Цветница е! Носим в домовете си осветени върбови клонки за здраве и берекет
Днес е Цветница - до Великден остава точно една седмица.
Празникът е последният преди Възкресение, пада се в неделята след Лазаровден и е един от най-красивите пролетни празници. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. Друг вариант е да се направи венче, с което да се окичи входната врата на дома. Традицията повелява още да окичим косите си с венец от върбови клонки.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Лозан, Лозенка, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Неви, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и много други имена.
На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
Фарисеите наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Съществувала е практика клонки да се закачат и на кръста против болки. С тях се изкарват и животните на паша, за да са здрави и плодовити.
Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
Растението не случайно е станало традиционно за повода. То първо се пробужда от зимния сън и създава пъпки. Според християнските обичаи клонките трябва да се занесат в църквата и да се осветят. Когато богослужението приключи, всеки взима от осветените растения и ги отнася вкъщи за здраве.
Както почти всеки църковен празник у нас, и този има езически корени. Във фолклорната традиция Цветница се свързва с кумиченето, с което завършва цикълът на моминските пролетни игри. Ритуалът е много важен за девойките, защото показва социалния им статут и готовността им да се задомят. Преди обед всички момичета, участвали в лазаруването, се отправят заедно към реката. Всяка от тях носи китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла", "колак" или "кравай", увит в кърпа. През цялото време пеят по пътя, а като стигнат на реката, играят хоро.
Момите се подреждат една до друга край брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, е "кумица" или "кръстница" на лазарките. От този момент нататък тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. В миналото са вярвали, че докато не се кумичи момата, ще я открадне змей и няма да се омъжи. Затова на връщане от реката лазарките са успокоени, много весели и по-шумни. Отиват в къщата на кумицата, където има трапеза за тях. Момата кумица ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс.
В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им донесат нещо. Затова се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, като носят върбови клонки, кадилница, вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което забучват върбовите клонки до надгробните плочи. С царевичните стъбла запалват огън.
Народът нарича празника още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Днес повод да почерпят за имения си ден имат всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета - Камелия, Кремена, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и още много. Според статистиката 1/5 от българите носят имена на растения като по-голямата част от тях са жени.
Цветница е част от религиозните пости, но това не означава, че не може да направите пъстра трапеза. Ако спазвате църковния режим, днес му отпуснете края и пригответе риба. Тя има специално място в християнската символика. На два пъти Христос нахранил хилядно множество с умножаване на хляб и риба. В Писанието веднъж са споменати "пет хляба и две риби" и втори път "седем хляба и няколко риби". След Възкресението си Христос се явил на учениците си и напълнил мрежите им със 153 големи риби. Освен това много от самите апостоли били рибари. За ранните християни рибата била дори таен знак.
Празничната християнска трапеза има определен литургичен смисъл, затова мястото на рибата е в по-специални дни. Тя се среща най-често и в иконите. На празничната маса трябва да има още хляб, приготвен без мазнина, салата от пресни зеленчуци, картофи, ориз, фасул, яхния от стар боб, пълнени постни чушки. На почит на този ден са зелените растения заради настъпващата пролет. Копривата, лападът и спанакът са чудесен сезонен избор.
Цветница е последният повод за добро настроение според църковния календар. От утре започва Страстната седмица, която обозначава последните седем дни живот на Иисус Христос. Поверието е, че началото й е с тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим. Накрая завършва с неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост. Всеки ден се почита със специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.
