ЧУДЕСА И ВЯРА: Щъркелите пристигнаха в Банската „Св. Троица“

Спомени

От десетилетия камбанарията на храма приютява прелетни птици. Възрастни хора на повече от 70 години разказват, че още от детството си помнят дългокраките предвестници на пролетта, които обитават върха на кулата. Затова никой в курортния град в полите на Пирин, превърнал се в световна ски дестинация, не се изненада, когато и тази пролет щъркеловата двойка се завърна в Банско. Тя избра именно гнездото на камбанарията, за да отгледа своите рожби. Завръщането на щъркелите е очаквано събитие от жителите на града, сподели Георги Ангелов, цитиран от БТА. От три години той е сред групата мъже, които бият камбаните за всеки празник.

Именно той през 2020 г. качва на върха на камбанарията храна за птиците в студените дни. Тогава природата поднася изненада – обилен сняг през пролетта. Местни хора алармират, че щъркелите нямат храна, а рибари и собственик на рибарски магазин в града осигуряват риба, която Георги доставя до дома на щъркеловото семейство. Това се повтаря и през следващите няколко години. Тази година отново се очаква захлаждане, но хората винаги се отзовават и при необходимост ще бъде осигурена риба за щъркелите, коментира Ангелов.

Белокрилите предвестници и на празника Великден в планинския град се посрещат с много радост и вълнение, особено от децата. Минавайки покрай храма, ученици от начално училище „Свети Паисий Хилендарски“, шумно и по детски изразяват вълнението си от завръщането на щъркелите.

Емблема

Църквата „Света Троица” се намира в центъра и е един от символите на Банско. Освен че е една от най-посещаваните забележителности в града, черквата е една от най-големите в България. До построяването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София „Света Троица” е била най-голямата църква в страната и на Балканският полуостров.

Храмовият комплекс обединява църквата, камбанарията и оградния зид и е обявен за архитектурно-строителен паметник. Храмът представлява трикорабна базилика и е построен през 1835 г. от местни майстори по инициатива на банския търговец Лазар Герман. Наричан още Дядо Лазко, по това време той е бил кмет на града. Той дарява терена за строежа – една градина тъкмо в центъра, а всички банскалии (и бедни, и богати) общо

270 фамилии, дарили пари за градежа.

Според турските закони обаче църква можело да се строи само на място, върху което е имало църковна постройка. За да преодолее това препятствие, Дядо Лазко използвал малка хитринка. Заедно с неколцина другари се промъкнал на мястото на бъдещия градеж и закопал малка икона и още няколко църковни реликви. После помолил една от възрастните жени в Банско да „сънува пророчески сън” и така да открият християнските реликви, за да може да започне строежът.

Втората стъпка за осъществяването на мечтата им била да издействат ферман, който да им позволи да започнат строежа, тъй като по това време без разрешение от султана никой нямал право да гради храмове. Писали банскалии молби, но без резултат. Докато един ден не се разнесла вест, че на валията в Солун му се е родил първороден син. Дядо Лазко и банскалии веднага подготвили богати дарове за наследника, една кесия жълтици за валията и поели към Солун. Впечатлен от даровете и от уважението на банскалии към семейството му, влиятелният турчин взел работата присърце, защото скоро в Банско се получило „ираде” (разрешение от султана), което разрешава да се започне изграждането на църквата.

Майстори

Сред майсторите дюлгери, които строят храма в периода 1833 – 1835 г., изпъква името на Лазар Глушков. Изографисването се свързва с имената на едни от най-изявените майстори от Банската и Дебърската художествена школа – Уста Велян Огнев, чието дело са уникалният резбован иконостас, оригиналните стенописи по колоните и купола, владишкия трон и амвона, дванайсетте колони, символизиращи дванайсетте апостоли. Изкусна дърворезба обрамчва голямото Христово разпятие над олтарния вход. Художниците от фамилията Молерови: Тома Вишанов, Димитър Молеров, Симеон Молеров и последния – Георги Молеров, изработват прекрасните големи иконостасни и малки целувателните икони.

Яворов възвестил свободата на града

Кулата камбанария в двора, където живеят щъркелите, е изградена малко по-късно – през 1850 г. – от Уста (майстор) Глигор Доюв. Тя е висока 30 м и се смята за символ на града. През 1866 г. на нея е монтиран часовник, изработен от самоукия бански майстор Тодор Хаджирадонов. Неповторимата песен на четирите Велеганови камбани векове наред оглася цялата Разложка котловина.

От амвона на храма „Света Троица“ на 6 октомври 1912 г. Пейо Яворов обявява свободата на планинския град.

Източник:Телеграф