България избира местна власт

Изборите за местна власт ще се проведат в два тура – първи тур на 27 октомври, в който се избират кмет и общински съвет, и втори тур на 3 ноември за кметове в населените места, в които никой от кандидатите не е избран с повече от 50% от подадените валидни гласове в първия тур.

Мандатът на всички кметове, общински съветници, кметове на райони и кметове на кметства е четиригодишен. В общинското управление има и населени места с по-малки кметства, в които има кметски наместници, но това не е избираема длъжност и те се назначават със заповед на кметовете на по-големите населени места. Така в неделя в някои общини избирателите ще гласуват четири пъти наведнъж – за кмет, за общински съветници, за районни кметове, и за кметове на населени места (села).

На тези избори за общински власти няма да може да се гласува машинно, след като такъв тип гласуване отпадна от Изборния кодекс още през месец юли с мотива, че за гражданите ще е твърде сложно да гласуват за местни власти чрез машина. На местни избори по традиция не се разкриват избирателни секции в чужбина.

За да може един гражданин да гласува на вота в неделя, той трябва да е живял (тоест, да има постоянен или настоящ адрес) най-малко 6 месеца преди изборите в населеното място, в което гласува.

Хора с увреждания могат да поискат да упражнят правото си на вот в подвижна кутия. Общият брой на избирателите, които ще имат право на глас на вота, е 6 227 901 души, като те са със 136 хиляди по-малко спрямо вота през 2015 г., когато право на глас имаха около 6 363 000 българи. 36 251 е общият брой на кандидатите за различните позиции в общината – кмет и общински съветник.

За кмет на населено място (село) ще се гласува в 1 968 кметства в страната, като сега те са по-малко в сравнение с 2014 г., когато са били 3 188. 29 493 българи ще се борят за място в общинските съвети в страната, за кметове на общини ще може да се избира между 1 254 души, а кандидатите за кметове на кметства са 5 041. Едва 463 души са кандидатите за районни кметове, но малкият им брой се определя от факта, че само три големи града в страната – София, Пловдив и Варна, са разделени по райони. На практика само в тези градове ще се гласува за четири кметски длъжности наведнъж.

Най-много са желаещите да станат кмет на София и Пловдив, като за столицата се борят 19 кандидати, а за Европейската столица на културата – 14. В 397 кметства има само по 1 кандидат за кмет, което значи, че там изборите са напълно предрешени, тъй като кандидатите нямат конкуренти. 66 формации ще участват във вота наесен, от които 59 партии и 7 коалиции. Този път участниците в местните избори са по-малко спрямо 2015 г., когато българите можеха да избират между 71 партии и 3 коалиции./БГНЕС