ДЕН НА ПОЧИТ КЪМ ДЕЛОТО НА СВЕТИ ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ В РОДНИЯ МУ ГРАД БАНСКО
Тържествени църковни камбани вчера възвестиха в родния град на Паисий Хилендарски началото на всенародния празник, посветен на 300 години от рождението му, 60 години от канонизирането на преподобни Паисий от Българската православна църква и 260 години от написването на „История славянобългарска“.
Денят на почит към делото на свети Паисий Хилендарски започна с божествена света литургия в църквата „Света Троица“ в Банско, водена от Неврокопски митрополит Серафим в съслужение с архиереи на Светия Синод на Българската православна църква.
Митрополит Серафим отправи благодарност от името на духовенството на Неврокопска епархия за единството, показано на днешния празник и отбеляза, че присъствието на държавния глава Румен Радев дава голяма значимост на годишнините. Духовният водач на Неврокопска епархия отправи благодарност и към архиереите на Българска православна църква, които „дойдоха тук в Банско – родното място на преподобния Паисий, за да се потопим и ние в онази величествена атмосфера на божието създание – тези прекрасни планини Рила, Пирин и Родопите, които са оградили този кът на нашата родина, от който са произлезли толкова родолюбиви личности, водещи от векове народа ни към неговото по-добро устроение и бъдеще.“
След празничната църковна служба тържеството продължи пред мемориала на св.Паисий Хилендарски, където слова произнесоха кметът на община Банско Иван Кадев, Неврокопският митрополит Серафим и президентът на Република България Румен Радев.
Кметът на Банско посочи в речта си, че банскалии живеят с чувството на гордост, че са потомци на великия българин, живеят със съзнанието за дълг и отговорност на наследници на многобройни възрожденци, творили с делата си българската история. „Не е случаен фактът, че Банско е дало на България едни от най-светлите личности в българското Възраждане. Нашият град е един от бързо развиващите се по онова време български стопански центрове, чиито предприемчиви жители били сред най-щедрите дарители на големите българските религиозни центрове, дарявали за строителството на мостове, пътища и обществени сгради, изпращали своите синове да се образоват в европейски школи, издавали книги. Банскалии стават проводници на европейското Просвещение в нашите земи. Ето от такава пробудена и предприемчива среда произлиза основоположникът на нашето Възраждане свети Паисий Хилендарски. Затова и днес, като потомци на велики и достойни предци, ние радеем и свято пазим българската национална идея, която се формира с написването на „История славянобългарска“, каза с вълнение кметът Иван Кадев.
В своето слово, президентът Румен Радев посочи, че мисията на Паисий Хилендарски бе да разпали искрата на знанието и да върне самочувствието ни като народ със славна история, която трябва да помним и пазим. Отец Паисий заклеймява като най-голям грях родоотстъпничеството и чуждопоклонничеството, заяви държавният глава
По думите на президента, духовната сила на „История Славянобългарска“ вдъхновява плеяда последователи, които кръстосват българската земя от край до край, за да пробуждат и за да отекват пламенните слова на Паисий Хилендарски и днес в ума и сърцата на българите.
„История Славянобългарска“ докосва всяко българско сърце, защото от нейните страници бликат слова, по-силни от барута и пролятата кръв“, подчерта държавният глава.