Цветанов: В най-големия софийски район ГЕРБ не просто загуби-беше размазан
18 Юни 2025 | 07:25
0 коментара
Политика
България
През последните седмици проследих внимателно кампанията за частичните избори в район “Слатина” (15.06.2025).
Пиша този коментар с болка. Не заради загубата на ГЕРБ в район „Слатина“, a заради тишината след нея. За липсата на отговорност. За подмяната. За забравата.
На 15 юни 2025 г. не просто се проведоха избори – станахме свидетели на оглушителна присъда от страна на избирателите. В най-големия софийски район, при масирана мобилизация на цялата партийна и държавна машина, ГЕРБ не просто загуби – беше размазан.
Резултатите са недвусмислени:
• Кандидатът на ПП–ДБ Георги Илиев – 79%
• Кандидатът на ГЕРБ – 11%
• Всичко това – още на първи тур
Как се стигна дотук?
Как е възможно зад една кампания да застане цялата партия – премиерът Росен Желязков, бившият премиер и лидер Бойко Борисов, редица министри, депутати, кметове и партийни “тежкотоварни” фигури – и въпреки това резултатът да е такъв провал?
Отговорът е прост, но тежък: ГЕРБ вече не е това, което беше.
Партията някога се изграждаше отдолу – с кауза, с личен пример, с хора, които милееха. Днес ГЕРБ прилича на административен конгломерат, в който номенклатурата измести вярата, а властта – идентичността.
В Слатина избирателите не видяха алтернатива. Видяха арогантност, показност и кандидат без лице, без връзка с квартала.
Кампанията беше спусната “отгоре”, по старата грешка – с убеждението, че е достатъчно “правилните хора” да застанат зад някого, за да го припознаят всички.
Болката на хората, които милееха за ГЕРБ
Аз съм един от тях. Бях част от тази партия, когато още имаше смисъл да говорим за “градене на доверие”. Стоях на улицата, раздавах флаери, разговарях с хората, вярвайки, че правим нещо по-добро.
Днес тези хора ги няма. Подменени са. Унижени. Заменени с послушни „назначенци“, чиято единствена функция е да кимат и да получават. Хора без минало, без принос, без идея. И затова няма кой да понесе отговорност – защото няма кой да я осъзнае.
А онези, които създаваха ГЕРБ?
Те още мълчат. Не защото са съгласни, а защото ги няма. Изтласкани са от собствения си дом от хора, които днес са “лицето на партията”, но нямат нищо общо с нейното начало. Затова днес няма партия – има структура без душа.
Няма оставки. Няма анализ. Няма въпроси.
Само надменна тишина. И самодоволни постове в социалните мрежи, че „всички били страхотни“. Не, не бяха. Провалиха се.
И това не е обида. Това е факт. Но когато липсва способност за самокритика, няма как да има възстановяване.
Слатина не загуби изборите – ГЕРБ загуби себе си.
И това беше видимо. Ясно. Безкомпромисно.
А най-страшното е, че партията сякаш не иска дори да го признае.
Ако това послание достигне до някого “там горе” – не го приемайте като атака. Приемете го като последен вик от човек, който все още пази вярата, че политиката може да се прави с чест. Не с тъмни сделки и спуснати лица. Не с постове, а с доверие.
ГЕРБ загуби Слатина. Но по-страшното е – загуби хората, които вярваха. И това боли.
Пиша този коментар с болка. Не заради загубата на ГЕРБ в район „Слатина“, a заради тишината след нея. За липсата на отговорност. За подмяната. За забравата.
На 15 юни 2025 г. не просто се проведоха избори – станахме свидетели на оглушителна присъда от страна на избирателите. В най-големия софийски район, при масирана мобилизация на цялата партийна и държавна машина, ГЕРБ не просто загуби – беше размазан.
Резултатите са недвусмислени:
• Кандидатът на ПП–ДБ Георги Илиев – 79%
• Кандидатът на ГЕРБ – 11%
• Всичко това – още на първи тур
Как се стигна дотук?
Как е възможно зад една кампания да застане цялата партия – премиерът Росен Желязков, бившият премиер и лидер Бойко Борисов, редица министри, депутати, кметове и партийни “тежкотоварни” фигури – и въпреки това резултатът да е такъв провал?
Отговорът е прост, но тежък: ГЕРБ вече не е това, което беше.
Партията някога се изграждаше отдолу – с кауза, с личен пример, с хора, които милееха. Днес ГЕРБ прилича на административен конгломерат, в който номенклатурата измести вярата, а властта – идентичността.
В Слатина избирателите не видяха алтернатива. Видяха арогантност, показност и кандидат без лице, без връзка с квартала.
Кампанията беше спусната “отгоре”, по старата грешка – с убеждението, че е достатъчно “правилните хора” да застанат зад някого, за да го припознаят всички.
Болката на хората, които милееха за ГЕРБ
Аз съм един от тях. Бях част от тази партия, когато още имаше смисъл да говорим за “градене на доверие”. Стоях на улицата, раздавах флаери, разговарях с хората, вярвайки, че правим нещо по-добро.
Днес тези хора ги няма. Подменени са. Унижени. Заменени с послушни „назначенци“, чиято единствена функция е да кимат и да получават. Хора без минало, без принос, без идея. И затова няма кой да понесе отговорност – защото няма кой да я осъзнае.
А онези, които създаваха ГЕРБ?
Те още мълчат. Не защото са съгласни, а защото ги няма. Изтласкани са от собствения си дом от хора, които днес са “лицето на партията”, но нямат нищо общо с нейното начало. Затова днес няма партия – има структура без душа.
Няма оставки. Няма анализ. Няма въпроси.
Само надменна тишина. И самодоволни постове в социалните мрежи, че „всички били страхотни“. Не, не бяха. Провалиха се.
И това не е обида. Това е факт. Но когато липсва способност за самокритика, няма как да има възстановяване.
Слатина не загуби изборите – ГЕРБ загуби себе си.
И това беше видимо. Ясно. Безкомпромисно.
А най-страшното е, че партията сякаш не иска дори да го признае.
Ако това послание достигне до някого “там горе” – не го приемайте като атака. Приемете го като последен вик от човек, който все още пази вярата, че политиката може да се прави с чест. Не с тъмни сделки и спуснати лица. Не с постове, а с доверие.
ГЕРБ загуби Слатина. Но по-страшното е – загуби хората, които вярваха. И това боли.