Българите броят стотинките след еврото: 20 лева станаха 20 евро
Сметките растат, портфейлите олекват, а усещането за несигурност се засилва. Месеци след въвеждането на еврото българите променят финансовите си навици – едни трупат спестявания, други разчитат все повече на кредити.
Евгения Александрова разказва, че след приемането на еврото разходите на семейството ѝ са се увеличили значително.
„Доста от цените сякаш се приравниха от лев към евро – 20 лева станаха 20 евро“, коментира тя.
Цанка Пенева също споделя, че пазарува същите неща като преди, но на по-високи цени.
„Нещата, които си вземахме преди, сега ги вземаме пак, въпреки че са по-скъпи“, казва тя.
За много хора спестяването остава все по-трудна задача.
„Трябва да получават повече, за да спестяват. Иначе как ще стане? В момента почти е невъзможно“, смята Кирил.
Статистиката обаче показва различна картина. Само за една година депозитите на домакинствата са нараснали с близо 20%, като към края на март достигат почти 55,7 млрд. евро. Според икономисти този ръст не означава непременно нови спестявания, а до голяма степен се дължи на средства, които преди това са били държани извън банковата система.
„Знаем, че над 90% от левовете в обращение са влезли в банките и в крайна сметка са били изтеглени от централната банка. Част от тези пари вероятно са били държани в брой – в домове, сейфове и други места“, обясни Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика.
Паралелно с депозитите растат и потребителските кредити. Според икономистите лесният достъп до финансиране стимулира потреблението, но може да доведе и до допълнителен натиск върху цените.
„Този ръст на кредитирането води до повече потребление и до определен ръст на цените. Достъпността до лесни пари не винаги има само положителен ефект“, посочи Ганев.
За разлика от потребителските заеми, ипотечното кредитиране за покупка на жилища бележи значителен спад. Икономистът Елена Ставрова коментира, че след силния ръст на сделките и цените на имотите преди въвеждането на еврото пазарът вече показва охлаждане.
„Този висок ръст, който наблюдавахме при сделките и цената на квадратен метър преди Нова година, отбеляза сериозен спад. Българинът усеща несигурност“, заяви тя.
Според експертите част от домакинствата все още отлагат големите покупки и инвестиции, докато се адаптират към новата валута и промените в ценовата среда.