ЧУДЕСА И ВЯРА: Шифърът на епископите крие информация за древни храмове и славни битки (СНИМКИ)

Болшинството от епископите на Българската православна църква (БПЦ) носят мъчни за произнасяне титли с почти мистичен произход. Техните звания произлизат от вече изчезнали духовни средища (епархии) или намиращи се днес на територията на други държави. На някои от тези места обаче все още има храмове и местности, свидетелстващи за средновековното величие на България.

Кончина

В началото на тази година се спомина Левкийският епископ Павел. Титлата му се отнася до епископия, съществувала през X век. Нейното точно местонахождение обаче е все още загадка. В шифъра на името й някои изследователи разчитат град Белово, тъй като от гръцки език „левкос“ значи „бял“. Главен храм на древните християни е бил Беловската базилика „Възнесение Господне“, наричана още „Свети Спас“. Нейните руини могат да бъдат видени, ако човек тръгне от село Голямо Белово по стръмен горски път и върви малко повече от час. „Но да минеш през тези арки на по 15 века, си заслужава“, коментира изследователят на древни паметници и мегалити Костадин Димов.

Базиликата е част от огромен археологически комплекс от късната Античност и Ранното Средновековие в края на V - VI век. Според изследванията на проф. Петър Мутафчиев именно край град Белово е съществувала изчезналата, но все още споменавана от БПЦ Левкийска епархия.

Одрин

Адрианополският епископ има някаква символична връзка с епархия на Вселенската патриаршия, съществуваща от 325 година със седалище в тракийския град Одрин. Оттогава датира и тамошният храм „Св. св. Константин и Елена“. Градът открай време е арена на ожесточени битки. В областта около Одрин са се провели над 15 такива от Античността до днес. През 378 г. там загива в битка с готите имератор Валент. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. Хан Кардам разбива голяма византийска армия край Адрианопол. Хан Крум превзема града в 813 г. През септември 914 г. цар Симеон също влиза победоносно, в 921 г. след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август 1002 г. цар Самуил отново превзема града и го разграбва. Важна за европейската история е битката при Адрианопол, когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април 1205 г. цар Калоян разгромява тежковъоръжената рицарска армия на Латинската империя и пленява императора й Балдуин I.

 

Битката на цар Калоян с латинските рицари.

wikipedia.org

 

През 1912 г българските войски отново првезмат Одрин. Но голяма част от българите са изселени или убити през 1913 г., когато България губи Междусъюзническата война. Днес са запазени две действащи православни черкви - „Св. св. Константин и Елена“ и „Свети Георги“.

На 1 октомври 1998 година титлата Адрианополски получава епископ Евлогий, днес игумен на Рилския манастир. Това предизвиква възражения от страна на Вселенската патриаршия, която също претендира за титлата. През 2015 г Светият синод на БПЦ обяви, че няма да смени титлата на епископ Евлогий, но обеща повече да не дава титли, дублиращи се с тези в други православни диоцези. Титулярна Адрианополска архиепископия съществува и в Римокатолическата църква, но от 1997 година титлата е вакантна. Предполага се, че това е жест от страна на Ватикана към Вселенската патриаршия.

Величка

Величката или Велицката епархия е историческа православна епархия на Българската патриаршия, съществувала в IX - X век. В историята на православната църква това е областта, поверена на първия свещенослужител на български език в Македония - св. Климент Охридски, епископ Велички. Изследователите отъждествяват Велика с много селища - Тивериопол (Струмица), Велес и Битоля, река Велика. Търсена е в огромното пространство между Авлона и Солунския залив, а според някои епархията се е намирала в изчезналата средновековна държава в Централна Европа - Великоморавия. Има теории, че е между Филипопол и Филипи, а в края на XX век се локализира в областта между Западните Родопи и Солун. През вековете титлата Велички са носили много достойни българи. Един от тях е Старозагорският митрополит Методий Кусев (1838-1922) , един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение и считан от доста миряни за непризнат светец. Когато той посещава родния Прилеп през 1888 г., е посрещнат с възторг от целия град: "Полето от Плетвар до града беше почерняло от свят. Българи, власи, цигани се надпреварват кой по-бързо да му целуне ръка, а турците да го поздравят с "Хош гелдин!"(Зобре дошъл!) Именно благодарение на архиерея стават ясни в Европа доста от зверствата в дните след Априлското въстание, след като успява да организира тайна поща със сведения до западните кореспонденти и дипломати в Цариград. Сам владиката също е носил сведения, увити около краката му. В 1902 година Методий се противопоставя на плановете Шипченският манастир „Рождество Христово“ да бъде осветен само от руски духовници, тъй като българските са схизматични, и води службата по освещаване храм-паметника. В 1898 година организира честване на 30-годишнината от смъртта на Хаджи Димитър и четата му на връх Бузлуджа. Основател е и на парка „Аязмото“ в Стара Загора.

 

Панихидата на Хаджи Димитър - в центъра е Величкият епископ дядо Методий, пред него е Стоян Заимов, а вляво Филип Тотю.

wikipedia.org

 

Днес титлата Велички носи епископ Сионий - игумена на двата ставропигиални манастира Троянския и Бачковския.

Св. Йоан

Все още се спори къде се е намирала Константийската епархия, чието начало идва от времето, когато св. Йоан Рилски е бродил по българските земи. Според една теория тя се е намирала в близост до селището с една от най-лековите минерални води у нас - Момин проход и близкия град Костенец. Петър Мутафчиев обаче пише, че според арабския географ Мохамед ал-Идриси християнската административна зона се е намирала на 40 мили югоизточно от Бероя, следователно към Хасково и Харманли. Историческата памет за това днес лежи на плещите на младия духовник Михаил Константийски, бивш игумен на Чекотинския манастир и викарий на Ловчанския митрополит Гавриил.

 

Уникална икона на Св. Георги от Агатополската епархия.

wikipedia.org

 

Агатополската или Ахтополската епархия е епархия на Цариградската патриаршия със средище град Ахтопол (Агатопол), съществуваща от XV до XIX век. От 1 октомври 1998 година е титулярна епископия на Българската православна църква. В наши дни Агатополският епископ е Йеротей, викарий на Сливенска митрополия. Той бе постриган за монах преди точно 20 години от покойния Сливенски митрополит Йоаникий.

Климент Охридски си почивал в Главиница

Не е нужно човек да бие път до Албания, за да се увери, че там има българско малцинство. Достатъчно е да знае произхода на титлата на епископ Макарий - Главиницки. Епархията е бивша на Българската патриаршия, съществувала в X век в Южна Албания. Центърът й е град Главиница, споменат в Краткото житие на Климент Охридски като едно от трите места за почивка, предоставени от българския владетел Борис I на Климент Охридски. Няма засвидетелстван средновековен епископ на Главиница. Епархията е в надпис в апсидата на Самуиловата църква „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, в който се говори за Кефалонийска епархия (гръцки превод на Главиница). Тя е идентифицирана с много селища. В началото на XXI век се смята, че е бил на мястото на град Балши, където е открит надписът, известяващ за покръстването на българите от времето на Борис I (852 – 889).

Васил Друмев бил Климент Браницки

На 21 април 1874 година за Браницки епископ е ръкоположен Климент. Това е духовното име на писателя и политика от Консервативната партия Васил Друмев. С този акт епархията е възстановена като титулярна епископия на Българската екзархия.

 

 

 

От Х до началото на XI век средновековният град Браничево (днес село до град Костолац в днешна Сърбия) е катедра на епископ на Българската патриаршия. След 1018 година градът е резиденция на византийски управител. През XIII-XIV век последователно е владян от българи, унгарци и сърби.

През септември 2021 г. отец Пахомий бе избран

за Браницки епископ. Той е и ректор на Софийската Духовна Семинария „Св. Йоан Рилски“.

Респектиращото звание на епископ Тихон Тивериополски, пък е свързано с историята на Струмишката митрополия и произлиза от древното име на града -Тивериопол. През 1897-1918 г. и 1941-1945 г. е бил епархия на Българска екзархия, като името продължава да бъде в обращение. Друга стара епархия е Знеполската. Тя е титулярна епископия на БПЦ от 1 април 1923. Носи името си от областта Знеполе с център в Трън. Сега титлата Знеполски носи теологът Арсений - викарий на Пловдивския митрополит Николай.

Още търсим древния Агатоники

Точното местоположение на древния и средновековен град Агатоники (наричан и Агатоникия) остава неизвестно. Вероятно е бил в подножието на Родопите, близо до Пловдив. Според някои изследователи се е намирал край село Оряхово в южните склонове на Сакар.

Агатоникийската епископия започва да се споменава от IX век като първата от десетте епископии на Пловдивската митрополия. През XIX век агатоникийските епископи са викарии на пловдивския митрополит и резидират в Пазарджик.

Агатоникийска е титулярна епископия на Българската екзархия от 30 декември 1951 година. В наши дни Агатоникийски се титулува епископ Борис, който се замеси в доста скандали и изкушения – плътски и финансови. Заради това бе въдворен на послушание в Рилския манастир.

Харизахме Стоби на Македонската църква

Доста често нашите архиереи носят средновековните титли, за да не влизат в разпри със съседните православни Църкви, администриращи днес изгубени от България духовни области и територии.

Такъв е случаят с град Стоби, разположен при устието на река Черна във Вардар. В XIX век Стобийски е титлата на викарния епископ на Кюстендилската митрополия, резидиращ в Щип, тъй като Щип погрешно е отъждествяван със Стоби. След учредяването на Българската екзархия, през 1875 г йеромонах Синесий става първият Стобийски епископ Кюстендилски. От 1931 година титлата Стобийски се дава редовно (с прекъсване през 1989 -2007) на български епископи - секретари на Светия синод или викарии на различни митрополии. Всички те впоследствие са избрани за владици, а през 1936-1938 г. с тази титла е ръкоположен и бъдещият патриарх Кирил. Последен неин носител бе дядо Наум, но след избора му за Русенски митрополит през 1994 г. титлата не е присъждана. Според клирици това се прави в името на добрите отношения с Македонската православна църква, в която съществува същата епископска титла.източник: Телеграф