Честваме Трифон Зарезан
Днес честваме един от най-тачените празници у нас - денят на св.Трифон, или по-познат като Трифон Зарезан! От древни времена, по стара българска традиция 14 февруари се свързва с напитката на боговете - виното. Ежегодно на тази дата редица краища в България, с много веселие и добро настроение, отбелязват празника. Историите и обичаите около Трифон Зарезан са много, а според народните вярвания свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.
Свети мъченик Трифон е роден около 225 г. в село Комсада, Мала Азия. Израства в семейство на силно вярващи миряни, които още от малък го възпитават в любов и почит към Бог. През целия си живот свети Трифон следвал християнските добродетели, извършвал чудеса над нуждаещи се, изцерявал болни и въпреки опитите на тогавашния император да върне езичеството, той неудържимо разпространявал Христовата вяра. Духовникът загива мъченически, като до последно изричал молитви към Господ. Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но Трифон им се явил насън и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.
На 14 февруари - денят, в който по стар стил бил възспоменаван св. мъченик Трифон, българите правели символично първата пролетна резитба на лозите. Този ден те нарекли "Трифон Зарезан". Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионисий - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.
Традицията повелява жените да изпекат пресен хляб, да сготвят кокошка, пълнена с ориз или булгур. С мезе в торбите и руйно вино в бъклиците цели фамилии поемат към лозята, за да направят резидба. След ритуала по зарязването поливат лозите и се черпят с донесеното вино. След гощавката, с венци от лозови пръчици и песни на уста, се завръщат по домовете си. Там наздравиците продължават.
Честит имен ден на Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка, Радко, Радка, Рачо!
На 14 февруари отбелязваме и Успение на св. Кирил Славянобългарски. Според житието на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх. Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях. На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа. В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата "Св. Климент Римски".