Българинът дължи над 4 млрд. лева за бързи кредити

Рекордно висок интерес към бързите кредити бе отчетен в България за 2022 г. Вземанията по заеми на дружествата, предлагащи подобни услуги, са нараснали със 725 млн. лева на годишна база до общо 4.42 млрд. лева. Това съобщават от Асоциацията за защита на потребителите.

Нейният председател Пейо Майорски посочва, че това представлява ръст от 19.6% спрямо последното тримесечие на предходната 2021 година. По думите му само за последните три месеца на 2022 година, вземанията на дружествата специализирани в кредитиране са се увеличили със 132 млн.

Основната причини за тегленето на бързи кредити са невъзможността българинът да покрие ежемесечните си разходи и високата инфлация в страната. Според Асоциацията за защита на потребителите е притеснително, че такива кредити се взимат от компании за бързи кредити, а не от банки.

Голяма част от хората успяват да покрият задълженията си, но не е малък броят и на тези, които влизат в спиралата на задлъжнялост. Наказателните лихви при бързите кредити са огромни, дългът набъбва, прехвърля се задължението на колекторски фирми, а те започват да тормозят и заплашват хората. Срокът за преминаване към тези фирми постоянно се скъсява. Лошите кредити се продават до месец-два, поясни Пейо Майорски.

Той подчерта, че основен ангажимент на асоциацията е да бъде създаден правилник, по който колекторските фирми да упражняват дейността си. Той призова българското законодателство да уеднакви клаузите за потребителите - кредитополучателят и кредитодателят да имат равни права, когато се подписва един договор. Важно е да се четат договорите и общите правила, обясни Майорски.

По думите му размерът на необслужваните кредити възлиза на 302.7 млн. лева към края на декември 2022. Увеличението спрямо края на предходната 2021 година достига 6.7% (+19 млн. лева).

Противно на названието "бързи кредити", най-масови са заемите със срок на погасяване над 5 години - дял от 44.5% към края на миналата година. Те нарастват с 27.6% или 426.1 млн. лева на годишна база до общо 1.97 млрд. лева към края на декември 2022 година, сочат данните на БНБ, цитирани от Асоциацията за защита на потребителите.