Декември идва, пълен с празници: Вижте кои са те и какво се прави на тях

Декември е изпълнен с празници. Още в самото му начало се отбелязват позабравени, но интересни празници на 4 и 5 декември. Първо честваме Св. Варвара и след това и Св. Сава. Това са два празника, които са изпълнени с множество обичаи ритули.

На 06 декември-Никулден, се почита ­ един от най-големите зимни празници с ясно изразен семеен характер. Посветен е на св. Никола – покровител на моретата, на моряците и рибарите. Най-типично за обредността е приготвянето на специално ястие – рибник. Жените внимават при почистването на рибата, люспите да не падат на земята.Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести. На трапезата се поставят и постни ястия, както и специален обреден хляб – Никулденски хляб. Всеки трябва да хапне риба. Никулден е един от българските празници, на чийто светец често се посвещава, в случай на преживяно тежко премеждие, избегната беда или изобщо “за здраве на къщата“, семейният обичай курбан. Никулденският курбан винаги е рибен, приготвен по определен начин. Канят се близки и роднини на трапезата. Според едно предание Св. Никола Мирликийски Чудотворец е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери с подарените от св. Николай три кесии злато. На него се приписват и множество чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водната стихия. Затова на този ден се слага край на есенно-зимния риболов. Уловът се пренася в жертва на светеца. На този ден всички кораби в открито море спират, за да се почете патронът-светец.

На 09 декември –Св.Анна – На този ден православната църква чества зачатието на св. Анна, ­ майка на Богородица. Покровителката на брака, семейството и майчинството, закрилницата на девиците, вдовиците и бременните се почита от жените, които в този ден не работят, за да не се разболяват децата им; не боядисват, защото според поверието тогава започват родилните мъки.

На 20 декември –Игнажден- традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започва Новата година и Коледните празници. Тази представа определя съдържанието и смисъла на игнажденската празнична обредност. В Източна България на този ден е първата Кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Най-характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта, се гадае за бъдещето през годината – за здравето, плодородието, имането. Полазникът може да бъде чужд или свой човек.

На 24 декември – Бъдни вечер-На обредната трапеза трябва да има 7, 9 или 11 постни ястия: варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб, баница, зелник. Бъдни вечер – вечерта срещу Коледа, когато цялото семейство се събира на тържествена вечеря. Най-възрастният мъж в дома запалва празничния огън. Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник – специално отсечено дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята. Стремежът е на нея да има от всичко, което се произвежда в стопанството. Вечерята започва с прекадяването на цялата къща – да се прогонят злите духове. Прекадява се трапезата Когато се разчупи погачата, първото парче се нарича на умрелите и се оставя на иконата, следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни. Лъжичка от житото се хвърля в огъня с наричания за здраве и берекет. Обичаят повелява да не се става по време на яденето. Всички стават заедно, за да е плодовито житото. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. На когото се падне парата от питата, от здраве и успех няма да се отърве. Сламата, върху която е била положена трапезата, се използва при различни обредни практики – на Гергьовден се слага по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, за да не ги бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея. Цялата вечер е свързана с различни гадания за бъдеща женитба, за здраве и благополучие. Среднощ тръгват коледарите Вечерта на този ден започва празненството, свързано с Рождество Христово. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея.

25 декември – Рождество Христово/Коледа/-На обредната трапеза трябва да присъстват: пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка Коледа или Божич – най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия. И докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник – Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ – с обичая Коледуване. В него участниците са само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми – коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Още на Игнажден те си избират водач и се организират по групи по 10-15 човека. В групата има и по-малки момчета, които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството

27 декември – Стефановден Ладуване. Ладуването е характерно за Средна и Северна България, Средна гора и отделни места на Западна България.Топене на пръстени ­ народен обичай, изпълняван на Нова година, от девойки. Названието е от припева-обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: Ой ладо, ладо, момиче младо. Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег ­ пръстен, гривна, обеца.

31 декември – Посрещане на Нова Година- Подобно на коледната, новогодишната трапеза у нас трябва да бъде богата и пищна, отрупана с разнообразни ястия и красива подредена. Колкото повече блюда има на масата, толкова по-голямо ще е изобилието през Новата година и толкова по-плодородни ще са земите. На 31-ви декември домът трябва да е чист и подреден, за да започне годината „на чисто“ и да не носи със себе си миналогодишните проблеми. Ако сте от почитателите на морските дарове, се налага да се въздържате. На този празник блюдата с раци и омари са забранени, за да не върви годината назад. Ако посрещате Нова година в чужбина, означава, че ви очакват пътешествия и през идната. В новогодишната нощ в джобовете на дрехите ви трябва да дрънкат монети, за да сте здрави. Едно от празничните поверия гласи, че жените трябва да са облечени в най-новите си дрехи, за да запазят хубостта си и през новата година.