Българино!? Олигарх ли си, олигофрен ли си, или просто обичаш мазното?

Докато се вият умопомрачителни опашки, вихрят се още по-умопомрачителни битки и грозни сцени, свързани с олиото и повишените цени, българското народно творчество не секва.

През вчерашния ден то дори засенчи новините за войната в Украйна. Или просто се "залепи" за тях, за да е още по-актуално.

Като например това: "Ако пуснат олио по 1 лев в Киев, българите ще го превземат за 3 часа." На фона на тъжната действителност има и нещо обнадеждаващо - борбата за мазното на нашенци превъзхожда в пъти военните умения на руската армия.

Така шишето с олио зае подобаващото му място - до вносния луксозен алкохол в холната ни библиотека. А авторът обещава: "Утре ще сложа и литър бензин."

На този фон любителите на вицове се изкефиха максимално. Особено с този:

- Как се нарича човек, който има много олио?

- Олигарх.

- А как се нарича човек, който се презапасява с олио?

- Олигофрен.

Войнственият дух на борците за мазнинката не се ограничи само с Киев - "погледнахме" и към съседите на запад:

За всички тези, които вчера от ранни зори се блъскаха, ръгаха, биха, прескачаха, за да си купят олио за заветните 2,99 лв., народният гений се моли Господ да им даде мозък. Защото олио те вече си имат...

В същото време предупреждава: "За всички, които чакате на опашка за олио, в новата брошура за Кауфланд олиото от понеделник ще е на 2.19 лв.

Други пък направиха почти научно откритие: "Някои учени търсят междинното звено между маймуната и човека... Ами ето го..."

Разбира се, една такава опълченска битка нямаше как да не провокира и поетите. Така се роди

Опълченците на Кауфланд
от Георги Костадинов

О, Кауфланд! Още тук от сутринта
пред входа ти натрупа се тълпа!
Искат да нахълтат, да се запасят
с ориз, боб и леща. И за кой ли път
втурват се дивашки, като побеснели
към рафтове пълни с брашно и сардели.
Олио вземете-някой си изкряска,
Захар и консерви-друг един извряска.
И във миг тълпата втурна се напред!
Пълнеха се чанти с грах и сладолед.
Свърши и сапунът, свърши и солта!
Силен вик тогава грозно проехтя:
грабвайте оцета, той е дефицит!
И китайски чесън, и полски кромид!
Юрна се тълпата като не видяла,
бе като глутница вълча побесняла!
Нямаше закони, нямаше и ред!
Блъскаше се всеки да е по-напред!
Още миг, и Кауфланд ще се предаде!
Най-накрай тълпата щеше да се спре!
Просто всичко свърши. Празен магазина.
Нямаше и стока в ни една витрина.
Всичко се разграби няма и за час!
Кротна се тълпата. Имаше запас
да изкара месец. Ала след това
какво и да дойде, работа Божа!
Простотията няма почивен ден!
Простотията няма работно време!
Простотията няма срок на годност!
Простотията е в самите нас!
Но ние сме толкова ПРОСТИ,
че не можем да го осъзнаем!
И да ме псувате все ми е тая!
То от прост човек какво да очакваш?
ПРОСТОТИЯ!