Д-р Найден Петров: При шмъркане всичко отива в стомаха!

- Д-р Петров, от гледна точка на вашата специалност как гледате на превръщането в мода на шмъркането на различни субстанции?

- Личната ми позиция е твърдо против. Носът е изключително важен орган и неговите функции са две – затопля, овлажнява и пречиства въздуха, който дишаме, а другата е обонятелната функция. Той не е устроен да извършва друга функция, защото неговата лигавица не е резорбтивна. Това за енфието се е считало, че го смъркат заради никотин и т.н. Всъщност всичко, което се шмърка през носа, отива към стомаха, резорбцията е там. Има едно нещо, което се нарича мукоцилиарен клирънс (б. р. - премахване на слузта, която покрива дихателните пътища и улавя прахови частици и бактерии), заради който всичко, което попадне в носа, се движи с посока към стомаха, а не към трахеята и бронхите, както твърдят включително и някои щурави специалисти. Носът е доста сложно устроен, но целта му е всичко опасно да бъде уловено и да попадне на място, където да бъде обезвредено в опасната среда на солната киселина. По тоя начин се постига очистващата функция. Моето мнение е, че слагането на каквото и да било в носа, което не е изследвано и не е преминало през съответните изпитания, може да увреди лигавицата. Наруши ли се този мукоцилиарен клирънс, който е много важен, може за се промени pH на средата, може да се промени нормалната флора в носа и да се развият доста сериозни заболявания като хроничен ринит и не дай Боже една от формите му озена или смърдящия нос. Рядко се среща, но е възможно. Хроничният ринит е мъка за човека, защото да дишаш през устата е като да се храниш през носа. Да, понякога в медицината допускаме назогастрална сонда през носа, например до стомахчето на бебето, за да може да бъде хранено, но това няма нищо общо с лигавицата.

Оттам нататък трябва да споменем и обонятелната функция, която също може да се увреди и човек да страда цял живот. Защото обонятелната функция е всъщност първата, която е възникнала в нашата генеза при еволюцията на видовете. В морето, когато се е зараждал животът, организмите са комуникирали първо с веществата. След това са другите сетива. Не на последно място носът има и резонаторна функция и влияе на гласа, която също може да бъде увредена.

- Всичко това особено валидно ли е и за наркотиците и специално кокаина?

- Абсолютно. Аз съм виждал няколко пъти перфорации на септума (носната преграда) при кокаиномани. Случват се такива неща. Не казвам, че всички кокаиномани получават такива перфорации, защото нямам наблюдения, но са ми водили арестанти, които като им погледна носа и ги питам употребяват ли кокаин, те си признават.

- Един от основните симптоми за Ковид-19 бе загубата на обоняние. Имате ли наблюдения за някакви по-трайни увреди и последствия след пандемията?

- Обонятелната функция може да се влоши от самата вироза. Пак казвам там лигавицата и зоната, която е между 2,5 и 5 сантиметра като обща площ и ако се увреди, може никога да не се възстанови, защото това е невросензорна зона. Може и никога да не се възстанови. Може и от други вируси да се получат такива усложнения. От грип може да ослепееш, да оглупееш, да загубиш обоняние, слух... Това са рискове не само от грипа, а и от много вирози. Ние знаем за Космоса повече, отколкото за нашия имунитет.

- Как ни влияят шумът и мръсният въздух, който се диша в големите градове и там, където има промишлени замърсители?

- Мръсният въздух натоварва и всички виждаме какво ни причинява. Хроничните синузити и ринити са по-чести в градовете. Там като цяло се боледува повече. Не съм чел скоро някакви изследвания за нивата на фоновия шум, но със сигурност с пренаселеността се вдигат. На мен в „Люлин“ не ми е толкова шумно, но в центъра не бих живял. Нивото на шума е много важно за комфорта ни. Все пак е хубаво да се наспиваме добре, а всеки човек се нуждае от между 5 и 7 часа сън.

- Като музикант със сигурност имате отношение и към силните звуци...

- Каквото ни вземе грипът, звук и светлина обикновено не ни се връщат. Акустичната травма е сериозно нещо. Знаете, че аз съм музикант и на много от момчетата им казвам: Излизате на сцената на революция, но имайте предвид, че неправилно настроен монитор или нещо друго може да докарат сериозни последствия. Каквото ти вземе силната звукова вълна, не се възстановява. Ако обясня по-разбираемо, ухото е просто телефон, обаче имаме и кабел, и обработваща система. Тя е в мозъка и всичко това в слуховата зона може да бъде увредено от силен звук. Освен от прекален шум трябва да се пазим и от прекалени вибрации, които мозъкът също регистрира като звук.

- Какво ще кажете за използването на слушалки?

- Не го препоръчвам, дори съм против тези, които се поставят вътре в канала. Не трябва да се употребяват, защото тъпанчето трябва да трепти в двете посоки. Когато сложиш вътрешноканална слушалка, ти го чуваш с определена сила, но то резонира с по-голяма сила навътре и мозъкът всъщност го регистрира с по-голяма сила. Това провокира включването защитните функции на ухото. Да не говорим, че те нараняват и ухото. Затова ако работата ни го изисква, трябва да ползваме захлупващи слушалки.

- Ако ни предстои ходене на концерт или при работа с машини, трябва ли да се защитим по някакъв начин от силния шум?

- Хубаво е да се използват антифони. Препоръчвам ги, защото един звук над 80-90 децибела е вреден. На концерт човек все пак трябва да се наслади. Аз лично първо избирам мястото си, а второ си правя малки топчета от салфетка. Слагат се на входа на ушите, не се тъпчат навътре. Предпазват и от вибрациите.

- Как трябва да третираме космите в ушите и носа?

- С подстригване или изскубване. Има и теория, че изскубването не е препоръчително, но когато станат гъсти гори тилилейски в ушите, е хубаво да се изчистят. От друга страна, ушната кал е нещо нормално. Тя всъщност е восъкоподобно вещество, което има за цел да защити най-тънката и нежна кожа в организма, която е вътре в ухото. Опитите да се почисти с клечка или подръчни материали е тотална глупост. Защото първо я натъпкваш навътре, защото каналът е S образен. Ако има и косми, това вещество се сплита с космите и се получава едно хем вадене на ушна кал, хем скубане. Правилното почистване е с тример или при фризьор. Ако се събира много ушна кал, тя се чисти периодично при лекар. Ако ви влезе вода в ухото, не трябва да се бърка вътре, а да се насочи сешоар отзад към хрущялчето в основата. Ако е просто вода, тя ще се изпари, но ако е ушна кал, няма да помогне и трябва да се потърси специалист.

- Има ли протокол за периодични прегледи от УНГ специалист, които е хубаво да се правят от най-ранна детска възраст?

- Ощ, когато се роди детето, е прието да се прави преглед от обучен персонал. Прави се BERА тест, т.е. изследване дали детето чува. Пускат се звукове и се проследява дали мозъкът ги обработва. Дори малките клиники имат такава апаратура. В България много се държи на това нещо и рядко се изпускат деца, които идват по-късно с някакъв проблем. Всъщност съм имал само един случай с такова пропуснато дете с вродена глухота, но беше отдавна. Всички останали се диагностицират веднага след раждането и рехабилитацията е много важна. Нашата републиканска клиника ИСУЛ е много силна в това отношение. Има слухово-протезиращ център, обучен персонал. Другото място е Военномедицинската академия. Даже мисля, че България в това отношение е водеща страна. Иначе по отношение на отоларингологията няма протокол за някакви задължителни профилактични прегледи. Все пак детето трябва да се наблюдава от педиатър. Много често обаче инфекцията се приема за някаква драма и се насочват към нас отоларинголозите. Все пак 90 процента от инфекциите влизат през устата и носа. Ясно е, че разбойникът е разбил вратата, но той не остава да седи там, а влиза и почва да шета из апартамента. В общи линии до няколко часа микробът се върти навсякъде в организма. Той вика, ама имам хрема. Хремата всъщност е най-малкият проблем освен за бебетата, за тях е голям проблем. Там може да е драматично.

- Предлагат ли новите технологии по-добри възможности от гледна точка на слуховите апарати?

- Имат много добри цифрови технологии, които дават такива слухови протези, че възстановяването е в много голяма степен. Аз препоръчвам на някого, ако си купува апарат, след консултация със специалист да си избере хубав апарат, а не детска играчка. Има и такива, които ги предлагат по интернет за 20, 30 и 50 лева. И идва човекът и вика: Докторе, преди бях глух, сега съм луд. Категорично вредят. Това са просто усилватели, за които не е ясно как усилват. Слуховият апарат е протеза, която се прави за всеки човек конкретно. Настройва се така, че усилването да отиде в тези честоти, които човекът не чува, а не в целия диапазон. Аналоговият апарат усилва целия диапазон.

- А кога трябва да потърсим такъв апарат?

- Когато усетим, че или не разбираме, че ни се говори, или не чуваме. Това един от феномените на остаряването. Слухът ни започва да намалява след 60-65 години. При едни по-малко, при други повече. Някои се адаптират към промените, други не се адаптират. Но слухопротезирането е добре да се направи навреме, защото иначе мозъкът изтрива слухови образи. Тоест след един определен период от време дори да се сложи слухов апарат, човекът чува, но не разбира говора. Щом в ежедневието човек започне да не чува добре жените и да не разбира какво му говорят, значи трябва да се изследва и да търси помощ. И ако постоянно увеличава телевизора, разбира се. По половете не бих казал, че има някаква специфика. Жените малко по-трудно понасят загубата на слух, мъжете сме малко по над тези неща.

- Ще потвърдите ли, че тази година имаше вълна от отити при децата?

- Да, имаше повече отити, но просто такива бяха вирусите. При болното дете най-важното, за да няма отит, е първо да се поддържа нослето чисто с най-обикновен физиологичен разтвор и естествено деконгестанти като капки и спрейове за нос, ако се налага. Другото е да не се опитват да чистят ухото.

- Във вашия кабинет освен с китарата с какво предразполагате децата?

- Игра. Бонбони, рибката Сийка и т.н. Преди да стана ушен, работех като педиатър и винаги имам специално отношение към малките.

- А какви чужди тела сте вадили?

- От нослето съм вадил топчета, както и една шапка от играчка от шоколадово яйце. Случва се да влязат и насекоми в ушите. Ако се случи нещо такова, е хубаво веднага да капнете спирт или алкохол – ром, ракия, водка, какъвто имате подръка. Веднага. Той първо ще умъртви насекомото, а след това дезинфекцира средата. Хлебарките например дълбаят, те драскат.

- Повече ли боледуват малките в последните години?

- Не мисля, но имам съмнения, че не всички са добре имунизирани. Не мога да го твърдя категорично, но като виждам поведението на майките, мисля, че някои ваксини са пропуснати. А човешката популация се увеличи толкова благодарение на три-четири неща. Антибиотиците, кортикостероидите, общата анестезия и ваксините. Това са основните неща, които допринесоха да се справим с много болести. Знаете каква е била смъртността. Хората са раждали по 6-7 деца, за да оцелеят 3-4.

- Колко често е приемливо да боледува едно дете в детската градина?

- Всичко зависи от храненето и начина на живот на детето и, разбира се, от вродените фактори на имунитета. Имунитетът трябва да се обучава, детето трябва да се закалява. И „животозастрашаващото“ заболяване хрема, заради която майките вдигат много патардия и се впечатляват, да не се преекспонира. Имало хрема детето, не трябвало да ходи на градина. Може да отидат на Запад и да видят. Детето тича със сополи до кръста и никой не му обръща внимание. Както казвам на повечето майки: Детето яде ли? Яде. Спи ли? Спи. Играе ли? Играе. Ами не го закачай тогава. Ако детето живее в изолация, не е добре за него. Нашият имунитет се обучава цял живот. Това е единственият войник в организма, който се обучава от раждането до смъртта. Идеалната стерилност е вредна.

- Какво мислите за пластичните операции на носа?

- Не съм специалист, други колеги ги правят. Ние можем да насочим пациентите към колега, който по медицински въпроси може да е полезен. Защото и ние се профилираме. Един оперира нос, друг ухо, знаем кой какво може най-добре. Аз като препоръчам, винаги давам избор на пациентите. В крайна сметка те трябва да си харесат някого, защото между оператора и пациента трябва да се получи динамична връзка на взаимодействие. Виждал съм обаче проблеми при носове след пластична корекция. Повечето са правени в чужбина и има усложнения и то не са подценяемо малко. Поне при 15-20% процента при жените с подобни корекции носът отвън е изпипан, но вътре не. Отвътре е нещо средно между Скалистите планини и Кордилиерите. Така момичето има хубаво носле, но не е функционално.

- С помощта на новите технологии сега по-лесно ли е да работите?

- Доста. Тук имам ендоскопски комплект, който може да бръкне навсякъде. Имам и устройство, което ми казва всичко за детските уши. Защото децата не могат да ти кажат чуват ли или не.

- А кое е най-сложното при упражняването на професията на лекар в българската здравна система?

- В момента мисля, че системата функционира сравнително добре. Има малки сътресения, но България е с много достъпно здравеопазване. Имаме вече добре изградени структури и специалисти, които не отстъпват на останалите западни колеги. По-достъпно е здравеопазването у нас от много страни, сигурен съм. Освен това технологиите не идват със закъснение. Ако има такова, е минимално. Виждам и много млади момчета, които ходят и се обучават. Въпросът може би е във финансирането, което може да е по-добро. Лекарят и сам трябва да инвестира в себе си и като апарати, и като обучения. В момента искам да се направи курс по отопедиатрия в България. Мен си ме тегли към децата и е хубаво с професорите и доцентите да си говорим два-три дни.

ТОВА Е ТОЙ:

• Роден е през 1967 г. в Лом, но е израснал в Благоевград.
• Завършва медицина в Медицинската академия в София през 1997 г.
• До 2000 г. работи като педиатър в Трета поликлиника и УНГ във Военна болница.
• От 2000 г. работи в Медицинския институт на МВР, където специализира УНГ болести под ръководството на професор Румен Бенчев.
• Успоредно работи и като педиатър в неотложните звена.
• През 2004 г. придобива специалност по УНГ болести и продължава да работи в МИ на МВР.

Людмил Христов