България е сред последните пет в Европа с най-големи разходи за храна

 България заема незавидното 35 място по разходи, които средностатистическият нашенец харчи за хранителни продукти.

Общо в класацията са включени 40 европейски държави.

Българинът отделя над една трета от своите доходи, за да нареди трапезата си. В процентно отношение това прави 36,7% от парите му. Това е най-високият процент сред държавите от Европейския съюз. Зад нас няма нито една страна-членка на ЕС. Българинът е лидер и в една негативна класация. Той е на второ място на Стария континент по разходи за алкохол и цигари. Той отделя средно 5,1% за тези свои нужди. Тук сме изпреварени от своя вечен побратим във всички подобни изследвания – Румъния. Нашите северни съседи харчат за тютюн и напитки 8,2%. Самата Румъния също не се представя добре в класацията. Тя ни изпреварва само с две места и е 33. Разходите на румънците за храни са 34,3%.

България е заобиколена от своите балкански посестрими в рейтинга.

Пред нас са сърбите, които отделят 34,5% от доходите си за храна, а зад нас македонците, чийто разходи са 37,8%. От балканските държави по-напред са Турция, нареждаща се на 20 място с 19,7% разходи за храна, и Гърция – съответно 23 място и 20,4%. Словения, Хърватия и Черна гора също могат да се похвалят с по-висок стандарт на живот от нас.

Най-малко пари за трапезата отделят в Люксембург /8,7%/, Великобритания /10%/ и Холандия /10,6%/. В първата десетка на благополучните държави с високи доходи са: Ирландия, Финландия, Австрия, Норвегия, Швейцария, Дания и Германия.

В най-силната икономика на ЕС за храна се харчат средно 12,1%, а за алкохол и цигари – 1,7% от парите на домакинствата. В последната тройка Молдова, Казахстан и Украйна /50,9%/, където приблизително половината от парите отиват за храна.

При съставянето на класацията са анализирани бюджетите на домакинствата през последните години. Като правило колкото по-нисък е делът на разходите за храна, толкова е по-висок жизненият стандарт, толкова по-големи са разходите свързани с удовлетворяване на други потребности – посещение на ресторанти, образование, развлечение, пътешествия. /БГНЕС