Цветан Цветанов: Потенциалът в сигурността ни трябва да е обединен

– Г-н Цветанов, в нов свят ли навлязохме, какви са тенденциите в средата за сигурност?
 – И у нас, и в Европа, тя се променя всекидневно. И това е функция на конфликта в Близкия Изток, който все още не може да бъде спрян. И докато го има, няма как да имаме спокойствието, че нещата ще отминат или няма да сме подлагани на постоянно напрежение заради това, което би могло да се случи. Да си спомним, че от тежката икономическа и финансова криза Европа излезе с преструктурирания на икономики, на бизнеса. И беше преодоляна, но с инструментариум, познат дотогава. Докато за Арабската пролет от 2011-а ЕС не беше подготвен. Тогава България не беше пряко засегната, защото бежанците, които търсеха убежище у нас, бяха около хиляда годишно. Най-много от  първата вълна бяха засегнати Италия и Малта. После с временните шенгенски визи Италия освободи бежанския поток към Германия, Австрия, Швеция. Тази тема тогава беше затворена, но ЕС започна да анализира слабостите си, защото се оказа неподготвен за бежанския поток.

 
– Правилно ли отчетохме грешките си тогава?
 – Европа по принцип винаги си е била самодостатъчна, за да излезе от всяка една криза. Търсила е и своето разширение с нови страни-членки за засилване на обединена Европа. Подпомогнаха се по-бедните икономики, за да се изравняват стандартите и средата на живеене в новите членки на съюза. Което подобряваше и средата за сигурност. През 2013-а с конфликта в Близкия Изток и зараждащата се „Ислямска държава“, която бързо завземаше територии в Ирак и Сирия и консумираше техните ресурси, се създаде среда  контрабандно тези ресурси да се реализират в държави, които се облагодетелстваха икономически от това. Така се финансира дейността на групировката. Но за разлика от „Ал Кайда“, „Ислямска държава“ създаде изключително добре структурирана пропагандна машина. Дори и когато през последните 10 месеца общите усилия на САЩ, на държавите от ЕС, Русия и Турция успяха да намалят влиянието на терористичната групировка и се възстановят територии под управлението на сирийското и на иракското правителство, пропагандната машина продължи да работи чрез социалните мрежи. Феноменът, за който Европа не беше подготвена, беше вълната от доброволци от самата Европа, които се присъединяваха към терористите – граждани на ЕС второ и трето поколение, които търсеха някаква собствена идентичност. Но започна да се говори за този проблем, когато вече голяма част от тези млади хора бяха в ИДИЛ, а други – започнаха да се връщат тук. А законодателствата на националните държави и на ЕС не бяха адекватни, за да се осъществи оперативен контрол

.
-Т .е. въпреки силните си структури за сигурност Европа вървеше след събитията?
– Но и никой друг в света не предполагаше, че кризата в Близкия Изток ще е толкова дълга. И че не може да се овладее феноменът „Ислямска държава“. Но той не може да се овладее от ЕС, а от общите усилия на световните играчи. Ако си припомним пика на бежанците през м.г. по т.нар. Балкански път, тук влязоха стотици хиляди хора, но без филтрирането им. Не беше изграден механизмът на това сито, с което да реагираме адекватно на бежанския натиск. В момента в Сирия и Ирак има свиване на „Ислямска държава“, но под заплаха сега е Либия, Афганистан, където има бойни действия между талибани, „Ислямска държава“, „Ал Кайда“ и правителствените сили. Ислямистите се насочват и към Саудитска Арабия и Египет, най-важната държава в региона. Очертава се тенденция за промяна на средата за сигурност в по-негативен план. Защото ако този конфликт за 3 г. не можа да бъде затворен, последствията от него ще продължат поне от 2 до 10 г., както прогнозират експерти с опит и в Израел, и в САЩ, и в Германия, и в европейските институции. Това са страни, с които поддържаме изключително добри отношения и в сферата на сигурността сме коректни партньори един към друг. Важното е страната ни да приеме онова законодателство, което да даде възможност по-добре да организираме потенциала си. За това разчитаме и на антитерористичния закон, който предстои да се обсъжда в НС.

– От чий опит почерпихме в подготовката му?
– От най-доброто законодателство, което днес има в държавите в ЕС – на Германия, Франция и Австрия. А Израел прие антитерористично законодателство преди по-малко от месец, с което се запознаваме. Великобритания, например, е сред страните с най-добрите методи за противодействие срещу тероризма. С подобно законодателство се налагат определени ограничения за райони, където би могло да има потенциална заплаха от тероризъм или когато се потушават последствия от извършен терористичен акт. Гарантира се по-добрата координация на институциите и се централизира системата за реакция. 

– Какво повече дава новото законодателство на Израел?
– Израел в това отношение са много напред от гледна  точка на това, че обществото е възприело необходимите норми като начин на живот. В  Европа нямаме този изграден с години рефлекс. Там мерките за сигурност и при влизане, и при излизане от страната са сериозни. Добре са подготвени служители, които на база на анализ на данни филтрират потока от хора. С всеки един се провежда индивидуално събеседване като допълнителна гаранция за адекватни максимални мерки за сигурност, които  да ограничат възможностите за терористичен акт. 

– Според някои експерти, обаче, истинската война с тероризма се води чрез добрата и достатъчна агентура…
– Приемам го, но само да добавя нещо, което засяга Българската армия. Поради невъзможността да се отговори с необходимия капацитет за охрана на границата ни, откъдето би се очаквал бежански поток, приехме законодателната промяна, с която се даде възможност и военнослужещите да участват като добавена стойност към общата сигурност на страната ни в охраната на границата, координирано със структурите на Гранична полиция. Така законодателството дава възможност институциите и органите да работят съвместно. В антитерористичния закон се дават полицейски правомощия на военнослужещите. И затова между първо и второ четене трябва да има обществен дебат. Това, което като председател на вътрешната парламентарна комисия ще направя заедно с Димитър Лазаров, председател на комисията за контрол на службите, е да използвам контактите си с депутати от различни парламенти в Австрия, Германия, Израел, в ЕС, от комисията ЛИБЕ. И на този дебат да чуем опита на демокрациите, където върховенството на закона и защитата на човешките права е водеща ценност. И да неутрализираме евентуалния популизъм или някои притеснения, които могат да са основателни като тема от неправителствения сектор. Не бива да правим компромис  със защитата на човешките права, но не трябва да правим компромис и със сигурността и живота на хората заради тероризма. При терористите няма закони, няма правила, те не зачитат нито човешки права, нито човешки живот. А ние трябва да зачитаме и двете и да не допускаме извършване на терористични актове с невинни жертви. Затова парламентът може да прави и публични отчети на такава дейност.

– Искате да промените погледа на обществото?
– Ако при случаите на терористични актове във Франция, Германия и Белгия имаше необходимата гражданска активност и бдителност и се информираха компетентните органи, които могат да направят съответните  проверки при заплаха за сигурността, картината щеше да е друга… Това е ангажимент на  обществото като цяло. Като основа за това е семейната среда, където да се опознаят децата, поведението и проблемите им.

– Като е обща националната сигурност, не трябва ли да са общи и образованието, и подготовката на кадрите?
– И сега законодателството позволява добрата координация, която да се създава между институциите. Но днес светът е по-различен и законодателството се нуждае от промяна за оптимизацията на ползването на човешкия ресурс в сектора за сигурност – отбрана, службите за сигурност и МВР. Съветът по сигурността при министър-председателя има потенциал и трябва да го изграждаме и увеличаваме. Общи са темите, свързани със сигурността, и решенията за тях трябва да са единни. След гласуване на второто четене на закона за МВР, можем да търсим диалог и за изравняване на коефициента за заплащане в цялата сфера на сигурността. А що се отнася до фактора радикализация в обществото ни, важни са и регионалните политики, защото винаги се търси слабото звено – социално слабия, необразования, с колебаеща се идентичност, податливия за малко пари да подкрепи радикални идеи.