Царят на закуските Д. Бакалов призна: Всички в бранша работим с палмови масла и сирена

“Министерство на земеделието обрече на гибел и съсипа млечното животновъдство със субсидирането му на глава добитък. От второто тримесечие на 2007 г., когато България влезе в ЕС, в министерството престанаха да се интересуват дали кравите дават мляко или не, дали са ялови, дали са заплодени, дали са болни, имат ли “съд”, както се нарича вимето… Единственото изискване е животното да има две уши!”.

Това заяви благоевградският бизнесмен Димитър Бакалов, наричан Царят на баничките, чието семейство от около 35 г. е в животновъдния бизнес.

“През 2007 г. като председател на Националния млечен борд за Югозападна България подписвах 11 200 квоти за мляко от София до Кулата, сега вече няма и 1000”, разкри Бакалов и стовари огромната вина за драстичния отлив в отглеждането на животни за добив на мляко в Пиринско на земеделското министерство. “През 2007 г. започна субсидиране на бранша и първите три месеца – януари, февруари и март, субсидията се разпределяше на литър мляко. Който предаваше мляко в мандрите, отиваше в Данъчното с фактурата, слагаха зелен печат и с нея човекът си получаваше субсидията. Бързо обаче някои разбраха, че така не може или е трудно да се краде, и субсидиите започнаха да се раздават на глава животно. С тази промяна започна и голямата кражба, и измамите в Министерство на земеделието”, категоричен е Димитър Бакалов. “Цели стада се местеха от едно място на друго, като се слагаха само две ушни марки, въз основа на които се даваха субсидиите. Решението за промяната на начина на субсидиране, доколкото си спомням, бе с наредба на Министерство на земеделието и оттогава започна унищожението на млечното животновъдство в България и кражбите на субсидии. Болшинството от фермите се пререгистрираха за отглеждане на животни за месо, защото субсидиите пак се получават, но без ангажименти за доене. Цената на млякото беше много ниска, по 20 до 35 ст. на литър, никой нямаше интерес да го предава и въпреки това фермерите го даваха на мандри, но те забавяха плащанията по 5-6 месеца. Не стига това, ами винаги казваха, че животновъдите слагали вода в млякото, а нямаше достатъчно лаборатории да го изследват, за да се докаже противното”, върна се назад в годините Д. Бакалов, като обобщи, че всички действия на Министерство на земеделието в периода след влизането на България в ЕС са довели до съсипване на млечното животновъдство.

Промяна на начина на субсидирането е направена през 2017 г. с въвеждане на изискване за предаване на 4 тона мляко от крава на година, но това по никакъв начин не съживило отрасъла, пише струма бг. “Цената на литър мляко сега е по 60-70 ст., но разделено на храноден, приходите са под 8 лв., а една крава изяжда храна от 10 лв. и нагоре. Да не забравяме, че с изкупната цена на млякото се вдигна всичко останало. С 8 лв. или 10 лв. на животно не можеш да мислиш за реинвестиция и увеличаване на стадото, камо ли да гледаш и семейството си! Затова резултатът е , че в региона останаха само малки ферми, при това броят им хич не е голям”, обясни Бакалов.

Според него в министерството отдавна не се знае колко мляко се произвежда в страната, нито пък какво се произвежда от това мляко. “Затова сега ядем само боклуци от всякакъв произход, но не и от мляко! Повечето млекопреработвателни предприятия работят със сухи млека, а месните предприятия с готово вносно месо от цял свят, защото ние нямаме толкова развито животновъдство, че да произвеждаме с родна суровина.

Животновъдите нямаме интерес да гледаме крави за мляко, защото трябва да имаме обор, доилни инсталации, да предаваме млякото, докато за кравите за месо повечето изисквания отпадат – пускаш ги в планината и само взимаш телетата, ако не са ги изяли вълците или някой не ги е откраднал! Много е сложно! От друга страна, ако имаш стадо в планината, къде ще откараш телетата, които си отгледал?! Кланица няма! Ако заколиш теле, къде ще изхвърлиш отпадъците?! Никой не се интересува от месото, а и няма кой да ти го изкупи! Няма кланици, няма екарисажи, нищо няма! Вика се кола от екарисажа във Варна да събира останките. От София до Кулата има 2-3 кланици по необходимост, ако някое животно е куцо и сакато и не може да живее. Едната кланица е на Киройчев в Кочериново, другата е в Разлог. Отскоро има и трета в Сандански или Петрич, това са, други няма!”, вдига ръце от безизходица председателят на Млечния борд за Югозапада. Той е категоричен, че изход има и решението спешно трябва да промени философията на субсидиране на животновъдството. “Не може да получаваш субсидии при предаване само на 4 т мляко, такова нещо няма в цяла Европа! Там крава с под 8 тона мляко на година не е млеконадойно животно! Ние приравняваме всички крави към норма от 4 тона, което не само не е реално, то е измислено! В Европа имат рекордни животни, които гонят 12-16 тона млеконадой годишно, а заради такива измислени норми от 4 т ние нямаме развитие в животновъдството! В Европа субсидията се дава всеки месец, но по съвсем различен начин от тук, и тя зависи не само от предаденото количество, но и от качеството на млякото, което си произвел, като допълнително получаваш за по-висока масленост, за по-голяма плътност, за това че си работил повече и си хранил по-добре животните. Тук никой не плаща допълнително за тези важни компоненти на качеството”, ядосва се Д. Бакалов.

Като бизнесмен, чиято фамилия се занимава с животновъдство и производство на хляб и закуски, цикълът на такива производства в България не може да се “затвори” с влагането на продукцията от едното като суровина в другото. “Разходите в мандрата за производство на сирене и млечни продукти са твърде високи, за да се използват в производството на тестени изделия”, категоричен е Бакалов и призна, че опитите му в тази област ударят на камък:

“Разходите за закуските ще се вдигнат многократно, затова всички в бранша работим с палмови масла и сирена. Палмовото сирене струва 2,50-2,80 лв. Този, който казва, че слага в закуските истинско сирене за 10-12 лв., лъже! Опитвал съм, като пускам в някои обекти закуски с истинско сирене, но не става, защото хората не могат да си го позволят. Реално те не усещат разликата, защото са забравили вкуса на истинското сирене, колкото и страшно да ни звучи това. Хората предпочитат да платят ниска цена. Това е! Тенденциите за здравословно хранене и промяна на пазара в тази посока се отнасят само за София. Там хората са по-богати и взимат по- високи заплати. В Благоевград и в целия регион нещата стоят по съвсем различен начин”, говори от опит бизнесменът и с болка показва пустата улица пред баничарницата си в центъра на Благоевград: “То тук и хора няма вече, градът и регионът се изпразват. Младите хора или работят в София, или отиват в чужбина. Вижте областния център – няма студенти, няма ученици, няма бизнес, нищо няма! Спадът е в пъти. Застанете на улицата и ще видите, градът се изпразни! Последните 3-4 г. оборотът падна 5-6 пъти. Тук имаше 15 000 студенти, сега са 5000-6000, които се обучават онлайн, идват на изпити и си тръгват веднага. Квартирите са празни, учениците от региона вече остават по родните си места, а които дойдат, като завършат, веднага заминават по чужбина. Регионът опустява, производство, каквото имаше по-мащабно, се затвори и останаха празни сгради. И за жалост ние нищо не можем да направим, държавата трябва да помисли, но не виждам как ще се съживи районът. То не останаха и работници, дори някой да реши да направи предприятие, няма кой да работи в него. Млади хора не остават в Благоевград и градът загива тотално!”, не вижда причина за оптимизъм Димитър Бакалов./Струма/