Българската православна църква почита Възнесение Господне "Спасовден"

На днешния ден Българската православна църква почита Възнесение Господне - един от 12-те велики църковни празници на годината. В народния календар празникът е известен още като Спасовден. Отбелязва се 40 дни след Възкресението, винаги в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден. Точно тогава Възкръсналият Божи Син се връща при Своя Отец в небесата, и сяда отдясно на силата Му.Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която произлиза от „спасение“. Той е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“. В народните вярвания, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. Вярва се още, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. 

Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил ще отслужи Божествена света литургия в съслужение с българския патриарх Неофит в Казанския катедрален събор в Санкт Петербург по случай празника Възнесение Господне, предаде РИА Новости.