Дебат за съвременните изследвания за национализмите по повод нова книга за хърватското възраждане, българите и сърбите
На 26 ноември 2015 г. в рамките на образователните и научни програми на международния център „Политики на историята през 21-ви век“ се състоя дебат за състоянието на историческите изследвания за национализмите на Балканите (и Централна Европа). Поводът е новата книга „Илирия от Варна до Вилах: хърватското национално възраждане, сърбите и българите (до 1848 г.)“ на доц. д-р Наум Кайчев (СУ „Св. Климент Охридски“). Авторът, освен професионален историк, има и кариера на дипломат: бил е генерален консул на Република България в Торонто (1999–2002), a през 2007 (до 2010) оглавява възстановеното след 95 години българско консулство и става първият наследник на последния български консул в Битоля – Тодор Недков, който е принуден да напусне поста си в Османската империя (есента на 1912) поради избухването на Балканската война.
Монографията бе представена от проф. д.и.н. Надя Данова (БАН), един от най-авторитетните съвременни балканисти у нас и в света. Нейните изследвания са добре познати и на студентите в нашия университет – те са част от задължителната литература на учебни дисциплини по балканска и българска история. Проф. Данова подчерта, че книгата разкрива неизследвани аспекти не само на илиризма като специфична хърватска и южнославянска (над)национална идеология, но и на илирийските хърватски представи за българите и българските земи, които включват трите класически провинции „България“ (т.е. Мизия, днешна Северна България), Тракия и Македония. Тя изтъкна, че фокусът е върху сложните проблеми на модерната хърватска нация – от теоретично и емпирично естество, както и че се изследват задълбочено неразработените теми за сътрудничеството и взаимното идейно влияние между различните славянски народи в процеса на тяхната еманципация. Не бе подмината и възможността, която книгата създава за нови сравнителни проучвания на пост-възрожденските Балкани, за развоя на проектите на държавния национализъм. Така настоятелно проф. Данова разкри приносния характер на книгата в балканската историография – българска, хърватска и сръбска.
Яница Радева, представител на издателство „Парадигма“, говори за работата и преживяванията си с текста като читател и издател. С красиви метафори младата писателка се опита да призове въображението на студентите, за да ги привлече в света, където се „чува скърцането на перото“ и витае магията на библиотечното пространство, населено с книжни тела. Нейно дело е уловената от окото на камерата атмосфера в заседателната зала и създаденият важен архив за емоционалния регистър на събитието – http://www.paradigma.bg; http://www.bsph.org/paradigma
На свой ред доц. д-р Н. Кайчев не пропусна да подчертае, че е бил хоноруван преподавател в специалност „История“ и изпитва радост да се завръща и да присъства в културните, научни пространства на нашия университет. Също добре познат на студентите със сравнителните си изследвания върху българския и сръбски национализъм в епохата на създаване на национални държави и превръщането на Македония в „ябълката на раздора“ в балканските международни отношения, сега той аргументира потребата не само от детайлен анализ на вече добре познати архиви и тяхното документално съкровище, но и от критичен подход (на базата на емпирията) към установени теории.
Конферентната зала 114 на Първи учебен корпус бе тясна, за да побере студентите и преподавателите от различни факултети, специалистите от Регионалния исторически музей и гости, които взеха активно участие в разискванията. В дебатите около темите, свързани с книгата, се включиха преподаватели и студенти от Правно-историческия и Филологическия факултети, изследователи от музея. Политическите употреби на античното наследство за създаването на нациите през ХІХ век, съпротивата на учените срещу натиска на политиката, кризите на теориите за национализма и все още невъзможното обявяване на „края на национализма“ (в смисъла на Ф. Фукуяма), „хърватския прото-национализъм“ като предизвикателство към съвременния дебат между „етносимволната“ и „постмодерна“ теории за национализма, взаимното влияние
на култури – хърватската, чешката, словашката и българската, непознаването в дълбочина процеса на кодифициране на книжовния език... Това бе част от тематичния спектър, в чийто изследователски контекст се състоя общуването между историци, литератори и лингвисти, за да се стигне и до въпросите за съвремието и бъдещето на Югоизточна и Централна Европа.
Модератор на събитието, което бе организирано и проведено от екипа на Научноизследователския център „Политики на историята през 21-ви век“, бе доц. д-р Снежана Димитрова.
Дебатът за национализмите се пренесе и в учебната аудитория през лекцията на проф. Надя Данова за „Гръцките ръкописни и печатни пътеводители през 18-ти и 19-ти век“ пред студентите от специалност „География и История“.
От екипа на центъра: д-р Диана Велева, д-р Мирослава Георгиева, доц. д-р Сн. Димитрова, доц. д-р Сн. Ракова, студенти и докторанти.
