Европа, Азия и Америка. С брат си построява в София стационарния цирк "Колизеум" (1919-1926 г.). Редактира списание "Цирков глас" (1933-1941 г.). Заедно с А. Димитров и К. Михайлов основава цирк "Роял-Добрич" (1933-1948 г.). Директор (1948-1956 г.) на цирк "Родина" (национализирания цирк "Роял-Добрич"), главен режисьор (1956-1961 г.) в дирекция "Български циркове". Изтъкнат педагог, обучава голяма част от следвоенното поколение циркови артисти. Поставя номерата "Акробатика", "Бари", "Жокейска езда", "Преден трамплин", "Стълба на крака", "Шари-вари", "Отвесни въжета", "Перш", "Танц върху опъната тел" и др. Автор е на книга със спомени - "С цирка по света" (1973 г., посмъртно) и на автобиографичния роман "Смъртният скок" (1971 г., посмъртно).