Да си учител е свещенослужение

Ниските заплати отблъскват младите от професията, казва Марияна Митова

За Марияна Митова учителството е всичко. И работа, и хоби. Но преди всичко – призвание. Влага в професията си цялото си сърце, цялата си душа. Затова и при награждаването й преди 3 месеца в кампанията на в. „Стандарт" и МОН за „Любим учител" в Природо-математическата гимназия „Сергей Корольов" в Благоевград над 300 ученици станаха на крака и я аплодираха. 39-годишната преподавателка е започнала своя път в образованието преди 15 години в Десето основно училище. Но закрили школото и през 2006 г. е приета в математическата гимназия. От два месеца е директор на XI-то ОУ „Христо Ботев" в Благоевград.

-Г-жо Митова, вече сте директор. Кое е по-лесно – да преподаваш или да управляваш?

-Не е никак лесно да преподаваш, да приковеш вниманието на децата, да ги накараш да те харесват, да те обичат, да запалиш искрата на знанието. Да си директор е нещо по-различно, но пак е нелека задача - трябва да покажеш лидерски качества, да си добър мениджър, да сплотяваш колектива, да търсиш всевъзможни пътеки, за да просперира поверената ти институция, да умееш да се обградиш с можещи хора. Аз съм щастливка, че имам такъв екип от колеги, които приемат професията си като свещенослужение и все пак аз имам преподавателска норма, което значи, че няма да бъда далеч от учениците.

-Защо образователната ни система е една от непривлекателните за младите педагози и с всяка изминала година проблемът с кадрите става все по-голям?

-Липсата на млади учители наистина е голям проблем в образователната система и проблемът е най-вече финансов. Младите имат желанието да работят като учители, но заплащането не ги устройва. Качествените млади кадри задължително трябва да се стимулират с добро заплащане, защото иначе напускат. За съжаление ние можем да им даваме работа, но не и заплати. Много е важно да се увеличат младите учители - те се разбират по-добре с децата, по-близки са до тях и това допринася и за качеството на усвояване на материала. Българският учител е отново на социалния минимум на своето физическо оцеляване. За съжаление нивото на учителските заплати е близко с това отпреди голямата учителска стачка, а интересът към учителската професия е от педагогически специалисти със средна възраст от 55 и повече години. Това се получава поради катастрофално ниските начални заплати за млади специалисти – около 200 евро и високата степен на трудност и изхабяване в системата.

-Не е или изместен фокусът на учителите от работата с децата към писането на куп документи?

-В добрите традиции на българското образование учителят се е занимавал с учебно-възпитателна дейност, но сега му се налага да акцентира на административната дейност. Последното се налага заради многобройните и нискоефективни справки и отчети, наложени в учебните звена. Работата по проекти вече отнема 40% от работата на учителите и цели да компенсира занижената финансова отговорност на държавата и общините към системата на образованието.

-Кои са наложителните промени според вас, за да се постигне по-качествено образование в началното и средното училище?

-За мен министърът на образованието трябва да е тръгнал по своя път от класната стая. Той трябва да се е сблъскал с проблемите на обикновения учител и на ученика,за да изкорени проблемите. Трябва да работи за промяната, която ще направи училищата място за развиване на умения за живота и ще направи университетите и науката адекватно свързани с икономиката и новия свят. Министърът трябва да може да обяснява реформите на широка публика и да гледа с години напред, защото ефектите от промените в образованието идват бавно. В България подобно мислене досега не е имало, дори напротив - всяка партия гледа да събере дивиденти пред опозицията и, ако може, да спре започнатото от нея. Министърът трябва "да може да прави разликата между реформа и ремонт в образованието". И след това да поеме отговорност за тази реформа. Министърът трябва да е наясно какви са тенденциите и добрите практики в световен мащаб що се отнася до политики за равен достъп до качествено образование. Да не се страхува от протести под прозорците си. Образованието засяга много и различни гилдии от обществото, смелите реформи в сектора няма как да се харесат на всеки. Затова е важно човекът, който работи за тях, да не дава на заден при всяко обществено недоволство.
За мен образователната система трябва да „произвежда" начетени и мотивирани ученици, които да израстват като успешни хора – със своя професионална реализация и обществена ангажираност, подготвени за смислен и продуктивен живот. Необходимо е модернизиране на образованието и реализиране на мащабна програма "Възраждане", която обвързва образованието, културата и науката в една система. Така ще осигурим приемственост и протичане на успоредни процеси на учене и възпитание, отсъствието на които доведе до сериозни поражения върху духовността и морала на нацията. Друга задача е финансиране на всички образователни потребности, въвеждане на съвременно оборудване в училищата, осигуряване на допълнителни уроци и специална помощ за придобиване на нови знания и умения. Средствата за образование на децата в периферните райони трябва да се увеличат с най-малко 26%, за да се премахнат различията в образователните нива между тях и големите градове. Преобразуване на поне половината от училищата в страната в технологични професионални училища, насочени към съответния икономически сектор. Това ще даде възможност за създаване на така нaречените „некласически студенти", които да бъдат подготвени за живота с необходимия инструментариум от професионални сертификати в ръка.

-Трябва ли да има мандатност на директорите на учебни заведения?

-Да, трябва. Ако той се докаже с качества, нищо не пречи да бъде преизбран, но не е правилната позиция директорът да се мисли за феодал и да се смята за несменяем.

-Кои бяха пожеланията ви за 15-и септември към учениците и учителите?

-Скъпи мои ученици, бивши и настоящи, отново ще тръгнем с големи крачки по пътя на знанието! Бъдете лъчезарни, позитивни в своите мисли, вярвайте в себе си и в искреността на своите приятели! Имайте самочувствие, бъдете смели, упорити и градивни! На колегите си пожелавам здраве, много търпение, нови предизвикателства. Бъдете все така всеотдайни в благородното ви призвание да дарявате на учениците си ценните послания на науката и познанието, да откривате пред тях нови посоки за развитие! На добър час!

-Вярвате ли в доброто бъдеще на вашата професия?

-Образованието е пътуване в света на ученето през целия живот. Много хора избират да станат учители поради желанието си да променят нещата. Да си учител ти дава възможност да имаш дълготрайно влияние върху живота на децата и тийнейджърите, които са бъдещето на страната и на света. Най-успешните учители стават и остават такива, защото страстно обичат това, което правят. Те могат да се приспособят към всяка промяна. Да си преподавател в днешния свят означава да усвояваш непрекъснато променящи се програми, планове, инструменти. Умните дъски заместват черните, таблетите – учебниците, и новият учител трябва да се справя с това.
Тези преподаватели не просто очакват от учениците си да учат през целия си живот, но го поставят като цел и пред себе си. Те са наясно с новите тенденции в образованието и технологиите и знаят как да актуализират уроците си, за да звучат съвременно. Да си в системата на образованието е свещенослужение, призвание, да не забравяме, че от учителската произлиза всяка друга професия.

източник:Стандарт