България пред ново правителство - за първи път от четири партии
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец ноември 2021 година под заглавие:
БЪЛГАРИЯ ПРЕД НОВО ПРАВИТЕЛСТВО - ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ ЧЕТИРИ ПАРТИИ
РАДЕВ ПРИКЛЮЧВА ВОЙНАТА С БОРИСОВ
ЩЕ СЕ ЕМАНЦИПИРА ЛИ РЕДОВНИЯТ КАБИНЕТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА?
„ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“ - НОВИЯТ ФАВОРИТ
ГЕРБ - ВРЕМЕ ЗА РАВНОСМЕТКА
ДПС - ТРЕТА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА
БСП - ПРЕД ГЕНЕРАЦИОНЕН ПРОБЛЕМ
ПРЕДСТОИ ИДЕОЛОГИЧЕСКО ПРЕФОРМАТИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ РЕД
Предлагаме ви
РЕЗЮМЕ ОТ ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
България върви към съставянето на четворна управляваща коалиция – единствената формула, която изключва ГЕРБ и ДПС от властта и очертава санитарен кордон около „Възраждане“.
При успех на преговорите страната за първи път ще бъде управлявана от съюз между четири партии („мултипартиен кабинет“). Разграждането на модела ГЕРБ обединява полюси, които от 1989 година насам бяха необединими.
На масата за разговори са една формация във възходящ тренд (ПП) и три, които отчетоха съществени електорални загуби. Не е в интерес на нито една от трите да има нови парламентарни избори с непредсказуеми за тях резултати.
Формулата на „Продължаваме промяната“ изключва плаващите мнозинства.
Предаванията на живо (експертни разговори) блокираха лансирането на пост-истини. Предизборните страсти видимо отстъпиха на заден план.
Няма публична дискриминация на идеи. На живо се развива нова коалиционна култура и нова реторика.
Търси се устойчивост и пълен мандат; реформаторски, а не кризисен кабинет с кратък хоризонт. Но гаранция, че целта ще бъде реализирана няма.
Дискусиите дават заявка за правителството с по-дълъг мандат, защото на масата са както краткосрочни, така и дългосрочни проблеми. Но ако реално кабинет се формира само около това, което може да се договори между партиите, то радикалните реформи ще се отложат с всички произтичащи от това политически и социални цени.
Най-лесният консенсус беше постигнат в мерките по отношение на корупцията.
Състави се амбициозен план със законодателни и институционални мерки, които ще дадат реален шанс на борбата срещу корупцията, сочена като един от основните проблеми на българската икономика.
Фокусирането върху съдебната реформа без мащабна реформа в дейността на самия Министерски съвет и спазването на законите и правилата от самия него няма да доведе до мечтания резултат. Изпълнителната власт трябва да се научи също да спазва законите.
Експертният кръг от преговори приключи, на ход са лидерите. Провал в последния момент не е изключен, но възможността за това е малка. Напрежение около кадрите на всички нива ще има, детонация на целия процес – едва ли.
Новата мутация на коронавируса паникьоса света.
Човечеството се люшка между надеждата (ваксини) и отчаянието (Омикрон). В проваксърския сегмент на глобално ниво има различия между експертна общност и политически елит. Първите настояват за радикален подход, който да сложи край на агонията.
У нас оптимизмът на Кирил Петков, лично поел задачата за масова ваксинация, може да катастрофира в българската действителност.
Броят на заразените спада, но смъртността остава рекордна. В резултат на предизборните флиртове България даде повече жертви, отколкото през Втората световна война, и загуби населението на един областен град.
Ваксинацията е най-ниската в ЕС и създава риск от появата на мутация, подобна на Омикрон в Южна Африка.
Няма индикации, че новата власт ще поеме нов курс и ще прекрати колебливата политика.
Две са сферите, които ще бъдат много верен лакмус за промяна – здравеопазване и начина на движение по пътищата.
На дневен ред е преосмисляне на цялата държавна политика за движение по пътищата. По парадоксален и много трагичен начин катастрофата на АМ „Струма“ е шанс да се сложи край на една епоха в управлението на страната.
На 14 ноември българските гласоподаватели решиха половината задача. На балотажа – цялата.
С финала на вота „две в едно“ България отваря нова страница в политическото си развитие. Ерата ГЕРБ (Бойко Борисов) приключва.
Парламентарните избори бяха спечелени от нова политическа сила - „Продължаваме промяната“, а президентските – от стария държавен глава. Получи се своеобразна комбинация между ново и старо със свързващ елемент „промяна“.
Реално президентските избори препотвърдиха парламентарните, на които про-президентската ПП стана първа сила.
Вторият мандат на Радев ще бъде толкова различен, че бихме могли да го определяме в бъдеще като старият НОВ президент.
Държавният глава се изправя пред изпитанието на концентрация на власт и отсъствие на Големия враг.
След безпрецедентно дългото управление на две служебни правителства най-трудното за Радев ще бъде да се „прибере“ отново в по-тесните конституционни правомощия на президентската институция.
Степента на приемственост на кадрово ниво между служебното и редовно правителство ще е индикатор за бъдещите отношения на новото правителство с президентската институция.
Големият удар на Анастас Герджиков в кампанията се нарича Крим. Радев трябваше да мине през тесен процеп и той не мина.
Сред серия от изявления (Радев, ЕК, САЩ) казусът изглежда затворен. Проблем може да има около нашите сънародници в Украйна, където, за разлика от Румъния и Унгария, не успяхме да защитим правото им на изучаване на български език.
Българската дипломация се активизира по посока на Република Северна Македония и навлиза в нов коловоз.
Новата стратегия на София включва активна работа по две писти – с партньорите, които следва да разберат българската гледна точка и преки разговори със Скопие.
Безпринципен компромис би компрометирал следващото правителство светкавично и би поставило под сериозен въпрос способността му да взима автономни решения.
Със старта на Петков/Василев е в ход генерационна и манталитетна промяна в българската политика.
Причина за победата на ПП е и резкият контраст с преобладаващия негативизъм.
Опциите пред политическата сила са отворени. Ако се структурира като партия и запази тренда си нагоре, на следващите местни избори ПП може да доминира и на регионално ниво. Но може да се окаже ситуационен проект с определени задачи, които да изпълни и да изчезне. Технократският и бизнес профил на нейните създатели е факт.
За ГЕРБ дойде време за трезва равносметка. Партията е втора политическа сила в НС, подкрепеният от нея кандидат за президент не успя, а във войната Борисов-Радев и лидерът на ГЕРБ трябва да отчете поражение.
За партията и нейните привърженици голямата изненада е не първото място на ПП, а второто за тях самите. Това е тънък, но важен нюанс.
В опозиция ГЕРБ ще разчита на грешките на опонентите си, а не на обновлението. Това тласка страната към нови форми на нестабилност и вторични трусове.
ДПС стана трета политическа сила и първа във вота зад граница след режим не на пределна, а на извънредна мобилизация.
Гласовете, които дойдоха за партията от Турция, я катапултираха нагоре – трето място, изпреварвайки БСП.
ДПС спечели повече гласове, но губи власт. Движението е в изолация на стартиралите преговори за правителство.
Изборният кодекс улесни гласуването в Турция, но в същото време – и в редица държави (САЩ, Великобритания) с българска диаспора, която се чувства свързана с родината си. Връщане на ограничението за лимитиран брой секции извън страни от ЕС би било грешка от страна на новия парламент.
Вътрешната динамика в БСП се ускори. Детонатор бяха изборните резултати – абсолютно неочаквани на фона на социологическите прогнози.
Столетната партия не успя да се справи с конкуренцията на новото поколение политици, които налагат нови модели на поведение и комуникация.
БСП е изправена пред изпитание, което не е преживявала досега в най-новата си история, въпреки всички превратности в нея.
От първа политическа сила през юли ИТН се срина до пета през ноември. Пред мрачното гуру Трифонов бе предпочетена позитивната харизма на Петков.
Партиите в „Демократична България“ бяха обединени от битката за реформа в съдебната система, но с появата на ПП коалицията загуби монопола си върху темата. Спойката между партньорите е с пукнатини. ДБ гледат в обща посока, но нямат общи принципи.
„Възраждане“ стана парламентарна партия в резултат на екстремно високи нива на отрицание и популизъм.
Скандалът като начин за делегитимиране на българския парламент отново влиза в законодателната институция.
Партийната система е изправена пред предизвикателството на своето самооздравяване.
Прогнозните показатели за българската икономика изглеждат добре – растеж от 4,1%, но в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа България е с едни от най-ниските нива на растежа. Ние определено изоставаме.
Рекордният годишен брой избори нанесоха доста вреда върху
очакванията за популизъм, за държавна намеса, за раздаване на пари. От друга страна политиците свикнаха да се явяват в ролята на добрите вестоносци и да се обединяват само върху размера на компенсации, помощи, субсидии, увеличения на пенсии и заплати и т.н. Преодоляването на този синдром ще е труден, но запазването на финансовата стабилност остава фундаментална грижа на новия парламент и новото правителство.
Америка се готви да спаси света от „плъзгане в авторитаризъм“. За тази цел Вашингтон ще бъде домакин на „Среща на върха за демокрация“, която ще събере лидери на държави, активисти за правата на човека и бизнесмени. Събитието ще се проведе на 9-10 декември чрез видеоконферентна връзка.
В дългосрочен план тази инициатива трябва да създаде потенциал за преформатиране на досегашната структура на международните отношения като постепенно измества все по-критикуваната досегашна архитектура (създадена в резултат на Втората световна война) с нова, далеч „по-адаптивна“ към англосаксонските принципи на демокрацията. По всяка вероятност така ще се очертае новия „международен ред, основан на правила“. Това ще принуди отстранените държави да търсят свои модели в рамките на определеното им „автократично“ идеологическо пространство.