България навлезе в най-голямата си криза от началото на прехода

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец януари 2020 година под заглавие:

 

БЪЛГАРИЯ НАВЛЕЗЕ В НАЙ-ГОЛЯМАТА СИ КРИЗА ОТ НАЧАЛОТО НА ПРЕХОДА

България навлезе в най-голямата си институционална криза от началото на прехода досега. От 1997-а насам не е имало толкова кризисно начало на една година. По всички линии – екологична, властова, финансова, институционална – текат разтърсващи скандали, за решаването на които не се вижда изход на този етап.

 

Категорично ясно е, че чрез външната политика не може да се компенсират вътрешните проблеми, какъвто измамен подход имаше и по времето на социализма.

 

На старта на 2020 година България е без кауза, без перспектива, с корумпиран политико-олигархичен елит, със застаряващо и обедняващо население, с нация, взривена от вътрешни противоречия и антагонизъм.

 

Правителството изцяло и категорично е в режим на потушаване на кризи. Работата му е концентрация върху текущото. То полага гигантски усилия за избутване на социалните месеци. Нещо повече - властта потушава кризи (водна, управленска), създавайки нови (поправката „Менда Стоянова“, атака срещу президента).

 

Президентът и главният прокурор се намират в тежка институционална война с непредвидими последици за държавата. И двамата са с мандат, което е гаранция за дълготраен конфликт. Ускорението, което дойде отвън за президентската институция, може да послужи като детонатор за големия взрив на политическата обстановка.

 

Сблъсъкът Радев-Борисов се измести към оста Радев-Гешев. Очакваме още по-силно развитие на острите критики на държавния глава към модела на управление в страната. Войната срещу рейтинга на държавния глава може да постигне обратен на желания от опонентите му ефект – вместо ерозия, нов скок в доверието.

 

Новият главен прокурор даде заявка за много активно и плътно присъствие на институцията в процес на възстановяване на справедливостта в страната. Това е дефицит, който българските граждани регистрират през целия преход и в различни проявления – от криминалната престъпност до влиянието на олигарсите. В публичните си изяви Иван Гешев изгражда имидж на обвинителя, който застава на страната на мнозинството и на страната на жертвите. Това, което предстои да се види, е резултатността от мащабните акции.

 

Сблъсъкът му с президента оформи две линии, по които предстои да се развива – политическа и юридическа. Юристи реагираха моментално, че разпространението на записите с държавния глава е незаконно.

 

Предложената поправка в закона за БНБ, която доби публичност с името на вносителката си Менда Стоянова, засегна „религиозен въпрос“ (по израза на шефа на БНБ) за българското общество, какъвто е този за валутния борд.

Няма друго управленско решение от времето на прехода, около което да има толкова плътен политически и обществен консенсус. При непрекъснатите миникризи, които се трупат лавинообразно около правителството, дори теоретичното подозрение, че левът може да бъде девалвиран, е като капсул детонатор за обществените настроения.

 

Народното събрание, в частност Менда Стоянова и депутати от ГЕРБ, внесоха поправка по най-неправилния начин – през задния вход. При ниското доверие в институциите фундаментът на стабилността в България от последните 23 години бе изложен на висок риск.

На 30 януари Народното събрание реши България да не участва в ERM-2 при курс, различен от 1,95583 лева за 1 евро, което трябва да тушира напрежението.

 

Появи се призракът на 90-те години – проблеми с вода, въздух, боклук, финанси, висок протестен потенциал.

 

Драстичният режим на водата в Перник и рискът от хуманитарна катастрофа, проблемите с водната инфраструктура и в други градове, разкритията за нелегалния боклук създадоха условията за перфектната политическа буря.

 

Вотът на недоверие не успя, задвижен е екшън план, има арестувани протестиращи, но неяснотите около кризата остават. Властта е в цайтнот.

Рискът е да се достигне критична точка, отвъд която връщането към нормален ритъм на живот и управление да бъде много трудно.

На Перник спешно трябва да се даде перспектива с трайни решения, каквито в момента не се виждат.

 

България живее ден за ден, а хоризонтът за бъдещето липсва. Перник започва да се превръща в минимодел на управлението. Гражданите живеят в перманентна несигурност и без да знаят как ще се развива държавата, работата или бизнеса им, общината, кварталът, където живеят. Във водещи новини се превърнаха графиците на водни режими, нивото на фини прахови частици или на серен диоксид. Хора с предпазни маски по улиците се превръщат в обичайно явление, въпреки че тук не върлува китайският грип. Това не е нормална обстановка за държава, членуваща в ЕС от вече 13 години.

 

Времето за реформи беше пропуснато от кабинета на Борисов.

Липсват дългосрочни мерки в секторите, които един след друг рухват.

 

Всяка криза сякаш изненадва властта, която реагира бързо, но без план и оценка за въздействие. Резултатът е стрес за гражданите и за бизнеса.

 

Страната се развива хаотично и следва ритъма на ескалиращи кризи във всяка област на управлението.

 

Почти всяко решение на управляващите може да се счита за предпоследно, независимо дали става дума за предложение за законодателна промяна, наредба или друго. Примерите оформят прогресивна и устойчива поредица (Закон за социалните услуги, толтакси, увеличаване часовете за подготовка на шофьорите, мораториум върху вноса на всички видове отпадъци, прехвърлянето на парите от частните пенсионни фондове към НОИ, Наредбата за касовите апарати и така нататък).

 

Степента на популизъм в политическите решения се увеличава. Търсят се експресни мерки с пиар ефект (вдигаме наказанията за непълнолетни извършители на престъпления, окрупняваме структурите, преустановяваме целия внос на отпадъци и др.)

 

Тринадесет години след влизането на страната в ЕС е очевидно, че България не само, че не е успяла да модернизира водната си инфраструктура, ами не е поддържала завареното така, че то да продължи да действа безпроблемно.

Въпреки изразходваните огромни финансови ресурси през последните двадесет години, заеми от международни финансови институции и средства от европейски фондове, секторът е в криза, а вместо дългосрочни решения се прилагат „пожарни действия“ със съмнителен ефект.

В основата на проблема е лошото управление на ВиК дружествата, недостатъчният контрол от ресорното министерство и на КЕВР. Както водата изтича през прогнилата водопреносна мрежа, така и парите изтичат през пръстите на безотговорността на дружествата и отговорните институции.

 

Натрупват се задължения. Приходите на ВиК- дружествата за 2018 г. са 638 млн.лв., докато разходите са 664 млн.лв. Изсипването на огромни ресурси в нереформирани сектори и дружества няма да доведе до стабилност. Централизирането на ВиК сектора и създаването на холдинг – стара практика от социализма - е доказала неефективността си.

 

Покачването на цените, предвиждано от КВЕР без подобряване на управлението, по-скоро ще забави реформите и усложни състоянието на водния сектор.

 

Един глобален проблем, какъвто е този с боклука, се стовари върху България заради бедност, корупция и разградена държавност.

 

Чуждите медии все повече се фокусират върху корупцията у нас и използването на европейските пари. Публикувани са обширни материали и разследвания за водната криза в Перник (heise.de, ARD, Cicero. Еuroactiv), за рушащи се стадиони в българските села, построени с европари (Дойче веле).

 

Поредният „шпионски скандал“, при който България отново изгони двама руски дипломати носи белезите и на политически скандал. Москва преглътна дотук достатъчно удари от София, но строежът на „Балкански поток“ е приоритет, заради който не може да си позволи взривяване на отношенията с българското правителство.

 

„Балкански поток“ продължи да се развива като важна точка на геополитическа конфликтност, която се проектира пряко и върху вътрешната политика на България и ще продължи да го прави. Според ИСА – с още по-засилена интензивност.

 

„Балкански поток“ е най-голямото изпитание, през което кабинетът на Борисов трябва да мине.

Визиите на Вашингтон и на Москва са диаметрално противоположни по отношение на газовите проекти. Акцентът на САЩ е газовият интерконектор Гърция-България, либерализация на газовия пазар и енергийна диверсификация. Това са американските условия за изграждането ни като регионален газов хъб. Голямата опасност за България се състои в това, че ограничавайки енергийната си зависимост от Русия, може да се премине границата на балансирания подход и да попадне отново на подобна зависимост, но от друга суперсила.

 

На видимо ниво партия ГЕРБ остава консолидирана, въпреки поредицата от кризи, свързани с управлението. По този показател партията се превръща в своеобразен феномен в най-новата ни история. Тя изцяло се е концентрирала върху властта и на практика вече окончателно се е сляла с държавата.

Развитието на политическия процес и съдбата на държавата зависи в огромна степен от лидерската битка в БСП. Въпросът е дали ще надделее безкомпромисната опозиционност на Нинова или някакъв мек вариант на противопоставяне на ГЕРБ с готовност за колаборация, каквато е идеята на нейните вътрешни опоненти. Нинова има огромните шансове да бъде първият лидер на БСП, избран от членовете на партията. Единственият шанс на вътрешната опозиция е да саботират избора, да променят процедурата, да оспорят честността му. Изненадващо като основен конкурент на Нинова във вътрешно-партийната битка за лидерския пост се изправя нейният заместник по организационните въпроси в партията Кирил Добрев. Той вече има номинации и се готви да играе срещу лидера си.

 

ДПС отчетливо втвърди тона спрямо управлението на ГЕРБ. Новата, по-критична към властта реторика, се прояви и в плътните медийни участия, и в дебата по вота на недоверие. Позициите на ДПС се следят с повишено внимание и се възприемат като индикатор за бъдещи събития и съдбата на управляващото мнозинство.

 

Брутният дълг, частен и публичен, е 56,4% от БВП. Данните за преките чуждестранни инвестиции в страната по данни на БНБ нарастват с 36,7 млн. евро за ноември 2019 г., при повишение със 122,1 млн. евро за ноември 2018 г.. Въпреки намалението през последния месец, очакванията са, че годишните преки чуждестранни инвестиции през 2019 г. са нараснали. Българските инвестиции в чужбина растат по-бързо от влизащите в България. За ноември 2019 г. нарастват с 3,9 млн. евро, а от началото на годината - с 294,7 млн. евро.

 

Инфлацията през декември и цялата 2019-а отбеляза тенденция на нарастване. Месечната инфлация за декември е 0,7%, а годишната е 3,8%. Най-голямо покачване от около 7% е регистрирано през декември спрямо същия месец за миналата година при хранителните стоки и най-вече тези за ежедневна консумация - зеленчуците, месото и хляба. Годишната инфлация за 2019 е най-високата за последните девет години.

 

В края на 2019 г. е отбелязана и най-ниската безработица за последните единадесет години - 5,9%.

 

На фона на сравнително добрата макроикономическа ситуация и перспектива началото на револвиращи кризи в нереформирани сектори хвърлят сянка върху перспективата на икономиката.

 

Освен водния друг сектор с отлагани реформи и натрупани дисбаланси, които също ще излязат на дневен ред скоро, е енергетиката. В геополитическото лимбо между американски, европейски, руски и балкански интереси в енергетиката, цената на строежа на АЕЦ „Белене“ нарасна до равнища, които поставят под съмнение икономическата целесъобразност на проекта, а геополитическите интереси в газовите тръби също оставиха на заден план цената на газа.

 

България остана нетен износител на електрическа енергия през 2019, но предвижданията за тази година са по-скоро за внос на електрическа енергия не заради липса на мощности, а заради цена.

Анализът е изготвен от екип в състав:

Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи

Валентин Радомирски (геополитика и дипломация)
Проф. д-р Даниела Бобева (икономика)

Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция, Кипър)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
Борислав Ангелов (Русия, Северна Македония)

Ето и цялото съдържание на анализа:
I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
II. УПРАВЛЕНСКА ДИНАМИКА И ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ
ПРАВИТЕЛСТВОТО ВЛЕЗЕ В КАСКАДА ОТ КРИЗИ. ПЪРВИ АРЕСТ НА ДЕЙСТВАЩ МИНИСТЪР
ПАРЛАМЕНТЪТ ОСИГУРЯВА МАТЕМАТИЧЕСКА, НО НЕ И ЦЕННОСТНА СТАБИЛНОСТ
ВОЙНАТА МЕЖДУ ПРЕЗИДЕНТ И ГЛАВЕН ПРОКУРОР ЩЕ БЪДЕ ТЕЖКА И ТРАЙНА
КРИЗАТА В ПЕРНИК КАТО МИНИ МОДЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕТО
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ – ЛОБИЗЪМ И ТЕЧОВЕ ВМЕСТО РЕФОРМА И КОНТРОЛ
„БАЛКАНСКИ ПОТОК“ МЕЖДУ РУСКИТЕ И АМЕРИКАНСКИТЕ ИНТЕРЕСИ В ЕВРОПА
III. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА
ГЕРБ – ПЪЛНА КОНСОЛИДАЦИЯ, ВЪПРЕКИ КРИЗИТЕ
ИЗБОРИТЕ В БСП – КЛЮЧОВИ ЗА ПАРТИЯТА И ЗА ДЪРЖАВАТА
ДПС – РЯЗКО ИЗЛЕЗЕ НАПРЕД И ПОСТАВЯ УСЛОВИЯТА
ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ – САМОИЗЯЖДАНЕТО ПРОДЪЛЖАВА
IV. ГОРЕЩИ ДНИ ПРЕЗ ИКОНОМИЧЕСКИЯ ЯНУАРИ
СДЕЛКАТА САЩ-КИТАЙ: „ГОЛЯМ, КРАСИВ ПРИЗРАК“
ИЗНЕНАДИТЕ В ИКОНОМИКИТЕ НА ЕС
БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА: ЗАПОЧВАМЕ ДА ПЛАЩАМЕ СКЪПАТА СМЕТКА ЗА НЕЗАВЪРШЕНИТЕ РЕФОРМИ
V. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА
УБИЙСТВОТО НА ГЕН. СЮЛЕЙМАНИ И ВЛОШАВАНЕ НА ОБСТАНОВКАТА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК. СВЕТОВНИ РЕАКЦИИ
РЯЗКА ДИНАМИКА В ЛИБИЙСКАТА КРИЗА. СРЕЩИ В БЕРЛИН И МОСКВА
ИДВА ЛИ КРАЯТ НА СТАРИЯ МЕЖДУНАРОДЕН РЕД?
РУСИЯ – ПУТИН ПРЕДЛОЖИ ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА С НОВИ БАЛАНСИ ВЪВ ВЛАСТТА
VI. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ
ЕНЕРГИЙНАТА СИГУРНОСТ НА ГЪРЦИЯ И КИПЪР Е В ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ
СЛУЖЕБЕН ПРЕМИЕР ПОЕ ВЛАСТТА В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
ПЪРВИ ЗНАЦИ ЗА РЕШАВАНЕ НА КРИЗАТА В АЛБАНИЯ
КОСОВО ПРОДЪЛЖАВА ДА НЯМА НОВО ПРАВИТЕЛСТВО

Пълният 67-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати. Епицентър

За контакти и абонамент - 0878 852 713