Далновидна политика за разгръщане на потенциала на планинските територии

В защита на усилията на кмета на Община Банско Георги Икономов за развитие на туризма в региона и за бързото разрешаване на въпроса с построяването на Втора кабинкова линия в ски зона Банско и изграждането на спортни съоръжения на нейна територия, бяха публикувани отворени писма от Асоциацията за развитие на планинските общини в България АРПОРБ и Българския олимпийски комитет, съобщиха от пресцентъра на общината.

„Българските планински райони се нуждаят от нова политика, отразяваща изцяло потребностите на местните общности в духа на Европейската харта за местно самоуправление. В рамката на стратегиите на Лисабон и Гьотеборг планинските региони имат голям потенциал по отношение на тяхната конкуреноспособност и устойчиво развитие” гласи писмото. В асоциацията членуват 20 български общини от планинските райони, а организацията е член на Европейската асоциация на изборните представители на планинските общини и региони. На своята официална страница Българският олимпийски комитет също застана зад исканията за модернизиране на инфраструктурата в туристическите райони на България:

„Страната ни притежава прекрасни природни дадености и те следва да са достояние на всеки, избрал активния начин на живот. Остарелите съоръжения, липсата на достъп, претоварените лифтове и писти не спомагат за това. Освен, че са опасни и замърсяват планините, те създават лош имидж на страната ни, пречат на развитието на спорта, както и на желанието на хората за спорт, почивка и възстановяване” е част от текста на изявлението.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ДЕПУТАТИ, УВАЖАЕМИ КМЕТОВЕ, ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ И ЕКСПЕРТИ, ДАМИ И ГОСПОДА,

Преди три години представителите на местните власти от цяла Европа,гласуваха на пленарна сесия на Комитета на регионите на Европейския съюз за изработването на цялостна комплексна политика на съюза, която да гарантира устойчивото развитие на планинските територии, да защити техния природен ресурс и да развие потенциала им.

Един ден преди вота в Брюксел се проведе Генералната асамблея на Европейската асоциация на изборните представители на планинските общини и региони (АЕМ). На нея присъства и делегацията на Асоциацията за развитие на планинските общини в Република България. Докладчикът от Южен Тирол – Италия, г-н Луис Дюрнвалдер изтъкна, че по-голямата част от населението на ЕС живее в градове или градски райони, но много хора живеят в планински райони, които изискват същите услуги и възможности, както навсякъде другаде. Тези региони често се считат за региони с проблеми, особено по въпроси, свързани с инфраструктурата и качеството на услугите. Но в много отношения те са жизненоважни за Европа. Те са дом за най-ценното природно и културно наследство на Европа, което трябва да бъде опазено за бъдещите поколения. Много от тях са се превърнали в иновативни и гледащи напред региони със силен икономически потенциал и висококвалифицирана работна сила. Ето защо Дюрнвалдер подчерта “Ние не просим милостиня, а настояваме за подобаващо се място на планинските региони в европейската политика”.

В рамката на стратегиите на Лисабон и Гьотеборг планинските региони имат голям потенциал по отношение на тяхната конкуреноспособност и устойчиво развитие при условие, че тяхната уникалност бъде взета предвид. По-специално трябва да се обърне внимание на възвръщаемостта на икономическата и обществената дейност като фактор, който засилва ограниченията, наложени по европейските регламенти във връзка с конкуренцията, което в крайна сметка води до неподходящо третиране на планинските региони в сравнение с други региони.

По тази причина европейската планинска политика включва и изяснява тази политика на Общността, която е приложима (пряко или косвено) към регионалния аспект, когато става въпрос за планински региони, като по този начин се взима предвид тяхната уникалност. Това трябва да е политика, която координира националните „планински” политики, да бъде добавена към политиките на страните-членки и/или регионите, които не са предприели и не предприемат някакви определени конкретни действия. Планинските райони в България са пресечна точка на множество проблеми. Те практически водят до изолация на планинските общини от процесите на социално-икономическо развитие на обществото. Това е следствие на недооценяването на тяхната дълбочина и сложност. Нашите приоритети продължават да остават в периферията на процеса на европейската интеграция на страната. Липсата на далновидна политика, несправедливо обрича жителите на тези райони на лишения и на липса на алтернативи за равнопоставеност по отношение създаването на достойни условия за работа и живот. Нужна е визия или цялостна стратегия за разгръщане в новите евро-пазарни условия на неизползвания потенциал на планинските територии на България.

Днес нашите трудности са свързани основно с нетрадиционни за останалите райони, природно-климатични, комуникационни, битови и социално-икономически условия. Хората от планинските селища и райони на България не разполагат с възможности за избор на качествено образование, здравеопазване, транспортни и други комуникации, който би следвало да притежават като граждани на страна - членка на Европейския съюз.

Всички трудности и проблеми като цяло водят до бедност, миграция и трайно обезлюдяване, липса на алтернативи за професионална реализация, проблемно аграрно производство и състояние на околната среда. Към това могат да се добавят и ограничени възможности за привличане на инвестиции за разработване и оползотворяване на наличните местни ресурси. Всички сме наясно, че финансирането на публичните дейности в планинските региони е свързано с повече разходи за постигане на ефект, в сравнение с останалите региони. Считаме, че решението трябва да се търси не само по линия на преките финансови сусидии, а посредством преотстъпването на по-голям дял от финансовия и материалния ресурс, генериран от планината. Тоест голяма част от богатството, което се произвежда в планинските региони, да може да остава тук - това е един голям стимул. Този ресурс не е безплатен дар от природата, готов за експлоатация, той е достъпен за всички благодарение на усилията на местното население, на местните общности, на създаваната, изгражданата, съхраняваната и развивана инфраструктура.

Българските планински райони се нуждаят от нова политика, отразяваща изцяло потребностите на местните общности в духа на Европейската харта за местно самоуправление. Предвид значителният относителен дял на населението на страната, съсредоточено в планинските райони– над 28% и 40% от общините, както и 41,8% от общия брой населени места (2172 населени места, включени в националната селищна мрежа) считаме, че решения може да се търсят посредством разширяване на обхвата на районите с природни ограничения (РПО) и необлагодетелстваните райони (НР) чрез предвиждането на допълнителни плащания за планинските райони до максималната допустима квота от 5% от националния пакет над предвидените по програмата за развитие на селските райони. За целта е необходимо:

- Да се направи класификация и картографиране на планинските райони според критерии, отразяващи природо-климатични характеристики и степента на неблагоприятните природни условия;

- Да се разработят програми за регионално развитие на отделните видове планинските райони, като политиката трябва да бъде комплексна – едновременно разглеждане на проблемите на селското стопанство, икономическите, социалните и културни проблеми на всички равнища;

- Осигуряване на услуги от общ икономически интерес, подобряване достъпността и комуникациите в планинските региони, предоставянето на необходимата инфраструктура, особено по отношение на пътническия и товарния транспорт, образованието, икономиката на знанието и комуникационните мрежи;

- Разширяване правата и отговорностите на общините, които да приемат в своите планове за развитие мерки свързани с разширяване и подобряване условията за местен бизнес, като се изградят звена, отговарящи изключително за прилагане на добри практики и усвояване на средства от европейските фондове и програми за прилагане на тези практики (бизнес инкубатори, технологични паркове и др.). Засилване партньорството с бизнеса, НПО и местните общности.

Селското стопанство в планинските райони е изправено пред предизвикателствата на диверсификацията и конкурентоспособността, както и пред нови предизвикателства, свързани по-специално с глобализацията, либерализацията на пазарите, продоволствената сигурност и устойчивото развитие. В Планинските райони на България са съсредоточени над 15 млн. дка. земеделска земя (58 млн. дка. е земеделската земя в България, т.е около 26% е в планинските райони) и около 5 млн. дка високопланински пасища. В тези райони са 72% от горите. Населението в тези райони плати и продължава да плаща висока цена от настъпилите промени в една от най-важните характеристики на тези райони - селскостопанското производство. Това се засилва от негативните промени, които настъпиха и в останалите икономически отрасли. Затова сега трябва да тръгнем към разработване и реализиране на политика, която да използва реалните възможности и преимуществата на този отрасъл. Устойчивото селско стопанство и цялостното развитие на планинските райони е от значение не само за населението на тези специфични райони, но и за населението на съседните на тях райони. Това означава, че политиката, която ще прилагаме към планинските райони ще окаже влияние върху устойчивостта в тези съседни райони.

Достъпът до земя, вода, пазари и финансови услуги, разпознаване правата на най-уязвимите групи, даване правомощия на местните общности, доброто стратегическо управление са основните предпоставки за устойчиво развитие, включително на планинските райони и отделните сектори на тяхната икономика. В същото време селското стопанство продължава да бъде структуроопределящ отрасъл за планинските райони и е ключов фактор за осигуряване на заетост на местното население, за растеж и устойчиво развитие на планинските райони и е база за: - качествена (екологична) земеделска продукция; - специфични качествени характеристики на животинските продукти; - типичните местни традиционни продукти и методи на преработка - важна роля в развитието на търговията, занаятите и запазване на културно-историческото наследство; - сектори, които печелят от връзката с естествената природна среда, като туризъм и преработваща промишленост; - участие в съхраняване и използване на разнообразния ландшафт (ливади и гори), както и на много животински и растителни видове (културни и диви); - участва в борбата срещу промените в климата.

Ето защо, приканваме Комисията да стимулира местното селскостопанско производство и късите вериги за търговско разпространение, т.е. качественото местно производство, което да замести вноса. В тази връзка рзчитаме на подкрепа за създаване на защитени наименования за произход, контролирани наименования за произход и местни маркировки в планинските райони. Призоваваме за политика на насърчаване, която да отговаря на нуждите на планинските райони, както и за защита на географските означения. Надяваме се на разбиране от страна на Европейския парламент и Комисията и настояваме за насърчаване създаването на взаимодействия между политиката на сближаване и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), за да се гарантира устойчивото управление на водните ресурси чрез модернизиране, разширяване на напоителните мрежи, устройство на територията, обучение, повишаване на стойността на устойчивото селско стопанство и на селските райони от туристическа гледна точка.

Имайки предвид фактът, че в планинските райони са разположени 82% от горите на България, считаме, че е необходимо въвеждането на мерки, насочени специално към горското стопанство: - Да се разработи дългосрочна стратегия за развитие на горите, която отчита последствията от изменението на климата, кръговрата на природата и естествения състав на екосистемата на горите, изгражда механизми за предотвратяване, борба и компенсиране при кризисни ситуации (напр. бури и горски пожари) и стимули за интегрирано стопанисване на горите; - Да се търсят възможностите за устойчиво използване на дървесината и продуктите, изработени от дърво, от планинските райони (строителни материали, биогорива от второ поколение); - Площите, неподходящи за обработване и производство, да бъдат използвани за опазване на горския фонд, устойчиво развитие на лова, риболова и за засилване на тези дейности. И не на последно място, следва да изтъкнем важността от привличане на свежи капитали, които да подпомогнат планинските райони и да ограничат отрицателните тенденции, свързани с тях. Считаме, че решение може да се търси посредством заделяне на средства от държавният бюджет, а именно целеви субсидии за младото население с цел намаляване на обезлюдяването и подобряване на демографските показатели на планинските райони. Необходимо е създаване на система от стимули и механизми с цел привличане на инвестиции и задържане на бизнеса в планинските райони, формулирани на базата на „зеления“ растеж за развитие и „зелената“ икономика.

С цел повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска продукция,считаме, че е необходимо изграждането на тематични програми за иновации – „земеделие, основано на познанието“. Това предполага и реализирането на мерки за подготовка и развитие на човешкия ресурс: - Допълнителна специализираща подготовка по отделните специалности във висшите учебни заведения, свързана с многосекторното развитие в планинските райони; - Преференции за студенти от планинските райони (стипендии, общежития и др.); - Подготовка на кадри със средно-специално образование – възстановяване на училищата (за подготовка на изпълнителски кадри). Подкрепа от страна на ВУЗ; - Безплатни квалификационни курсове и други форми за обучение през целия живот; - Разкриване на обучителни и информационни центрове и научни лаборатории на територията на планинските райони.

Ние заставаме зад нова законодателна инициатива която да гарантира устойчиво и равнопоставено развитие на планинските територии в България. Обществените очаквания в тази насока са значителни и в духа на европейската практика те биха могли да намерят покритие в разработвенето на национална стратегия за развитието на планинските райони и приемането на „Закон за устойчиво развитие на планинските райони”. Нека работим заедно и целенасочено, използвайки най-добрите европейски и наши практики, за да можем да постигнем в обозримо бъдеще възраждането на тези толкова красиви и богати на неизползвани ресурси позабравени краища на България.

АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПЛАНИНСКИТЕ ОБЩИНИ В БЪЛГАРИЯ