Бългаската православна църква почита паметта на Света мъченица Валерия

На 7 юни Българската православна църква почита паметта на Света мъченица Валерия.

Имен ден празнуват всички с името Валери и Валерия.

Името идва от латинското родово название Valeruis – "силен съм".

Света Валерия е родена в град Кесария, Палестина, по времето, в което се извършвали жертвоприношения. Светицата заедно с две нейни приятелки решили да се отрекат от фалшивите идоли, като опълчат срещу езическите ритуали, и избягали от града си. В гората те се отдали на строг пост и молитви към Бога. Управителят на Кесария обаче научил за отказа им да се отрекат от Христос.

Трите момичета се скрили в малка къща, постили и се молили за унищожението на идолите така, че да не се извършват вече езически ритуали и жертвоприношения. Въпреки това били открити и отведени при управителя на Кесария. Той обещал да пощади живота им, ако се съгласят публично да се отрекат от христовата вяра. Те обаче отказали и за наказание били екзекутирани.

Католическата църква също има канонизирана светица на име Валерия, като паметта ѝ също се чества на 7 юни. Тя е известна като света Валерия Миланска, била е родена в Милано, и е убита от войници, защото е помагала при християнските погребения, след като приела християнството. Тялото ѝ е открито години след нейната екзекуция и е погребано по християнски обичай в катедралата „Свети Себастиян”.

Както повечето християнски празници и днешният е свързан с езически обичай. Това е денят, в който в древния Рим започвала седмицата на честване на Веста, богинята на огъня и огнището, една от най-старите в римския пантеон, подобна на гръцката Хестия.

През останалото време на годината храмът на Веста бил затворени за всички, освен за посветените на нея жени и момичета. Весталките се заклевали да останат девици и поддържали огъня на богинята вечно запален. Имало пророчество, че ако огънят изгасне или бъде изнесен от храма, бедствие ще сполети Рим.

Правилата, които спазвали весталките били също толкова строги и доста подобни на тези, изпълнявани от по-късните християнски монахини.

Весталките започвали да служат на богинята на възраст между 6 и 10 години и трябвало да пазят девствеността си в продължение на 30 години, след което напускали храма и можели да се омъжат. Весталките в централния храм в Рим били избирани след строг подбор от семействата на римските пaтриции. В първия ден на всяка нова година огънят на Веста се гасял ритуално и се палел наново.

С налагането на християнството в Рим, култът към Веста бил един от първите, срещу които били приложени гонения. Храмът бил разрушен, а огънят на богинята, угасен. Ранните християни се страхували от весталките и техните магически сили и женски тайнства. Преди това весталките имали специален статут в римското общество, като дори императорът не можел да наруши целомъдрието им и физическата им неприкосновеност.

Те притежавали множество привилегии. Можели да освобождават роби. Да помилват престъпници. Думата им се считала за свещена и неоспорима истина при съдебни дела. Освен това били единствените жени в Рим с право на глас.
Епицентър