Да си спомним за Димитър Янев, който ни напусна преди 11 години на 12 юли 2013-а!
12 Юли 2024 | 14:15
0 коментара
Общество
Благоевград
Да си спомним за Димитър Янев, който ни напусна преди 11 години на 12 юли 2013-а!
ДУШАТА НА МУЗИКАНТА ХРАНИ КЪЩА, СТИГА ДА Е ТЪРПЕЛИВ И ДА НЕ Е АЛЧЕН
- Бай Митко, знаеш ли, че най-популярната ти песен за българина не е “Имала майка, едно ми чедо”, а “Стар мерак”, така започнахме последната си среща в Благоевград с големия композитор на авторски народни песни.
- Ееей, и ти си мераклия като мен...ти мераклия на белия лист и фотоапарата, аз на нотите и акордеона - пое шеговития разговор Димитър Янев.
- Тогава, знаеш ли кога минава меракът на мъжа към жената и обратно? - пишещият тези редове насочва разговора в по-сериозна посока.
- За това пък никога не съм се питал, казвай! – наостри сетивата си композиторът.
- Старият мерак, бай Митко, минава 40 дни след смъртта на човека, без значение дали е мъж или жена, излита заедно с душата му в небето!
Димитър Янев облещи доволно очи, след секунди наду бузи нагоре към небето и с помощта на двете си ръце демонстрира как излита в небесата най-стария мерак, който е измислило човечеството.
-Пуффф...– изпуфтя артистично композиторът, вдигайки отворените си шепи нагоре.
След поклонение във фоайето на зала “Пею Яворов” в Благоевград бащата на “Имала майка едно ми чедо”, “Стар мерак”, “Засвирете мури, мури от Пирина”, както на химните на Благоевград и на футболния “Пирин”, и на още поне 80 авторски народни песни пое пътя към небесата. През октомври тази година двете дъщери на композитора, Весела и Малинка, както и кметството на Благоевград подготвяха честването на 85 годишния му юбилей. Той ще присъства само духом, ще се радва отгоре на своя празник.
Композиторът Димитър Янев е носител отдавна на трите степени на орден “Кирил и Методий”, както и на званията Заслужил и Народен деятел на културата. По-голяма част от безсмъртните си авторски народни песни той създава до края на 60-те години. Признанието и отличията му идват след 1973 година. Любопитно е как започва всичко.
Около половин век бай Митко Янев е неизменна част от Ансамбъл “Пирин”, навсякъде е с тях – и тялом и духом. На всяка новогодишна нощ през 70-те група от ансамбъла играеше редовно и директно по ТВ хорото в резиденция “Бояна” след тронното слово на другаря Живков. В Новогодишната 1973 и след като си свършват официалните задължения трупата на ансамбъла и техният композитор са поканени на празничната трапеза в резиденцията. Нарамил акордеона Димитър Янев го слагат отдясно на Първия в държавата и партията. След 2-3 акапелни изпълнения на певиците Тодор Живков се обръща към бай Митко: “Ей, момче...ще те призная, ако сега ми изсвириш и изпееш любимата ми песен “Имала майка, едно ми чедо”...можеш ли? – дяволито го погледнал бай Тошо. “Как да не мога, нали аз съм авторът на тази песен”, отговорил му сериозно Димитър Янев, разтегнал акордеона и подхванал песента с логистичната подкрепа на певиците от световно известния ансамбъл.
– Та аз досега мислех, че тая песен е народна, бе –облещил изненадано очи Тодор Живков.
Още същата година за 24 май започват да валят отличията за композитора Димитър Янев. В началото е званието “Заслужил деятел на културата” и орден “Кирил и Методий” – сребърен.
В последните години от живота си Димитър Янев създаде две нови знакови песни: “Македонийо” и “Гемиджиите”, посветена на Солунските атентатори от 1903-а година. Песни, в изпълнение на актьора Николай Кимчев, които заслужено получиха Голямата награда на фестивалите “Македония фолк” през 2005 и 2006 година.
Разковничето за дарбата си Димитър Янев винаги е намирал в своето потекло. Семейството му никога не е било заможно. Единият му дядо Фильо е свирел на цигулка, въпреки, че се е изкушавал от властта и е бил за малко и кмет на родното село Градево, до Симитли. Другият му дядо, пък, Яне, се славел като най добрия певец и игрохорец от Банско до Горна Джумая. От малък Митко свирел с акордеона си на богатите деца, но докато събере пари да го купи видял голям зор. Дълго време събирал пари от сурва и подаръци, докато си купи първия собствен инструмент. Иначе винаги е бил противник на твърдението, че музикант къща не храни. Успял е да купи на двете си дъщери по един малък, скромен апартамент в Благоевград. Димитър Янев си отиде от този свят с тъгата, че сега за културата никой не мисли, най-вече богатите с пари, защото са алчни, казваше той.
РУМЕН ЖЕРЕВ
ДУШАТА НА МУЗИКАНТА ХРАНИ КЪЩА, СТИГА ДА Е ТЪРПЕЛИВ И ДА НЕ Е АЛЧЕН
- Бай Митко, знаеш ли, че най-популярната ти песен за българина не е “Имала майка, едно ми чедо”, а “Стар мерак”, така започнахме последната си среща в Благоевград с големия композитор на авторски народни песни.
- Ееей, и ти си мераклия като мен...ти мераклия на белия лист и фотоапарата, аз на нотите и акордеона - пое шеговития разговор Димитър Янев.
- Тогава, знаеш ли кога минава меракът на мъжа към жената и обратно? - пишещият тези редове насочва разговора в по-сериозна посока.
- За това пък никога не съм се питал, казвай! – наостри сетивата си композиторът.
- Старият мерак, бай Митко, минава 40 дни след смъртта на човека, без значение дали е мъж или жена, излита заедно с душата му в небето!
Димитър Янев облещи доволно очи, след секунди наду бузи нагоре към небето и с помощта на двете си ръце демонстрира как излита в небесата най-стария мерак, който е измислило човечеството.
-Пуффф...– изпуфтя артистично композиторът, вдигайки отворените си шепи нагоре.
След поклонение във фоайето на зала “Пею Яворов” в Благоевград бащата на “Имала майка едно ми чедо”, “Стар мерак”, “Засвирете мури, мури от Пирина”, както на химните на Благоевград и на футболния “Пирин”, и на още поне 80 авторски народни песни пое пътя към небесата. През октомври тази година двете дъщери на композитора, Весела и Малинка, както и кметството на Благоевград подготвяха честването на 85 годишния му юбилей. Той ще присъства само духом, ще се радва отгоре на своя празник.
Композиторът Димитър Янев е носител отдавна на трите степени на орден “Кирил и Методий”, както и на званията Заслужил и Народен деятел на културата. По-голяма част от безсмъртните си авторски народни песни той създава до края на 60-те години. Признанието и отличията му идват след 1973 година. Любопитно е как започва всичко.
Около половин век бай Митко Янев е неизменна част от Ансамбъл “Пирин”, навсякъде е с тях – и тялом и духом. На всяка новогодишна нощ през 70-те група от ансамбъла играеше редовно и директно по ТВ хорото в резиденция “Бояна” след тронното слово на другаря Живков. В Новогодишната 1973 и след като си свършват официалните задължения трупата на ансамбъла и техният композитор са поканени на празничната трапеза в резиденцията. Нарамил акордеона Димитър Янев го слагат отдясно на Първия в държавата и партията. След 2-3 акапелни изпълнения на певиците Тодор Живков се обръща към бай Митко: “Ей, момче...ще те призная, ако сега ми изсвириш и изпееш любимата ми песен “Имала майка, едно ми чедо”...можеш ли? – дяволито го погледнал бай Тошо. “Как да не мога, нали аз съм авторът на тази песен”, отговорил му сериозно Димитър Янев, разтегнал акордеона и подхванал песента с логистичната подкрепа на певиците от световно известния ансамбъл.
– Та аз досега мислех, че тая песен е народна, бе –облещил изненадано очи Тодор Живков.
Още същата година за 24 май започват да валят отличията за композитора Димитър Янев. В началото е званието “Заслужил деятел на културата” и орден “Кирил и Методий” – сребърен.
В последните години от живота си Димитър Янев създаде две нови знакови песни: “Македонийо” и “Гемиджиите”, посветена на Солунските атентатори от 1903-а година. Песни, в изпълнение на актьора Николай Кимчев, които заслужено получиха Голямата награда на фестивалите “Македония фолк” през 2005 и 2006 година.
Разковничето за дарбата си Димитър Янев винаги е намирал в своето потекло. Семейството му никога не е било заможно. Единият му дядо Фильо е свирел на цигулка, въпреки, че се е изкушавал от властта и е бил за малко и кмет на родното село Градево, до Симитли. Другият му дядо, пък, Яне, се славел като най добрия певец и игрохорец от Банско до Горна Джумая. От малък Митко свирел с акордеона си на богатите деца, но докато събере пари да го купи видял голям зор. Дълго време събирал пари от сурва и подаръци, докато си купи първия собствен инструмент. Иначе винаги е бил противник на твърдението, че музикант къща не храни. Успял е да купи на двете си дъщери по един малък, скромен апартамент в Благоевград. Димитър Янев си отиде от този свят с тъгата, че сега за културата никой не мисли, най-вече богатите с пари, защото са алчни, казваше той.
РУМЕН ЖЕРЕВ