Черно-бели фотографии в НИМ разказват за събитията на 9 септември 1944 г.

„С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел“.

С тези думи в ранното утро на 9 септември 1944 година Кимон Георгиев обявява новосформираното отечественофронтовско правителство, на което той е министър-председател, след успешно извършен държавен преврат. От този момент нататък датата 9 септември се превръща в повратен момент от българската история и предизвиква редица исторически спорове и разностранни тълкувания.

За да покаже предисторията на събитията и историческите последици от тях, БГНЕС отиде в Националния исторически музей, където има богата експозиция, посветена на Третото българско царство. Тя има отделна зала и обхваща периода от възстановяването на българската държава през 1878 г. до обявяването ѝ за Народна република през 1946 г.

В залата са експонирани около 800 културни ценности, които представят изграждането, развитието и напредъка на нова България в политическо, икономическо и културно отношение.

Сред експонатите са гербовете на Княжество и Царство България, Търновската конституция, възпоменателни медали и живописни портрети на българските монарси – княз Александър І, цар Фердинанд І, цар Борис ІІІ; портрети, документи и лични вещи на изтъкнати политически, културни и научни дейци.

В богатата експозиция могат да се видят оригинални паметници, свързани с временното руско управление, Съединението на Източна Румелия с Княжество България, обявяването на независимостта на България и други важни за страната ни исторически събития. Най-интересните експонати, конкретно свързани с датата 9 септември, са три черно-бели снимки. На първата може да бъдат видени всички министри, влизащи в състава на първото отечественофронтовско правителство с министър-председател Кимон Георгиев.

Фотографията е правена в първия ден от работата на новия кабинет в сградата, където днес се помещава Върховния административен съд. Втората снимка изобразява разположението на части от Танковата бригада в пространството пред Народния театър в столицата, а третата е уловила момент от митинг в подкрепа на новото правителство.

За предисторията на 9 септември ни разказва Евдокия Стайкова, Главен уредник от отдел „История“ в НИМ.

„Ще започна от 26 август 1944 г., когато правителството на Иван Багрянов взима решение да обяви неутралитет на България във войната поради това, че Червената армия вече е на територията на Румъния. Издава постановление за напускането на немските войски на територията на страната, а тези, които отказват, трябва да бъдат разоръжавани.

В същото време правителството, чрез свои представители, провежда тайни преговори в Кайро с представители на Великобритания и САЩ. До този момент ние сме във война с тези две държава, а със Съветския съюз – не.

Идеята на правителството на Багрянов е да се осигури коридор откъм Гърция, тъй като Великобритания готви десант, навлизане на британски войски. От Гърция те трябва да влязат в България. Тази идея среща отпор от представителите на Съветския съюз и преговорите се забавят. В крайна сметка нищо от това, което правителството е планувало, не се случва и Багрянов подава оставка“, разказва Евдокия Стайкова.

На 2 септември с. г. набързо се сформира ново правителство, което действа само няколко дни. Това е правителството на Константин Муравиев, в което влизат представители на БЗНС „Врабча 1“ и Демократическата партия. Основната идея е да променят политиката на България и да я приобщят на страната на антихитлеристката коалиция, т.е. на страната Съветския съюз, Англия и САЩ.

„На 4 септември Муравиев издава правителствено постановление, с което се отказват от съюза с Германия, с което започва и разоръжаването на германските войски. На същия ден се издават и постановление са освобождаването на политическите затворници. Събития са наситени с отрицателни емоции. На 5 септември Съветският съюз ни обявява война, въпреки че ние вече не участваме в Тристранния пакт. Обявили сме неутралитет, но те ни обявяват война.

На 6 и 7 септември започват масови вълнение в страната. В София започва голямата стачка на трамвайните работници. В Перник – стачката на миньорите. Започва освобождаването на политическите затворници. Правителството няма как да се справи. Те имат съвсем друга задача, която трябва да решават – по какъв начин да направят така, че чрез дипломатически ходове България да мине на страната на антихитлеристката коалиция“, подчертава ще Евдокия Стайкова.

На 8 септември Червената армия навлиза в България по суша и по море. Окупирани са Варна, Бургас, Добрич, Силистра. От българска страна няма никаква съпротива. С навлизането на Червената армия и благоприятните външнополитически събития, както и с действията на обединената опозиция в лицето на Отечествения фронт превратът успява. Не на последно място е и подкрепата на армията – подкрепата на млади офицери, които преминават на страната на Отечествения фронт. 

Военният министър генерал Маринов е също на страната на отечественофронтовците и издава заповед Танковата бригада да спре в София, а военните машини се дислоцират около ключовите министерства и сгради – военното министерство, пощата, телефонната станция, около двореца и др. До 04.00 часа сутринта всички основни административни ведомства и комуникации в София под контрола на армията.

„На 8 септември следобед, в дома на Кимон Георгиев, който участва в Националния съвет на Отечествения фронт, заедно с представители на Българската работническа партия, са се събрали, за да направят проект на новото отечественофронтовско правителство. Вече всичко е било ясно.

На 9 септември, в 06.25 часа сутринта, Кимон Георгиев чете прокламацията към българския народ, в която обявява новото отечественофронтовско правителство, на което той е министър-председател.

От 10 септември се започват чистките. Полицията вече е народна милиция. Много от партизаните, които са в т. нар. народоосвободителната въстаническа армия слизат по места. Сменя се администрацията и се започва с арестите на бившите министри, депутати, интелектуалци и общественици“, споделя още Евдокия Стайкова. /БГНЕС