Българското село с космическа тайна! Как Добърско влезе в световните мистерии?

Добърско е малко планинско село, разположено в южните склонове на Рила, на 1050 метра надморска височина. Намира се на около 70 км от Благоевград, на 17 км от Банско и на 18 км от Разлог. През землището на селото протича река Клинощица, а през самото селище минава нейният приток – Клинец. В близост се намират природни забележителности като водопадът Щрокалото (с височина около 30 метра), части от Национален парк Рила, както и вековното дърво „Доклюва ела“, на приблизително 500 години. Добърско има дълга и интересна история. Селото се споменава за първи път в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. под името Гнидобрадско, като подвластно на Рилски манастир. В османски регистър от 1576 г. е записано като вакъфско село под името Гнидобронска. След процесите на потурчване в Разлога през XVII век селото значително увеличава населението си с българи, търсещи убежище в планината. До края на XVIII век, преди възхода на Банско, Добърско е водещо икономическо средище в Разложката котловина.

Според преброяването от 2011 г. населението му е 642 души, като основната етническа група са българи. През 1928 г. е създадено местното читалище, а през 1937 г. в селото се появява първият радиоприемник . Според легенда, след Битката при Беласица (1014 г.) между цар Самуил и Василий II, ослепени български войници намират убежище в Добърско. Смята се, че водата от аязмото до църквата Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат облекчавала страданията им. Така възниква и Добърската певческа школа, която съществува до началото на XX век.

В селото има няколко значими храма: Св. Атанасий Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат Сретение Господне Най-известна е църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, построена през 1122 г. Стенописите ѝ са създадени през 1614 г. с естествени бои от местни минерали. Храмът е частично вкопан в земята, без купол и камбанария, но впечатлява с изключително богата вътрешна украса.

През 1970-те години стенописите са реставрирани от Петър Попов и Златка Кирова. Именно те носят световна известност на храма, особено след като Ерих фон Деникен ги популяризира във филма „Спомени от бъдещето“ . Тогава за пръв път светът разбра за изографисания Христос в подобие на космически кораб, обграден в пламъци, на фона на ясно очертаваща се стратосфера и космическо пространство.

Традиционни ястия за района са:  шупла , данкини баници , капама ,полайник , боб с чекане.