ЧУДЕСА И ВЯРА: Великден на екватора

За жителите на Етиопия там е центърът на света. Лъчите на слънцето падат право отвесно над тази древна земя, защото тя се намира точно на екватора. Тук може би е люлката на човечеството, тъй като са открити най-древните човешки останки на homo sapiens от преди 400 хиляди години. Според легендите именно на Етиопското плато Господ пратил Адам и Ева, след като ги изгонил от Едемската градина. Етиопската история твърди, че тук е било царството на Савската царица, съпруга на библейския цар Соломон, която е родоначалник на Соломоновата династия, царувала 3000 години.

Моисей

Етиопците смятат, че в техните земи се пази Ковчегът на завета (скрижалите), съдържащ Десетте Божи заповеди още от времето на Моисей. Кивотът се държи под ключ в църквата „Света Мария от Сион“ в древния град Аксум, Северна Етиопия.

Етиопците твърдят още, че са първият народ, приел християнството през 330 г. сл. Хр., макар че това направили още през 301 г. арменците. Християнството тук идва направо от Палестина и Светите земи през Египет, а Етиопската църква е най-голямата нехалкедонска монофизитска църква с над 45 млн. вярващи. Макар да признава решенията на първите три вселенски събора, тя има самобитен обряд, без аналог сред другите църковни традиции и структури. Близо 1600 г. Етиопската църква е под омофора на Александрийската патриаршия с главен управляващ митрополит. Става автокефална през 1951 г. с първи патриарх Базилиус. В обредите й има запазено силно юдейско влияние, като например разделянето на храната на чиста и нечиста, обрязването на младенците на 8-ия ден, празнуват Рождество и Възкресение по Юлианския календар. Етиопската Библия и броят на Свещените книги са както в Стария Завет. Жените в църквата са отделно от мъжете, пред входа на храма се събуват обувките, а места за сядане няма. Интересен религиозен символ на свещенството е чадърче, чийто цвят се определя от типа на службата. За сватба свещеникът носи червен, а за опело оранжев чадър. При интронизация патриархът държи златен, от който висят сребърни кръстчета.

Светая светих

Най-типична е архитектурата на етиопските църкви. Почти всички са кръгли, а вътрешността им е разделена на три концентрични кръга. В най-външния се пеят химни и псалми, в средния се извършват причастяването и тайнствата, които са 7 броя. Най-вътрешният кръг е Светая светих, където са олтарът и реплика на кивота, който се вярва, че се пази в страната. Всяка църква по своему е уникална, но винаги в нея присъства кивот. Най-известният църковен център в Етиопия е град Лалибела, на 2630 км надморска височина. Наричат го Африканския Йерусалим. Легендата разказва, че през XII век царицата майка, щом родила втория си син Лалибела, над леглото на бебето се появил рояк пчели. Те летели във формата на кръст. Така тя разбрала, че бебето ще стане велик цар. Но уплашен за своята власт, първородният син и престолонаследник изпратил брат си в изгнание. Бродейки по света, той стигнал превзетия от мюсюлманите Свещен град Йерусалим. И там получил видение, че трябва да построи нов Йерусалим в своето царство. С Божия помощ легендарният етиопец превърнал малкото градче Роха (после наречено на него) в ново поклонническо място за християните. Днес това място е под егидата на ЮНЕСКО.

Лабиринт

Храмовият комплекс представлява сложен лабиринт от 13 вкопани в скалите църкви, напомнящи Ивановските скални манастири край Русе. Но етиопските не са в отвесна скала, а са вкопани надолу в земята. Църквите са градени по уникален начин, обратно – от покривите към основите.

В центъра е храмът на Спасителя (Бет Алем). Той е 11 метра висок и 30 широк - най-голямата монолитна скална църква в света. Скрита изцяло в скална дупка, вътре се слиза по стръмна пътека със стълби и тунели. Знае се, че тук се пази уникална реликва. Това е 7-килограмов кръст на 800 години от чисто злато. Църковното съкровище се пази строго и само малцина могат да го зърнат. На най-важния празник – Великден, го освещава патриархът в присъствието на само няколко епископи.

Свята нощ

Миряни се събират тук от цял свят в съботата преди службата в святата нощ на Възкресението Христово. Някои от местните вървят с дни, за да присъстват на великденското богослужение. Те са облечени в бяло, с бели шалове на главите. Минават по коридорите през храма и после излизат от скалните недра. По високоговорител гръмват църковните напеви, чуват се удари на тимпани, звън на камбани. Миряните повтарят в хор като ехо, молитвите ехтят, някои са приковали глава в студените камъни на скалата. След часове молитви, някъде в средата на нощта, всичко завършва с пляскане на ръце и танци. Богослужението в страната е с песни, танци, ударни инструменти, основно тимпани и барабани, и ръкопляскания. Жените оставят обреден хляб, квасен и намазан с мед. Всички се причастяват, тъй като постите в Етиопия са изключително строги и масово се спазват. Бедните миряни и без това се хранят изключително с растителни храни. Рядко на трапезата има пилешко, а свинското се счита за мръсна храна.

Библейската Йордан

Множеството вярващи посещават на Великден и храма на Св. Георги (Бет Георгиос), който архитектурно представлява огромен кръст, вкопан в земята в дълбок ров. Покрай него тече река, наречена на Библейската Йордан. Там свещениците често извършват във водите й тайнството кръщение. Впечатляваща е и църквата на Дева Мария, датираща от VII-VIII век, пищно изографисана. В средата й има колона, която според легендата била докосната от Христос. Заради това светела ярко в мрака, гласят свидетелствата. Чудото е продължило до XVI век, но тогава колоната била покрита с плат, тъй като върху нея имало надписи, указващи началото и края на света. Днес ничии очи не трябва да виждат тази тайна. На Великден около църквата се палят свещи от овча лой, вързани с червена панделка, олицетворяваща кръвта Иисусова. Празникът в страната завършва в неделя, когато цялото семейство се събира на трапезата, където се поднася ястие от варена кокошка и сладки плодове.

Свещениците ходят боси

В Етиопия няма семинари и висше духовно училище. Духовното образование се придобива в манастири, където първо се изучава Псалтир и Нов завет и най-важното - езикът на богослужението - Геез. Той представлява нещо като църковнославянски спрямо съвременния език. Има и продължително обучение по музика и пеене, също и литургика и устави (кеддесе). Свещениците и дяконите се ръкополагат само първобрачни. Те служат литургия в полунощ и преди изгрев слънце. Вместо антимис на Светия престол полагат табот (дървена дъска, на която са изобразени Светите евангелисти и Св. кръст). Одеянието на свещениците е основно в бяло, без орар и епитрахил, но със златни митри на главата (върховенство на църквата). Ходят боси, символизиращи скромния живот на Иисус. Етиопските литургични песнопения, наречени Зема (смятани за богооткровени и божествени), са със самобитна нотация и датират още от VI век.

Непознат апостол евангелизира страната

Етиопският народ, макар и беден, се отличава с независим дух. Местните се гордеят, че са единственият народ в Африка, който успява да се спаси от европейска колонизация през XIX век. Днес страната е мирна, с относително действаща демокрация, с високо ново на толерантност между двете големи религиозни общности - християни и мюсюлмани.

Историята за кръщението на слугата на етиопската царица в Деяния 8:26-39 често се смята за начало на християнството в Етиопия. Друга църковна традиция обаче приписва евангелизирането на Етиопия на непознат ни днес апостол. Според църковната история на Руфиний по времето на Константин Велики двама младежи – Фрумений и Адесий, проповядвали в етиопската столица Аксум. След като царското семейство приема вярата, Фрумений се среща с епископ Атанасий, който му дава нужните помощници и титлата епископ на Етиопската църква.

Етиопската Библия има дълга и сложна история, която датира от древни времена. Първите евангелия са написани на древния език Геез, който е бил езикът на етиопския народ по онова време.

Тук се намират портите към ада

Етиопия е изключително красива, екзотична и плодородна страна. С редуващи се хълмове, зелени долини, езера, гъсти гори и действащи вулкани. Според местните тук се намира не само раят, но и портата към ада. Ще видите в депресия Данакил. Там има действащи вулкани, като един е доста рядък - висок е 613 метра, а на върха си има езеро от лава. Някои наричат района Дверите към ада. Наоколо има причудливи блокове от сол, киселинни горещи извори и гейзери.

Цялата област Далол държи рекорда за максимални средни температури. Измерени са 41 градуса в продължение на цели шест години (между 1960 и 1966 г.). Жени Викторова/Телеграф