ЧУДЕСА И ВЯРА: 125 000 българи празнуват на Тодоровден

В първата събота от Великия пост се почита паметта на свети Теодор Тирон. По данни на Националния статистически институт (НСИ) имен ден у нас имат близо 125 000 българи. Тодоровден винаги е на различна дата, която е обвързана с Великден. Тази година светецът се почита на 23 март. Паметта му се празнува и на 17 февруари. Интересно е, че в новооткрития старобългарски ръкопис „Драготин миней“ от XI век учените разчетоха една от най-ранните служби в чест на този светия. Тя се е чела именно в т. нар. Православна (Тодорова) събота. Уникалният артефакт се пази в националната библиотека „Св. св Кирил и Методий“.

В иконографията и в народния календар свети Теодор е представен като конник, убиващ змей, което показва неговата победа над езичеството. През Средновековието този образ постепенно изчезва, заменен от портретни сцени. Според етнолози все пак в народната памет е останало съхранено прабългарското ни наследство благодарение на култа към този светия.

Юлиан Отстъпник

Самото предание за празника идва от времето на император Юлиан Отстъпник (351-363), т.е. близо половин век след кончината на мъченика св. Теодор Тирон (виж в карето по-долу). Владетелят искал да върне езичеството и преследвал християните. За да ги подиграе, в началото на Великия пост наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните да се осквернят. Свети Теодор Тирон се явил от оня свят на патриарх Евдоксий и му заръчал да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. През нея християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.

Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие. Оттогава започва обединяването на култа към светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. Иначе според легендата още от IV-V век е обичаят в събота от първата седмица на Великия пост да се яде коливо – жито с мед. Жените и днес омесват обредни Тодорови хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, мед, царевица, скилидки чесън и сол.

Кушии

Тодоровден е особено дългоочакван празник и от младите мъже. На него се провеждат традиционните кушии – българския вариант на конните надбягвания на Запад. Оттук идва и популярното име на празника Конски Великден, което учените извеждат от древния прабългарски култ към коня.

Мъжете започват да се подготвят за празника още при изгрева на слънцето.

Красивите гриви и опашки на конете се сплитат на плитки, в които се добавят цветя, мъниста, пискюли. Конят – победител от кушията, се награждава с венец и юзда, а стопанинът му с риза или кърпа и заедно с другите участници обикалят къщите. Вечерта в дома на победителя ергените се събират всички, черпят се и играят хоро.

Молитва за лято

Българският народ предава легендата за свети Тодор, който на този ден облича девет кожуха, яхва коня си и отива да проси от Бог да дойде лятото. След като стигне царството Господне, забива копието си в земята и за него връзва юздата на коня си. От земята се вдигала мощна пара и желанието му бързо се изпълнявало. На това вярване са подчинени и другите обреди в този ден. На изгрев слънце децата се къпят, за да са здрави. Бабите стрижат за първи път след зимата момченцата. Затова все още е популярен изразът „остриган като магаре през март”.

Момите пък задължително измиват косите си, за да са гъсти и лъскави като конски опашки. Във водата слагат пъпки от дряновиците сурвачки, стъбла от къпина или билки. Вярва се, че по този начин измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти. Свекървите варят царевица и я носят, затисната с прясна питка. Младите булки се нареждат в редица, покланят се на свекървите си и изпълняват песен за свети Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките, което често изпълняват боси. От този ден младата невеста вече може да меси и пече хляб.

Въобще празникът в чест на св. Теодор Тирон отбелязва едновременно два прехода: от обичайния живот към Великия пост и от зимата към пролетта.

Светецът воин бил новобранец

Календарната почит към св. Теодор Тирон е сложна, защото той има два празника: по неподвижния и по подвижния календар.

Св. Теодор Тирон е раннохристиянски светец войн. Историята му е подобна на много други. Той е бил млад войник („Тирон“ от гръцки ез. означава „новобранец“), родом от Евхаита, служел в град Амасия в Мала Азия по времето на император Максимиан. Още щом постъпил на служба, обявил, че е християнин и отказал да принася жертви на езическите богове. В началото не бил наказан, а го оставили да размисли. Но той запалил храма на главната богиня. Има предположения, че светилището е било на Кибела или Артемида. Заради това е бил затворен в тъмница, на която запечатали вратата, за да го уморят от глад. Стражите го чули да пее и го видели обкръжен от множество юноши в бели дрехи, които пеели заедно с него. После бил изтезаван и накрая изгорен на клада. Загинал на 17 февруари 306 г. Тялото му било погребано от една християнка в родния му град Евхаита.Телеграф/Любомир Старидолски