Четирима мъже от Кочериново изплакаха мъката си на чаша бяло вино

Четирима мъже от Кочериново изплакаха мъката си, споделиха весели спомени и разкриха тайни от миналото си на чаша бяло вино на маса в двора на най-възрастния от тях, 76-годишния Ангел Граховски. Ето какво споделиха домакинът, кръстникът му Марин Йовчев, племенникът му Иван Граховски и 57-годишният Крум Бараковски.

Ангел Граховски: В самотата си се върнах към хобито си – правя ножове, рисувам… а от лова се отказах, убих заек през септември – наказаха ме…

Ангел Граховски е роден през 1946 г. в гр. Кочериново. Завършва средно образование в местното училище за монтьор на земеделска техника. Целият му трудов стаж минава в МТС /машинно-тракторна станция/ в Кочериново. 34 години ремонтира трактори и друга земеделска техника. След пенсионирането се отдава на хобито си – изработва макети на пушки и истински ножове.

Преди 6 години съпругата му починала и останал сам. Има две дъщери, които са семейни.

С гордост Ангел показва изработените от метал и дърво макети на пушки. В спалнята, над леглото си е наредил ножове, направени от него, няколко пушки и картини, които нарисувал с маслени бои.

„Завърших средното си образование в Кочериново. Много инженери са излезли от това училище. Даже бившият кмет на Благоевград Камбитов е завършил средното си образование в Кочериново. В казармата бях механик-водач на танк. Яки руски машини, не ги давам за американските. Уволних се през 1975 г. и започнах работа в МТС-то. Тогава нямаше пустеещи земи, както сега. 16 бригади обработваха полето около Кочериново. Те обработваха 16 000 дка, садеше се тютюн, сееше се жито… кипеше работа, а сега работа има, ама младите не искат да работят за малко пари. Аз започнах на 98 лева заплата, но ми стигаше. В МТС-то имаше столова – първо, второ и трето за стотинки. Сега всичко е скъпо. Когато работех, нафтата беше евтина, тогава държавата се грижеше за всичко. Братушките ни пращаха гориво без пари, а ние им пращахме ябълки. Една година от Кюстендил изнесоха за Русия 200 тона ябълки. След години един мой приятел ми разказа, че като докарвали ябълки в Коми, където той е работил, навсякъде миришело на джибри. Българите там си правили ракия от ябълките.

Като се пенсионирах, си взех от МТС-то портрети на Че Гевара, на Сталин… за спомен и няколко табели. Наредил съм ги в едно от мазетата.

Много работих в този живот, за да има за децата, за семейството… Съпругата ми беше начетена жена и много работлива. Работеше като магазинерка в града, поработи и малко в Общината. С нея отглеждахме свине и ги продавахме на някогашното предприятие „Родопа“, плащаха ни добре. Отглеждахме и за нас, слагахме ги в буркани, да има за цялата година. Тогава знаехме какво ядем, сега не се знае какво има в салама… Двамата обработвахме 6 дка царевица и по 2-3 дка тютюн. Много работехме, но и животът беше спокоен. Сега младите работят на някой чорбаджия, пък той не им плати. Затова някои като мен тъжат за комунизма, въпреки че това няма да се върне. Колелото на историята върви напред”, разказа Ангел и продължи: „Имах и друго хоби, но се отказах, годинките ми натежаха. Баща ми беше ловец и от него наследих страстта към лова. През 1972 г. ме приеха в местната дружинка. Първото животно, което убих, беше заек. През ловната ми кариера съм убил и три диви прасета. Сега се сещам за един случай – наши съседи се оплакаха, че диво прасе унищожава реколтата им на нивата край града. Аз и едни мой приятел решихме да го убием. С каруцата отидохме в нивата на пусия, чакаме да дойде прасето. Ако го убием, ще го закараме с каруцата до вкъщи. Не отпрегнахме коня от каруцата, което ни беше грешката. Дойде един глиган, ние стреляхме и коня като се подплаши, побягна. От каруцата останаха само трески. Конят с каруцата овърша царевиците на хората. Глиганът беше около 100 кг, носихме го на ръце от нивата до вкъщи.

А веднъж ме хванаха в бракониерство. Убих заек през септември, а тогава е забранено. Наказаха ме с лишаване от лов за 1 г.

От лова се отказах, но следя политиката. Войната в Украйна е война за надмощие между САЩ и Русия. Путин е прав да напада Укройна, жалко за хората, но Америка е разположила в Украйна лаборатории, които произвеждат биологично оръжие.

А у нас няма да се състави правителство скоро, всеки ламти за власт и за пари, а и ние сме виновни, като ги избираме да ни управляват. Затова и младите хора бягат в чужбина. Кочериново от 4000 души се е стопило на 2000 души. Децата ни забягнаха в Америка, Англия, Италия… Някога имаше фабрика в Кочериново, в която работеха над 1100 души, сега е руина, всичко е изтърбушено, а и хората ги няма, и те тръгнаха да си търсят късмета на друго място извън България”, с думи на болка завършва изповедта си Ангел.

Като отпива от чашката с бяло вино,

Марин Йовчев изповяда: От политиката не можах да създам семейство, в казармата влязох комунист, уволних се седесар

Сега, като се прибирам вкъщи, няма кой да ме посрещне. Имам само един кон, който отглеждам от 20 години. И за него ме търси зоополиция, че съм го оставил два дни в една ливада да пасе. Работя по поддръжка на машините във фурната в Кочериново. Бях приет да уча в Разлог – специалност „Индустриална химия”. Като ми дадоха 5 учебника по химия, се уплаших и се отказах. Записах се да уча електротехника. В казармата влязох комунист, но като се уволних, станах седесар. Служих в секретно поделение, двете години казарма се равняват на 5 години работа под земята. Тогава се отвратих от комунизма.

През 1997 година станах член на „Подкрепа“. Тогава работех в „Енергоремонт“. Бях денонощно на барикадите край Дупница. Тогава един полицай искаше да ме прегази с патрулката. Борех се за правда, а ме уволниха от „Енергоремонт“ веднага след барикадите. През 1997 година ме арестуваха с мотива, че съм искал да взривявам ТЕЦ „Бобов дол“, едва се отървах тогава. Някъде на маса съм казал тези думи, но някой доносник ги е чул. Бяха разпити от цивилни и униформени полицаи, беше чудо, голямата работа. Аз не съм терорист.

Мечтаех да отида в Италия на работа, да изкарам пари и да се задомя. Останах да правя СДС-то и какво спечелих – нищо. Останах сам. Защо се борих?!, прави равносметка Марин.

Най-младият в мъжката компания, 34-годишният Иван Граховски, племенник на Ангел Граховски, беше дошъл с папка с рисунки, които да покаже на чичо си, но и той изплака ядовете си:

„Преди седмица ми изтече договорът по програма в старческия дом и сега си търся работа. Изкарах курсовете за багерист и се надявам да си намеря работа по-бързо.

Имам жена, дете… трудно е да се живее само с майчинството на съпругата ми.

За второ дете не смея и да мисля. Успокоявам се и се отърсвам от тежкото ежедневие, като рисувам. От малък рисувам и до момента съм нарисувал няколкостотин портрета. Преди време си купих и фотоапарат. Обичам да снимам природата, но напоследък не намирам много време за хобитата си. Мечтая да направя изложба някога, но ще трябва още да поработя върху техниката на рисуване”, разказа Иван Граховски и бързо си тръгва след обаждане по телефона.

Тогава се разприказва

57-годишният Крум Бараковски: Не вярвам на политиците, опропастиха държавата…

Работих какво ли не в живота си. Като млад започнах работа в Мукавената фабрика в Кочериново. След това работих като алпинист в строителството, елекроженист и какво ли още не.

Понеже стана въпрос за политика, моята гледна точка е: В България няма да се състави правителство, ще се чака да се избута зимата и после нови избори.

През 2009 г. работих на строителството на 1-и блок на АЕЦ „Белене“, изкопа се една дупка и всичко така остана. Там работехме около 12 000 души от цялата страна. На един събор в едно село до Белене дойдоха Цецка Цачева и Бойко Борисов, обещаваха, че блокът ще бъде завършен. Руснаците и французите не дадоха възможност на Бойко Борисов да вкара негови фирми в строителството и в момента 2-и блок на „Белене” не работи. За 8 месеца беше нарязан за скрап един от блоковете с площ от 7000 кв.м.

Защо да им вярвам на политиците? Всичко това, което ви казвам, го видях с очите си. Опропастиха държавата!, ядосва се Крум Бараковски.

След като приключиха с темите от живота, Ангел, Крум Бараковски и Марин оставиха чашите с вино и се заеха да довършат ремонта на ярмомелката, донесена от Марин, за да си смели фураж за коня.