Бъдни вечер развърза кесиите на благоевградчани, харчат луди пари за празника
Бъдни вечер развърза кесиите на благоевградчани, видя Pirinsko.com
Хората ще спазят отколешната традиция тази вечер да празнуват празника семейно на трапезата, показа пък анкетно проучване на медията ни.
По думите на жителите на областния център на масата задължително ще присъстват постни ястия, които са направили сами.
Сред анкетираните от наш екип разбира се имаше и такива, които пък признаха, че вместо да губят време в приготовления са поръчали всичко от магазина.
"При това изобилие, което се предлага на пазара не виждам смисъл да се въртя а сърми, чушки, пита или боб”, откровено призна пред Pirinsko.com благоевградчанка.
Според нея, приготвянето на празничната трапеза е чисто губене на време, което може да се компенсира с готовите ястия от магазина.
Жена на около 70 – годишна възраст бе категорична, че докато е на крак и има здрави ръце, никога не би поверила на друг умесването на питката с късмет.
Освен сергиите по централната улица, благоевградчани днес изпълниха и зеленчуковия пазар, купувайки продукти за трапезата за Бъдни вечер.
Хората пазаруваха основно плодове, зеленчуци, ядки, мед, гъби, варива, сладки, с които да приготвят постните си ястия.
Продаваха се и сурвачки, тъй като по традиция, след приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.
Бъдни вечер или както още е позната като - Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка е един от най-важните семейни празници, денят преди Раждането на Христос.
Тогава приключват и четиридесетдневните коледни пости, които са започвали на 15 ноември. Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден.
На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според обичая тя винаги се подрежда около огнището. Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания - нечетно число. Бройката им е: 7 - колкото са дните на седмицата или 9 - колкото трае бременността на жените.
„Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия, колкото са месеците в годината. Те представляват сърми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др. Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика. Обредните хлябове са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят, придружени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питата със сребърната пара.
В някои краища на страната в хляба се пъха и дрян за здраве. Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата. Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът. Вярва се, че след това идват починалите, за да похапнат. Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята, вечерята непременно трябва да бъде кадена. Това е обичай, при който най-възрастният мъж или жена в дома прекадява с тамян масата. След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома. Накрая излиза навън и минава през целия двор и обора. Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите и нечисти сили от дома”, поясни пред медията ни Аделина Стефанова от храм „Въведение Богородично” в Благоевград.
По думите и, празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа.
Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.
Това е традицията, която се спазва в трапезата в желанието да се събере семейството.