Честваме успението на света Анна, майката на света Богородица

На 25 юли честваме успението на света Анна, майката на света Богородица.

При повечето свети личности Православната църква е запазила и чества деня на тяхното успение, т.е. заспиването им, както се нарича смъртта, защото тя не е окончателният край, а е заспиване в очакване на пробуждането при Второто Христово пришествие и всеобщото възкресение на мъртвите.

Така на днешния ден честваме успението на света Анна, майката на света Дева Мария - света Богородица.

На праведната Анна са посветени още два празника. На 9 декември се чества зачеването от нея на света Дева Мария, а на 9 септември, веднага след Рождеството на св. Богородица, е празникът на нейните родители свети Йоаким и Анна.

Праведните Йоаким и Анна, наричани и "богоотци" (като родители на Божията майка), живели в галилейския град Назарет, в северната част на Палестина. И двамата били от царския Давидов род, възпитани във вяра, благочестие и милосърдие, но нямали деца. А хората предубедено гледали на бездетството като на наказание от Бога заради някакви скрити грехове на съпрузите.
 
След поредното натякване и то от свещеник в йерусалимския храм, Йоаким и Анна усилили молитвата си към Бога и със сълзи просели Той да ги дари с чедо. Анна се молела: "Господи, Ти си дарил на Сарра син в старините ѝ. Чуй и мене, и аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!".

Бог чул горещите им молитви и те на другата година се ощастливили с малката света Мария. А след три години я завели в храма, за да се възпитава в Божия закон и да бъде достойна за великото си предназначение да стане майка на въплътения Син Божи.

Йоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна живяла още няколко години и се упокоила преди Благовещението на дъщеря ѝ света Дева Мария.

На иврит името Анна означава благодат, милост, благоразположение. 

В българския фолклор празникът се нарича Лятна света Анна.

В района на Западна България и Родопите, особено в района на Асеновград приемат, че с него се бележи краят на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.

Св. Анна се почита като закрилница и покровителка на бременните

В чест на светицата и за предпазване на децата от болести се месят обредни хлябове без мая и се раздават за здраве. Иконите на света Анна се обкичват с цветя и пред тях се оставят дарове.

Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница.

Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пази децата от „огън” - висока температура и треска.

В Източна България

на Лятна св. Анна жени и момичета берат лековити билки по полето. С отвари от тях се прави ритуално къпане на децата за здраве и против различни болести. Останалите билки се изсушават и запазват за лекове през годината.

Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да ги пазят от „бродници”, „мамници” и „житомамници” - магьосници, които ограбват чуждото плодородие. В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк - служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да умилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.

Тези обичаи препращат към древните славянски традиции на почитане на богинята на плодородието Мокош, която е превъплъщение на Майката Земя.

Църквата почита света Анна няколко пъти в годината.

Именници на този ден са Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри и хора с производни имена.

Източник: БТА/Проф. Иван Желев