Българският патриарх Даниил ще възглави патриаршеска света литургия в храм „Света Петка“ в самоковското село Белчин

Софийският митрополит и Български патриарх Даниил ще възглави патриаршеска света литургия в храм „Света Петка“ в самоковското село Белчин, съобщават на сайта си от Софийската света митрополия. След литургията е предвидено патриарх Даниил да освети ново училище в селото, съобщиха от Община Самоков. 

Църквата „Света Петка“ в село Белчин е строена през XVII век. За точна година се приема 1653 година по ктиторския надпис върху Богородичната икона. Храмът е граден върху стари основи от периода на Второто българско царство. Църквата е еднокорабна. Тя е обявена за художествен паметник на културата от национално значение, пише на табела в притвора ѝ.

Празникът в чест на света Петка - наричан още зимен Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Светицата е считана и за покровител на раждането и плодовитостта както при хората, така и при животните. На този ден в нейна памет се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, а най-големият, наречен "Света Петка", се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо, благославя с него всички и раздава парченца. 

Света Петка е родена в град Епиват, близо до Константинопол (днешен Селимпаша в Турция), през XI в. в благочестиво християнско семейство. Още като дете тя се отличавала с необикновена доброта и духовна сила. Легендата разказва, че един ден, докато била в храма, чула думите от Евангелието:

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“.

Тези думи променили живота ѝ – тя разпродала имота си, раздала всичко на бедните и се отдала на пост, молитва и скиталничество из светите земи. След години на отшелничество се върнала в родината си, където починала в мир.

Мощите ѝ преминали през различни места – от Епиват до Търново, Яш и Цариград – и навсякъде били извор на чудеса. В Средновековна България Света Петка става небесна закрилница на столицата Търново и на целия народ.

Традиции и обичаи в България

Петковден бележи края на земеделската година и началото на зимните празници. В миналото хората спирали полските работи и прибирали реколтата.

• Жените не предели и не тъчели – вярвало се, че Св. Петка „ще им оплете късмета“. Домакините приготвяли обреден хляб, наречен „света пита“, който се прекадявал и раздавал за здраве и плодородие.
• В някои райони се коли курбан – овца или кокошка, а трапезата се споделя със съседи и близки.
• На този ден започват и есенните сватби, защото според народните вярвания Света Петка благославя семейството и женската плодовитост.

Легенди и народни вярвания

Народът вярва, че Света Петка пази жените, децата и дома, а също така лекува очни болести и страдания на душата. Според легендата, тя ходи по земята, невидима за хората, и помага на нуждаещите се.

В Родопите разказват, че когато Св. Петка мине през нивите, зърното расте по-богато, а когато погали дете с невидимата си ръка – то оздравява.

Кой празнува имен ден

На 14 октомври празнуват всички, които носят имената: Петка, Петко, Параскева, Парашкева, Пенка, Пенчо, Петкан, Петкана и производните им.

На този ден е прието да се поздравяват с думите: „Честит празник! Нека Света Петка те закриля и води по пътя на здравето, любовта и светлината!“.