Да очакваме ли нова световна криза?

Стартът на 2016 г. беше окачествен като най‐лошото начало на годината за всички времена в историята на капиталовите пазари. Поредната доза негативни данни за китайската икономика, в съчетание с галопиращите надолу цени на петрола, доведоха до сериозни ценови спадове в световен мащаб. Надвисналата над цял свят несигурност, недостатъчният инструментариум на американската централна банка и не дотам сполучливите програми за печатане на пари ни водят към един извод. 

Наближаваща рецесия в световната икономика изглежда по-вероятният сценарий в средносрочен план спрямо това да станем свидетели на продължаващ възход, смятат експертите на инвестиционен посредник Карол. Печатането на пари Редица водещи финансисти споделят своите опасения, че политиката на централните банки за количествени улеснения не доведе до търсените резултати. Въпреки усилията на централните банки да стимулират икономиката чрез печатането на пари и мащабни покупки на държавни ценни книжа, инфлацията се задържа на ниски нива, а търсенето на кредит остана свито, довеждайки до слаб икономически растеж. През 2009 г. Бен Бернанке, бившият председател на Федералния резерв, прибягна до неконвенционалната политика, за да намали дългосрочните лихвени проценти и по този начин стимулира инвеститорите да предпочетат инвестиции в акции и други рискови активи. Това завиши тяхната цена и увеличи благосъстоянието на домакинствата, довеждайки до осезаем ръст в потреблението през последвалите години.

След спадовете от началото на тази година дори един от най-влиятелните инвеститори Джордж Сорос направи паралел между настоящата икономическа ситуация и финансовото напрежение преди ипотечната криза от 2008 г. А анализатори от американската инвестиционна банка Jefferies разглеждат следните пазарни показатели за САЩ, като заключават, че те са на нива, сходни на тези през 2008 г.: Спредът между дивидентната доходност на S&P 500 и десетгодишните ДЦК на САЩ е на нива, сходни на тези от 2008 г. и 2009 г. Едва 15% са акциите, листнати на борсата в Ню Йорк, които се движат над своята 200-дневна moving average цена, като това са най-ниски нива от 2011 г.

Процедурите на обратното изкупуване на акции, сравнен с тези на продажба, е на най-високи нива от 2011 г., като през 2009 г. са достигнати подобни мащаби. Високодоходният дълг се счита, че е достигнал до най-рисковите си нива, сходни с тези от 2008 г. и 2009 г. Световната несигурност През 2015 г. Европейската централна банка стартира мащабна програма, свързана с покупката на финансови активи (на стойност 1.1 трилиона евро) и поддържането на ниски, дори негативни краткосрочни лихвени проценти. В резултат на програмата износът се стимулира и доведе до намаляване на стойността на еврото спрямо долара, а именно спад с 25% от 1.40 долара за евро през лятото на 2014 г. до 1.06 долара за евро през есента на 2015 г. Въпреки това кредитирането остава свито, а безработицата в Европа е на нива от около 10%.

Друго притеснение на инвеститорите е колко китайската икономика ще забави своя ръст през 2016 г. По данни на Световната банка и Националното статистическо бюро на Китай за периода 2011-2015 г. се наблюдава низходящ тренд в нейния растеж със стойности от 9.5% през 2011 г. до 6.9% през 2015 г. Всички погледи са привлечени от китайската икономика с надеждата, че трансформацията от бързоразвиваща се промишлена икономика към по-скромно растящ пазар, задвижван от крайното потребление, ще бъде достатъчна за устойчивия растеж на азиатския лидер. В допълнение, ниските цени на петрола могат да доведат до национални фалити на страните производителки на петрол и да поставят началото на поредица от спасителни траншове от Международния валутен фонд и Световната банка.

Безизходицата пред САЩ Утехата, предложена от Wall Street, е, че криза като тази през 2008 г. е невъзможна поради по-доброто капитализиране на банките. Дори и това да е така, истината е, че частният сектор, правителството и Федералният резерв на Щатите са задлъжнели повече, отколкото през 2007 г., достигайки нива съответно от 12.6 трилиона долара, 18.9 трилиона долара и 4.5 трилиона долара . В стремежа си да задържи краткосрочния лихвен процент на нулеви нива, Фед увеличи своята ливъридж експозиция до 77-към-1, а дългът на правителството се изстреля до нива от 600% от държавните приходи.

Една от причините, които загатват за по-тежката надвиснала криза, е безизходицата, пред която би била изправена централната банка на САЩ при нужда от подпомагане на икономиката. В навечерието на ипотечната криза от 2008 г. Федералният резерв намали междубанковия лихвен процент от 5.25% до 0% и напечата 3.7 трилиона долара. При евентуална рецесия в страната най-силният коз на Централната банка на САЩ би бил да занули повишеният през декември 2015 г. лихвен процент от 0.25%, което би имало слаб оздравителен ефект. Множество икономисти, защитници на държавната намеса в икономиката твърдят, че продължителната намеса на правителството не би довело до устойчиво оздравяване.

Статистиката през годините Интересно е да се отбележи, че рецесия е налице в САЩ средно на всеки 5 години от Втората световна война насам, а от последната голяма рецесия вече изминаха 7 години. В допълнение, средното пазарно свиване от върха до дъното на последните шест рецесии се равнява на 37%. Ако следващата рецесия има размери едва средното на предходните шест, тогава бихме станали свидетели на снижаване на S&P 500 до нива от 1,300, представляващо спад от близо 50%. Възходящият пазар, който би празнувал своя рожден ден номер 7 през март 2016 г., надвишава с 3 години средната продължителност на подобен тренд с дълготрайно покачващи се цени. Светлината в тунела 3 години не достигат на настоящия пазарен цикъл до наблюдавания през 90-те години на XX век 10-годишен възходящ тренд.

Източник: profit.bg