Българин е първият човек приземил самолет със спрял двигател

Първият авиатор в световната история, който приземява самолет със спрял двигател, е българинът Симеон Петров. Заради това геройство във Франция издават картичка с лика му.

Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе в семейството на професионален военен. Решава да поеме по стъпките ва баща си и постъпва във Военното училище в София. Ето как първият български боен пилот поручик Радул Милков описва в спомените си своя колега поручик Симеон Петров. „… Среден на ръст, Лице сериозно, угрижено, Много добър летец. Не пуши, не пие… Бащиният му род е от Варненско, поддържал е Велчовата завера, родее се с Георги Раковски и капитан Георги Мамарчев.“ През 1912 г. Симеон Петров заминава за Франция да изучава самолетите в школата на легендарния Луи Блерио. Но още при демонстрацията, направена пред бъдещите възпитаници, загива един от най-опитните пилоти на школата…

Как Петров става известен в цяла Франция?

“Лейтенант Симеон Петров от българската армия с аероплан „Блерио“ модел ХIІ се издига край Париж на височина 1400 м, когато моторът му впезапно престава да работи. Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска спираловидно с планиране и благополучно слиза на земята. Този е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е предизвикало катастрофа“, пише сп. L’aero от края юни 1912 г. Френските вестници тиражират историята и портретът на българския офицер е на страниците им. Пощите пускат възпоменателна картичка с образа на Петров и самолет „Блерио“ в полет. Френският ас реагира веднага и заедно с Петров разработва допълнителна програма за обучение в школата. Българският ученик дори предлага нещо повече – да се организира нощно летене. Петров изпълнява първата нощна бомбардировка в Балканската война на 7 ноември 1912 година.

Първи в света лети над противниковата столица – Цариград, на 14 март 1913 година. Той хвърля позиви, с които информира населението, че „непревземаемата крепост“ е превзета от български воин. При първия му полет над София край летището – една поляна в края на града, го чака ентусиазирано множество, което го понася на ръце. Това се случва на 13 август 1912 г. По една случайност Петров не става родоначалник и на въздушния бой. Синът му си спомня, че баща му с яд разказвал как се е разминал на косъм с турски аероплан и ако е имал оръжие (не си взел точно тогава служебния пистолет), щял да пусне няколко куршума по вражеския пилот. А на този самолет бил самият Енвер паша – военен министър на Турция.

Бомбата „Чаталджа“, конструирана от Петров, се използва активно през Първата световна война. Тя съдържа 20 кг взривно вещество и при вертикално попадение от 200 м образува яма с дълбочина 2 м и диаметър 4-5 м. Принципът й е заложен в бомбите от Втората световна война – Германия също ползва патента, та дори и в най-съвременните свободно падащи въздушни снаряди.

Вече с чин капитан, Петров получава задача от българското правителство да замине за Германия и да проучи възможностите за създаване на военно летище у нас с авиоремонтна база. Както обикновено, той се справя блестящо. Но според правилата на Ньойския договор българската авиация трябва да се ликвидира! Нещо повече – френският пехотен генерал Фуржу, раняван при нападение на български самолети над военен лагер, изисква полето на летището да бъде разорано, а сградите – съборени. Петров пуска френските си връзки и успява да спаси Божурище. Поне това летище трябва да носи неговото име, убедени са всички, които познават делото му.

След Първата световна война опитният летец е демобилизиран. Става оксиженист, търговец на дребно, внася спортни стоки, най-вече велосипеди. На него дължим идеята в Борисовата градина да има колодрум. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Голямата му дело като цивилен е акционерното дружество „Симонавия“, което внася грамофонни плочи от Франция, а после организира производството им в България. С марката „Орфей“ излизат над 5000 заглавия. През 1947 г. фабриката – най-модерна на Балканите, е национализирана и кръстена „Балкантон“. Бившият собственик работи малко в нейните цехове, а после става работник бобиньор в силнотоков завод. Първият дипломиран български пилот, спечелил си световна слава само на 24 години, умира в забрава едва на 62 години през 1950 г.

Източник: (24часа) (Ползвани са илюстрации и факти от текст на инж. Иван Бориславов от сайта „Роден край“.)