ЦК на БКП държал под ключ полицейските досиета на висшите си партийни кадри

Няколко години, след като взима под контрол Министерството на вътрешните работи при Деветосептемврийския преврат, комунистическата партия слага ръка и на досиетата на полицията преди 9 септември 1944 г., за да изучава миналото на партийните си кадри и то на най-висшите.

Тайните за полицейските досиета и агентурното минало на редица членове на компартията обаче не се огласяват публично, както стана с досиетата на тоталитарната Държавна сигурност след тежка и упорита битка на българското общество едва в средата на прехода.

Информацията от досиетата на полицията до 9 септември 1944 г. е единствено и само за ЦК на БКП, а през 1950 г. МВР създава специална структура (отделение), която да се занимава с проучването на полицейските архиви, разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Става въпрос за строго поверително предложение до Политбюро на ЦК на БКП относно: Предаване на бившите полицейски материали на специално отделение при Дирекция Държавна сигурност.

То е направено от министъра на вътрешните работи Руси Христозов в края на 1950 г.

В документа е посочено, че въпреки разпиляването им една голяма част от полицейските архиви е запазена и те представляват „извънредно ценен материал по изучаването на нашия кадър и историята на Партията”.

Според министър Христозов събирането на едно място на полицейските досиета и започването на системното им изучаване ще даде възможност на „ЦК на Партията по-бързо да изучи държанието на нашите кадри в полицията и разкрие неразкритите досега и прикрили се в Партията агент-провокатори и сътрудници на бившата царска полиция”.

Той предлага тези деликатни за компартията материали да се събират на едно място и да започне тяхното системно изучаване при най-строго съхранение.

Контролът върху най-чувствителните документи обаче е оставен на висшето партийно ръководство.

„В ЦК на Партията да останат само полицейските досиета на най-отговорните другари, като кандидат-членове и членове на Политбюро”, е предложението на Руси Христозов. Той подчертава, че в ЦК трябва да останат и материалите с най-големите партийни провали и онези групови досиета, които най-точно осветляват историята на БКП.

Началникът на новата структура в МВР, която през 1950 г. започва да отговаря за полицейските досиета, се утвърждава от Секретариата на ЦК на БКП, за да може „достъп до бившите полицейски материали да имат проверени и абсолютно верни и предани на Партията служители”.

Някои от досиетата на партийните кадри обаче са прочистени още веднага след 9 септември 1944 г. Едно от тях е това на Тодор Живков (виж полицейското му досие - ТУК).

Документът е включен в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност – войникът на партията” на Комисията по досиетата, 2015 г.