ЧУДЕСА И ВЯРА: Tачат като светец наш борец на Атон (СНИМКИ)

02 Март 2024 | 08:35
6 коментара
Общество
България
ЧУДЕСА И ВЯРА: Tачат като светец наш борец на Атон (СНИМКИ)

Атонски монаси почитат като светец бившия български борец Тодор Джамбазов, наричайки го свети Антоний Зографски. Наскоро бе направен и филм за него, в който се разказва как просиялият нашенец се явява на братята и им разказва как е в Рая.

Гробът на схимонах Антоний и неговият череп.

 Гробът на схимонах Антоний и неговият череп.

Гробът на схимонах Антоний и неговият череп.

 Гробът на схимонах Антоний и неговият череп.

За съжаление у нас историята на този божи служител днес е неизвестна, а дори и мнозина от бившите му познати и приятели все още не знаят нищо за битието му на монах и за почти мистериозната му смърт на Света гора, настъпила на 3 март преди 24 години. В монашеската република обаче гробът му се почита изключително много. Там костите му са изложени за поклонение като свети мощи.

Локомотив

Светското име на героя на нашия разказ е Тодор Джамбазов. Той е роден през 1974 г. в Горна Оряховица. Неговият баща Кръстьо Джамбазов, който от няколко години също вече е покойник, е бивш треньор по борба, джудо и самбо във физкултурното дружество „Локомотив“ в железничарския град. Родителите на малкия Тошко са разведени, като той е отгледан от баща си. За майка му Гинка познатите й от Царево споделят, че е била най-милата, добра и христолюбива жена, която познават.

 

Бившият борец Тодор Джамбазов, вляво, приема монашеското име Антоний.

 Бившият борец Тодор Джамбазов, вляво, приема монашеското име Антоний.

 

Бащата на Тошко има амбицията да направи сина си борец и шампион, затова още от детските години лично го тренира и прави всичко възможно да го направи истински железен мъж. Според бащата, а и според други треньори и специалисти по борба Тошко имал всички качества да направи впечатляваща борческа кариера на световно ниво. Още като младеж той участва в престижни международни състезания и печели медал след медал за огромна радост и удоволствие на баща си. Дядото на младия спортист обаче не е особено очарован от идеята внукът му да гради спортна кариера и причината за това е, че от дете Тошко има сериозен сърдечен проблем, като лекарите не са никак положително настроени от това юношата да се занимава с един толкова натоварващ и изцеждащ силов спорт, какъвто е борбата. Бащата Кръстьо обаче е категоричен, че синът му ще продължи неговата кариера. На самия Тошко като че ли изобщо не е дадена думата, за да каже какво е собственото му мнение по отношение на бъдещето. До завършването на средното образование той слуша своя баща-треньор безпрекословно. След това обаче в душата на младежа настъпва тотално преобразяване и той изведнъж се обръща към религията и Бога.

Богословски факултет

Кандидатства и е приет за студент в Богословския факултет на Софийския университет. А през 1996 г., една година преди да завърши висшето си образование, той внезапно приема монашество в Поморийския манастир и духовното име Антоний. Каква е била причината за тази духовна промяна, едва ли знае някой освен самият Тодор. Сред познатите му и днес продължават да се носят различни слухове, нито един от които не е потвърден официално. Това духовно преобразяване всъщност е характерно за някой, над когото Бог е прострял благата си десница и го е повел по своя труден и трънлив път на духовна еволюция, но и на изпитание. А със своя живот, изпълнен макар и не винаги изцяло със смиреност, нереализираният шампион доказва, че наистина е достоен за милостта Божия.

Ето как го описва неговият колега от студентските години писателят Мартин Ралчевски:

„Беше дребен на ръст. Слаб. Леко приведен. Усмихнат. Благ. Вежлив. И дълбоко смирен. Облечен бе все с черни дрехи, които бяха видими и семпли. Носеше винаги със себе си голяма раница, която беше пълна с книги. Веднъж я вдигнах и едвам успях да я задържа. Попитах го защо всеки ден носи книги, които не е възможно да прочете. А той отговори, че ги чете по малко, но и че така се бори с огъня на страстите. Отец Антоний имаше много положителни качества, а и таланти. Освен смирението, кротостта, вежливостта, добротата и вярата той бе също и много ученолюбив. Четеше непрекъснато и беше запознат с богословието. Нямаше човек, който да го попита нещо и да не получи изчерпателен отговор.“

Критика

Прегърнал ревностно християнството, отец Антоний още като студент е готов да критикува и самите преподаватели и дори да ги обвинява в липса на достатъчно вяра, когато те поставят някои религиозни догми под съмнение или се опитват да ги обяснят с природните закони. „Бог е всемогъщ и е по-силен от законите“, казал веднъж бившият спортист на един от преподавателите в университетската аудитория пред очите на колегите си. А по отношение на удържането на чисто младежките физиологични щения на плътта Антоний обяснявал, че когато у него нахлуят подобни желания, се бори с тях, като непрекъснато мъкне на гърба си тежката раница и прави с нея упражнения все едно че вдига щангата в залата по борба.

Потресаващо е, че още в младежките си години, дори и приел монашеството и аскетичния си бъдещ начин на живот, отец Антоний предчувствал, че животът му няма да бъде дълъг. „Имам проблеми със сърцето и за мене този живот тук, на земята, няма да е дълъг“, споделил пророчески той един ден на шокирания си състудент Мартин.

„Един ден го попитах какво би си купил, ако спечели от тотото един милион. Отговори ми, че не иска да печели пари. Аз обаче настоях да отговори. След кратко колебание отговори, че щял да си купи всички творения на светите отци в оригинали. Имало ги на гръцки език, били хиляди томове и стрували цяло състояние“, спомня си Мартин Ралчевски.

Атон

След като завършват Богословския факултет, връзката между него и отец Антоний прекъсва, тъй като отецът заминава за Атон. За времето, прекарано там, си спомнят и разказват монасите, които общували ежедневно с него. Антоний пристига на Света гора с друг монах - Константин, но не искат да се установят в българския Зографски манастир, тъй като според тях тогава в него нямало старци, които можели да им бъдат духовни наставници. Затова двамата решават да заживеят в духовната пустош като аскети и отшелници, далеч от людския мир и суетата.

Един от старците, Папа Янис, успява да ги убеди да се върнат в Зографския манастир, тъй като който остане там до края, ще получи мъченическия венец на Св. Георги. А се знае с много чудеса, свидетелства и знамения, че именно конникът-светец закриля тази обител още от X век. Така отецът заживява в Зографската света обител под духовното наставничество на игумена Рафаил.

Юродив

„Той беше много красив, но в същото време и юродив. Всичките му дрехи бяха обърнати с шевовете навън. Носеше стара руска скуфия, която нахлупваше над очите си. Поясът му висеше надолу като сабя. Обувките му винаги бяха скъсани и от дупките им се показваха пръстите на краката му. Но пък беше необикновено послушен“, спомня си Рафаил.

 

Брат Антоний на Света гора.

 Брат Антоний на Света гора.

 

По време на тригодишния престой на отец Антоний в Зографския манастир има едно нещо, за което няма достатъчно информация, доказателства и обяснение. Братята от манастира споделят, че отец Антоний често бил обладаван от духове, като тогава той буквално цял се сковавал и често не можел изобщо да се движи и дори да диша. Според отец Рафаил, след като над обсебения бъдела прочетена молитва, бесовете го напускали и той връщал отново нормалното си състояние, но много трудно се възстановявал. Какво е това „обладаване“, е трудно да се каже и да се обясни от гледна точка на съвременната медицина и на науката. Някои обясняват това състояние със сърдечния проблем, който Антоний е имал още от детските си години, въпреки че той не би могъл да даде чак такава симптоматика. В същото време няма и официални медицински данни бившият борец да е бил диагностициран или подлаган на лечение. На фона на това монаси разказват, че някои от най-големите праведници са били заплаха за злото, действащо на Земята. Например Св. Йоан Рилски и Св. Серафим Саровски също се борили с такива сили. Първият е бил бутнат от бяс от скалата, на която се е молил, а на втория – демон е нанесъл дълбока рана на гърба, която не е зараснала до края на живота му.

Съдия

Въпреки своите странности именно отец Антоний бил човекът, когото често викали, за да отсъжда или да примирява при разногласия братята от обителта. Но и тук той продължава да усеща, че краят на живота му не е далеч и споделя това с отец Рафаил. В надпреварата със смъртта Антоний иска да бъде подстриган в схизма, най-висшата степен на откъсване на монаха от мирския свят и отдаването му на духовното.

 

Игуменът отец Рафаил пази спомена за един български праведник. 

 Игуменът отец Рафаил пази спомена за един български праведник. 

 

Желанието му е изпълнено, а скоро след това смъртта наистина застига бившия спортист, отдал се в служба на Бога. Това се случва в съня му на 3 март 2000 г. „През нощта дяволът го нападнал, хванал го и го сковал. Той се молел на леглото си. Врагът го хванал и той е починал. Било е борба до смърт. В схватката с дявола е настъпил и краят на пътя му“, разказва отец Рафаил. След смъртта на своя син майката на Тошко, Гинка, също приема монашество под името Антония. Умира пет години след сина си. Бащата надживява сина си с около 20 години.

След смъртта на Антоний някои от братята в Зографския манастир споделят, че той неведнъж им се явявал в съня или по време на молитва в храма. Един от тях е и самият отец Рафаил, пред когото Антоний споделил: „Спасих се и сега съм в Рая!“

Има филм за праведника

За отец Антоний Нови Атонски вече има направен кратък документален филм. Уви обаче, неговото име и живот не са известни за българските ревностни християни. А би трябвало. И без това в ново време истински отдадените на вярата и религията божи служители у нас като че ли не са чак толкова много. Би било много жалко, ако историята на праведника Антоний остане известна само на единици българи. Защото, макар и да не е изгорен на клада или да е обезглавен, бившият спортист борец през смутните 90-те години не хваща пистолета като свои връстници, а Библията и със своя свят живот показва пътя към спасението на човешката душа.Телеграф/Иван Димитров

Добавени коментари

Афа публикува:
03 Март 2024 | 19:11
https://www.youtube.com/watch?v=wct2xd4FGqs https://www.youtube.com/watch?v=tNGLaKB6H8s
Афа публикува:
03 Март 2024 | 19:11
https://www.youtube.com/watch?v=wct2xd4FGqs https://www.youtube.com/watch?v=tNGLaKB6H8s
Мен публикува:
03 Март 2024 | 15:03
Забележително е това!
Вълов публикува:
02 Март 2024 | 17:37
Слава Богу! Молитвите му да имаме!!!
Малко пресилено?! публикува:
02 Март 2024 | 16:27
Да! Схимонах Антоний е познат от мнозина. Но по-горе са написани много неистини за тези,които не са били на Атон или никога няма да бъдат. Хайде по-скромно и по-земно.Стъпнете на земята,господа писарушки! И истината да пишете-отец Антоний винаги ще си остане един обичан отец,макар и не канонизиран за светец.Не е нужно да му се приписват и небивалици. На коя Света обител е игумен отец Рафаил? А кой покръсти отец Йоан /известен в манастира между братята като папа Яни,а не ЯниС/? Тогава той съвсем не беше "старец".Беше дошъл в манастира през1974г съвсем не стар,а почина на 94 години преди 3 години.А доколкото си спомням отец Антоний постъпва в манастира някъде около 1994 г.Добре е да се пише за такива хора-но ИСТНАТА. те и без излишни украсии са праведници.Суеверията са излишни.А филмът?...той отдавна е направен,ама не се знае кога ще го гледаме.
Golyu публикува:
02 Март 2024 | 12:10
Хахаха...и как е в АДА!?

Добавете Вашия коментар

TOP