Българинът живее с 6 години по-малко от останалите европейци

Средната продължителност на живота у нас се увеличава, макар незначително, и през 2018 г. е 74,83 г., но все още е по-ниска от тази в ЕС - 80,9 г. Това сочат данните на Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите, който правителството прие. Документът представя състоянието и тенденциите на основните показатели, характеризиращи общественото здраве през 2018 г. Справка на ДУМА показва, че през 2017 г. средната продължителност на живота е била 74,76 г., а година по-рано - 74,65 г. Докладът подчертава, че продължават негативните промени във възрастовата структура на населението и застаряването, но се прокрадва успокоителна нотка, че това е "проблем, характерен и за другите страни членки на ЕС".

През 2018 г. е регистрирано най-ниското ниво на детска смъртност в историята на демографската статистика у нас - 5,8 на 1000 живородени деца, при 6,4 през 2017 г., което е почти наполовина от 2000 г. Данните не Евростат обаче показват, че средната за ЕС детска смъртност през 2018 г. е 3,4. Близки до българските данни са тези в Малта и Румъния.

В същото време у нас се запазва трайна тенденция за намаляване на раждаемостта. През 2018 г. коефициентът на общата раждаемост е 8,9 на 1000, докато в предишната година е бил 9, което според доклада е близко до нивото в повечето европейски страни (9,7 на 1000).

Данните сочат намаление на заболеваемостта от злокачествени новообразувания - 406,7 на 100 хил. души население, докато в предходната година е била 424.8. Данните на Националния център за обществено здраве и анализи сочат, че намаляват новооткритите случаи от 30 057 през 2017 г. на 28 573 през 2018 г., но общият брой на болните от рак се увеличава с около 1650 души, което показва, че продължителността на живота на тези пациенти, поне статистически, е увеличена. Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи и рак на млечната жлеза, следвана от рак на мъжките полови органи.