Честваме паметта на двама светци

Свети Иларион Велики е роден през 291 г. в Палестина, близо до град Газа. Родителите му били езичници и искали да образоват сина си добре, затова го изпратили в Александрия.

Там Иларион опознал християнската вяра, обикнал я и се покръстил. Тогава вече се развивало монашеството в Египет и той бил впечатлен от египетския отшелник свети Антоний Велики. Известно време Иларион бил негов ученик, а като се върнал в родината си, раздал имуществото си на бедните и се оттеглил в пустинята край Маюма, пристанището на Газа, където се подвизавал в пост и молитва. Постепенно край него се заселили и други отшелници, които подражавали на подвига му. Бог го прославил с дар на чудотворство. Болни получавали изцеление по неговата молитва. Иларион обиколил различни места и страни, като създавал монашески обители. Предал душата си на Бога на осемдесетгодишна възраст в град Пафос на остров Кипър.

Иларион Мъгленски е български светец, живял в XII век. Получил добро образование и на осемнадесетгодишна възраст постъпил в манастир. Бързо напреднал в духовния живот и се подвизавал строго, затова след години го избрали за игумен. На този пост Иларион се грижел за спасението на всички братя, насърчавал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно. Иларион станал известен със светия си живот. Едни идвали при него за съвети, а други заживели под негово ръководство в обителта.

Охридският архиепископ Евстатий в 1134 г. ръкоположил Иларион за епископ на Мъглен (северно от град Воден, сега Едеса в Гърция). Той усърдно учил народа на православната вяра и изобличавал лъжеученията. Свети Иларион се упокоил в мир на 21 октомври 1164 г. В 1206 г. българският цар Калоян тържествено пренесъл светите му мощи в столицата Търново. Не е известно къде са те сега.